The Final Cut

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
The Final Cut
CD autolev crop.jpg
Албум на Пинк Флойд
Записан юли – декември 1982
Издаден 21 март 1983 г.
Жанр Прогресив рок
Времетраене 43:27
Музикален издател Харвест Рекърдс
Пореден албум 12
Продуцент(и) Роджър Уотърс, Джеймс Гътри и Майкъл Кеймън
Език Английски
Професионална оценка
Хронология на Пинк Флойд
The Wall
(1979)
The Final Cut
(1983)
A Momentary Lapse of Reason
(1987)
Сингли от The Final Cut
  1. „Not Now John“
    Издаден: 3 май 1983

The Final Cut (понякога наричан A Requiem For The Post-War Dream by Roger Waters[1]) е дванадесетият студиен албум на английската прогресив рок група Пинк Флойд. Той е издаден от Харвест Рекърдс на 21 март 1983 във Великобритания, а няколко седмици по-късно от Кълъмбия Рекърдс в САЩ. The Final Cut е последният албум на Пинк Флойд, който включва основателят на групата, басист и автор на песни Роджър Уотърс, и техният единствен албум в който Уотърс се изявява, като самостоятелен автор и композитор. Това е единственият албум на Пинк Флойд, в който не участва пианистът Ричард Райт.

Роджър Уотърс планира The Final Cut да бъде издаден, като Саундтракт албум към филма от 1982 година – Пинк Флойд Стената. С настъпването на Фолкландска война, той го пренаписва като концептуален албум. разглеждайки го като предателство от страна баща му, който умира във Втората световна война. Повечето песни са изпети от Уотърс, китаристът Дейвид Гилмор осигурява вокалите само на една песен. Опаковката, също е разработена от Уотърс, отразявайки военната тема на албума.

The Final Cut е записан в осем британски студия от юли до декември 1982 година. Продукцията му генерира нарастващо напрежение, особено между Уотърс и Гилмор. Изданието достига до върха на британската класация за албуми, но получава смесени отзиви.

Албумът е съпътстван от късометражният филм The Final Cut (филм), издаден през същата година. По-късно Роджър Уотърс напуска групата, като се опитва да забрани на Дейвид Гилмор и Ник Мейсън да използват името на Пинк Флойд.

Списък с песните[редактиране | редактиране на кода]

Всички основни вокали се изпълняват от Роджър Уотърс с изкючение на „Not Now John“ с вокалите на Дейвид Гилмор и Роджър Уотърс

Страна едно[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Post War Dream – 3:02
  2. Your Possible Pasts – 4:22
  3. One of the Few – 1:23
  4. The Hero's Return – 2:56
  5. The Gunner's Dream – 5:07
  6. Paranoid Eyes – 3:40

Страна две[редактиране | редактиране на кода]

  1. Get Your Filthy Hands Off My Desert – 1:19
  2. The Fletcher Memorial Home – 4:11
  3. Southampton Dock – 2:13
  4. The Final Cut – 4:46
  5. Not Now John – 5:01
  6. Two Suns in the Sunset – 5:14

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. CD booklet, page 2. 1983 UK/ Harvet edition
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „The Final Cut (album)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.