Глухар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Tetrao urogallus)
Направо към: навигация, търсене
Тази статия е за птицата глухар. За селото вижте Глухар (село).
Глухар
Tetrao urogallus, Glenfeshie, Scotland 1.jpg
Tetrao urogallus Richard Bartz.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен
Червена книга на България
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Galliformes Кокошоподобни
семейство: Phasianidae Фазанови
род: Tetrao Тетреви
вид: urogallus Глухар
Научно наименование
Уикивидове Tetrao urogallus
Linnaeus, 1758
Разпространение
Western Capercaillie Tetrao urogallus distribution map.png
глухар в Общомедия
Tetrao urogallus urogallus
Grand Tétra MHNT.jpg

Глухарът (Tetrao urogallus) е птица от семейство Фазанови. Среща се и в България.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Едра птица, с размерите на пуйка. Мъжкият е почти изцяло черен с бял клюн, червени кожни издатъци над очите и бяло в основата на крилете. Женската е пъстра с маскировъчен цвят и по-дребна. Младите птици приличат по окраска на женската. Излита рязко и силно, но лети лошо, което става понякога причина да се удари в някое стебло или клон на дърво и да пострада.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Среща се в планините на повечето страни в Азия и Европа, включително и България, на север е по-широко разпространен и се среща и в равнинни гори. Като цяло предпочита тихи и спокойни иглолистни гори, богати на тревисти полянки, плододаващи храсти, дървета със силни и хоризонтални клони на които спи, изобилие от вода и не на последно място мравуняци. В България обитава иглолистни и смесени иглолистни гори от 1000 метра надморска височина до горната граница на гората в Рила, Стара планина, Пирин и Родопите. В последните години числеността му намалява заради унищожаването на естествения му биотоп и лова.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

През лятото се храни се с плодове, листа, насекоми и много рядко гущерчета и дребни змии, които търси по земята и единствено през нощта каца на някой здрав хоризонтален клон за да спи. През зимата се държи предимно в клоните на дърветата и се храни с игличките на белия бор и смърча. Често гълта камъчета, които са много важни за храносмилането му. Активен е сутрин и привечер.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Размножителния период започва през март и тогава мъжкият избира подходяща полянка където токува. Пристига привечер в района и надава няколко крясъка за да оповести присъствието си от клона на който ще спи. Призори започва самото токуване и го извършва или от клон на дърво или кацнал върху накой пън. Отвреме на време обикаля района на токуване където се събират женските и който е с диаметър между 50 и 100 метра. На моменти е толкова съсредоточен в ритуала, че престава да обръща внимание на звуците и движенията около него и става лесна жертва на хищници и ловци, заради това дълго се е мислело, че оглушава и това "оглушаване" е дало името на вида. Когато периода на токуване стигне пиковия си момент, мъжкия може да токува почти до вечерта. Глухарът е полигамна птица и мъжкият не полага никакви грижи за малките, по време на токуване понякога покрива до 3 женски за една сутрин. След това женските се оттеглят и приготвят гнездото си. Снася до 10 яйца с белезникавожълт цвят, много подобни на кокошите. Гнездото се намира на земята и представлява плитка ямичка покрита с клонки и пера. Женската мъти толкова упорито, че може да стане лесно жертва на паднало дърво или хищник, като ястреба кокошкар, вълк или дива свиня. В първите дни след измътването голяма част от малките загиват по ред причини. Както и при другите птици от семейството малките се излюпват добре развити и много скоро започват да ходят и да се хранят сами.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

В много страни по света глухарът е ценен ловен обект. Може също така да се опитоми и да привикне с човешкото присъствие. Понякога ловци намерили гнездо с яйца или пиленце го отглеждат като дворна птица редом с кокошки и пуйки, които имат сходни навици при хранене и мътене.

Източници[редактиране | редактиране на кода]