Скептикъл Инкуайърър
| Скептикъл Инкуайърър | |
| Информация | |
|---|---|
| Заглавие в оригинал | Skeptical Inquirer: The magazine for science and reason |
| Категории | научен скептицизъм |
| Издател | Комитет за скептични изследвания |
| Основаване | 1976 г. |
| Държава |  САЩ |
| Език | английски език |
| Сайт | http://www.csicop.org/si |
| Главен редактор | Кендрик Фрейзиър |
| ISSN | 0194-6730 |
| Скептикъл Инкуайърър в Общомедия | |
„Скептикъл Инкуайърър“ (на английски: Skeptical Inquirer, в превод на български - Скептичен изследовател) е двумесечно американско списание за широката аудитория, издавано от Комитета за скептично изследване с подзаглавие: Списанието за наука и разум (The Magazine for Science and Reason). През 2016 г. то отпразнува четиридесетата си годишнина. През по-голямата част от съществуването си „Скептикъл Инкуайърър“ се издава от Комитета за научно изследване на твърденията за паранормалното, широко известен с абревиатурата CSICOP. През 2006 г. Изпълнителният съвет на Комитета за научно изследване на твърденията за паранормалното съкращава името си на Комитет за скептични изследвания (CSI) и разшири формулировката на мисията му.
Мисия и цели[редактиране | редактиране на кода]
Даниел Локстън, който през 2013 г. пише за мисията и целите на скептичното движение, цитира редактор на шведското скептично списание „Фолквет“, който смята, че „Скептикъл Инкуайърър“ е списание, писано от "стари бели мъже, за стари бели мъже". Той критикува идеята, че хората искат да четат за паранормалното, че Ури Гелер и кристалните черепи вече не са актуални. През 2009 г. Пол Курц като че ли споделя това мнение и заявява, че организацията все още ще изследва някои паранормални теми, тъй като има опит в тази област, но ще започне да изследва и други области, „Скептикъл Инкуайърър“ „достигна исторически момент: признанието, че има критична нужда да променим посоката си“. Макар че редакторът Фрейзър наистина разширява обхвата на списанието, за да включи теми, които са по-малко паранормални и повече представляват атака срещу науката и критичното мислене, като например отричането на климатичните промени, теориите на конспирацията и влиянието на алтернативната медицина, Фрейзър също така добавя, че "паранормалните вярвания все още са широко разпространени" и цитира проучвания, според които обществеността, на която е даден списък с десет общи паранормални теми, ще избере четири от тях като теми, в които вярва. Макар че общата скептична общност смята, че не бива да губим повече време в развенчаване на паранормални явления, теми, които отдавна са дискредитирани, Фрейзър казва, че "милиони американци ги приемат днес"[1].
История[редактиране | редактиране на кода]
Първоначално списанието е озаглавено „Зететик“ (от гръцки - "скептичен търсач" или " любознателен скептик") и първоначално е редактирано от Марчело Труци[2]. Около година след създаването му се стига до разкол между редактора Труци и останалите членове на Комитета за научно изследване на твърденията за паранормалното. Едната страна (Комитета за научно изследване на твърденията за паранормалното) е "по-твърдо против безсмислиците, по-склонна да премине в настъпление и да атакува свръхестествените твърдения", а другата страна ("Фракцията на релативистите (един член)[3]", т.е. Труци) иска науката и псевдонауката да съществуват "щастливо заедно". Труци напуска, за да основе „Зететик Сколър“, а Комитетът за научно изследване на твърденията за паранормалното променя името на списанието на „Скептикъл Инкуайърър“.
Съдържание на списанието[редактиране | редактиране на кода]
Списанието съдържа няколко редовни рубрики (и сътрудници). През годините те са се променяли, както следва:
Колонки и колумнисти в печатните списания[редактиране | редактиране на кода]
- Записки на един странен наблюдател (първоначално озаглавен „Записки на един пси-наблюдател“) - Мартин Гарднър, 1983-2010 г.
- Досиета от разследвания - Джо Никъл, от 1995 г. до момента
- Ясновидски вибрации - Робърт Шифър, 1977-2017
- Записки от един странен свят - Масимо Полидоро, от 2002 г. до момента
- Да мислим за науката - Масимо Пиглючи, 2002-2015 г.
- „Скептикъл Инкуайърий“ - Бен Радфорд, от 2006 г. до момента
- Научен наблюдател - Кенет Краузе, от 2010 г. до момента
- Науката за медицината - Стивън Новела, 2010 г.
- Науката за комуникацията на науката - Матю Нисбет, от 2016 г. до момента
- Поведение и вяра - Стюарт Вайс, от 2016 г. до момента
- Последният смях - Иън Патрик Харис, от 2017 г. до момента
- Реалността е най-доброто лекарство - Хариет Хол, от 2018 г. (започва с брой 42.5)
Колонки и колумнисти в онлайн изданието на списанието[редактиране | редактиране на кода]
Уебсайтът на списанието съдържа нови и актуални статии, както и архив от 1994 г.; всички статии са достъпни без абонамент. Малка част от статиите са достъпни и на испански език. Повечето статии са организирани в следните рубрики:
- Специален доклад - различни колумнисти, от 2007 г. до момента
- Oт любопитно по-любопитно - Кайли Стърджис, от 2010 г. до момента
- Партизански скептицизъм - Сюзън Гербич, от 2013 г. до момента
- Поведение и вяра - Стюарт Вайс, от 2014 г. до момента
- Доклади от конференцията - различни колумнисти, от 2014 г. до момента
- Рубриката на SkepDoc - Хариет Хол, от 2015 г. до момента
- Здравето на потребителите - Уилям М. Лондон, от 2015 г. до момента
- „CSICon" - Сюзън Гербич и други, от 2016 г. до момента
- Добре познатият скептик - Роб Палмър, от 2018 г. до момента
- Широкият свят на науката - Джейми Хейл, от 2018 г. до момента
- Поглед отблизо - Кени Бидъл, от 2018 г. до момента
- Хроники на европейските скептици - Аника Меркелбах, от 2018 г. до момента
- Мислещият пътеводител - Ръс Доблер, от 2018 г. до момента
- In Memoriam - различни колумнисти, от 2019 г. до момента
- Писмо до Америка - Уенди М. Гросман, от 2019 г. до момента
- А какво знам аз - Ада Маквейън, от 2020 г. до момента
Влияния[редактиране | редактиране на кода]
Няколко известни скептици са описали влиянието, което списанието е оказало върху тях в ранните етапи на развитието им като научни скептици. През 1995 г. Пери ДеАнджелис и Стивън Новела са приятели, които играят заедно Dungeons and Dragons, докато ДеАнджелис не забелязва списание Skeptical Inquirer на масата в апартамента на Новела. ДеАнджелис, който също бил запален читател на списанието, посочил задната страница на Новела и казал: "Какво липсва?". ДеАнджелис заявява, че това, което липсва, е група скептици от Кънектикът, и казва: "Трябва да направим това", с което Новела се съгласява. Те основават Скептичното общество на Нова Англия и в крайна сметка подкаста "Скептичен пътеводител към Вселената" (SGU)[4].
В статия за Scientific American Дъглас Хофстадър задава въпроса: защо Skeptical Inquirer ще успее, когато единствените хора, които го четат, са тези, които не вярват в паранормалното? Според него отговорът се крие в задната част на списанието, в раздела "Писма до редактора". "Много хора пишат, за да кажат колко жизненоважно е било списанието за тях, за техните приятели и ученици. Учителите от гимназията са сред най-честите автори на благодарствени писма до редакцията на списанието, но съм виждал и ентусиазирани писма от духовници, водещи на радиопредавания и хора с много други професии[3]".
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Daniel Loxton, Daniel. Where Do We Go From Here // 12 януари 2020. Посетен на 31 октомври 2021. (на английски)
- ↑ Курц, Пол. Exuberant Skepticism // Prometheus Books. p. 218. Посетен на 31 октомври 2021. (на английски)
- ↑ а б Хофстадър, Дъглас. About two kinds of Inquiry: 'National Enquirer' and 'The Skeptical Inquirer // Scientific American. 1985. Посетен на 31 октомври 2021. (на английски)
- ↑ Бърнстайн, Еван. Remembering Perry DeAngelis // The Rogues Gallery. 19 август 2013. Архивиран от оригинала на 2014-01-05. Посетен на 2021-10-31.