Сид Барет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сид Барет
Syd Barrett
английски музикант
Syd barrett.jpg
Роден
Починал
Музикална кариера
Стил рок, психеделичен рок,[1] експериментален рок, прогресив рок
Инструменти китара, банджо, укулеле, мандолина, Слайд китара, бас китара, пиано, вокал
Активност от 1964 г.
Лейбъл И Ем Ай, Кепитъл Рекърдс
Участник в Пинк Флойд (1965 – 1968)
Семейство
Съпруга няма

Уебсайт www.sydbarrett.com
Сид Барет в Общомедия

Роджър Кийт „Сид“ Барет (на английски: Roger Keith „Syd“ Barrett) е английски рок китарист и вокалист. Оставя значима следа върху психеделик-рока и прогресив-рока като основател и първоначален певец, текстописец и основен китарист на „Пинк Флойд“.

Отговорен е за голяма част от техния първи албум от 1967 г. „Музикантът пред портите на зората“, но напуска „Пинк Флойд“ в началото на 1968 г., след като нестабилното му поведение го прави твърде труден за общуване (той се появява в няколко парчета от следващия им албум, „Чиния пълна с тайни“). Такова е положението му в оригиналния състав, че малко наблюдатели мислят, че групата ще оцелее след заминаването му. Всъщност първоначалното ръководство на групата решава да продължи със Сид и да остави останалите да се справят сами. „Пинк Флойд“ никога повече не възвръщат закачливия хумор и луда енергия от работата си с Барет.

След период на „зимен сън“ Барет се появява отново през 1970 г. с два албума, „Лудият се смее“ и „Барет“, в които личи значителна подкрепа от неговите предишни колеги (особено от заместника му Дейвид Гилмор, който участва в повечето записи). Членове на групата „Софт Машийн“ също свирят в записите на тези плочи, които съдържат грубо, недовършено и фолклорно усещане. Ексцентричният хумор на Барет, хитрата игра на думи и заразителните мелодии се редуват от брилянтни до хаотични в неговите соло албуми. Недостигайки напрегнатата мощ на неговите записи с „Пинк Флойд“ през 1967 г., те въпреки всичко остават пленителни и вълнуващи погледи в съзидателната душа, която се проваля твърде рано след прекалено много слава и наркотици. С нарастващи психологически проблеми, Барет се оттегля в почти пълно уединение след тези два албума. Той не реализира повече материали и рядко се показва пред публика, оставен сам да свири.

Въпреки че не привличат голямо внимание с появата си, неговите албуми събират многобройни верни слушатели. Музиката и мистиката на Барет осъществяват трайно влияние, което продължава да нараства две десетилетия след това. По-късно нова вълна от психеделик, като Джулиън Коп, „Телевижън Персоналитис“ и специално Робин Хичкок съзнават огромното влияние на Барет върху тяхната работа. Култът към Барет се разширява достатъчно, за да оправдае издаването на един цял албум с ранни нереализирани материали, наречен „Опел“, късно през 80-те, както и неговите записи по Би Би Си. След като страда над 30 години от диабет, Сид Барет умира на 7 юли 2006 г. от усложнения, възникнали от болестта.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Акустичната китара на Барет
Огледалната китара на Сид Барет Fender Esquire

С Пинк Флойд[редактиране | редактиране на кода]

Сингли[редактиране | редактиране на кода]

  • Arnold Layne / Candy and a Currant Bun – 1967 #20 UK
  • Flaming / The Gnome – 1967
  • See Emily Play / The Scarecrow – 1967 #6 UK, #134 USA
  • Apples and Oranges / Paint Box – 1967
  • Let There Be More Light / Remember a Day – 1968

Албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • The Piper at the Gates of Dawn – 5 август 1967 #6 UK
  • A Saucerful of Secrets – 29 юни 1968 #9 UK
  • London 1966 /1967 – 2005

Соло дискография[редактиране | редактиране на кода]

Сингли[редактиране | редактиране на кода]

  • Octopus / Golden Hair – 15 ноември 1969

Албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • The Madcap Laughs – 3 януари 1970 #40 UK
  • Barrett – 14 ноември 1970
  • The Peel Session – 1987
  • Radio One Sessions – 2004

Компилации[редактиране | редактиране на кода]

  • Syd Barrett – ноември 1974 #163 USA
  • Opel – 17 октомври 1988
  • Octopus: The Best of Syd Barrett – 29 мая 1992
  • Crazy Diamond – април 1993
  • The Best of Syd Barrett: Wouldn't You Miss Me? – 16 април 2001
  • An Introduction to Syd Barrett – 4 октомври 2010

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.allmusic.com, Allmusic, Посетен на 9 май 2017 г..