Сид Барет

Сид Барет Roger Keith Barrett
английски музикант
1967 г.
Роден	6 януари 1946 г. Кеймбридж, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
Починал	7 юли 2006 г. Кеймбридж, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
Музикална кариера
Стил	рок, психеделичен рок, експериментален рок, прогресив рок
Инструменти	китара, банджо, укулеле, мандолина, слайд китара, пиано, вокал
Активност	1964 – 1974
Лейбъл	„И Ем Ай“, „Кепитъл Рекърдс“, Harvest
Участник в	„Пинк Флойд“, Stars
Уебсайт	www.sydbarrett.com Страница в IMDb
Сид Барет в Общомедия

Роджър Кийт (Сид) Барет (на английски: Roger Keith "Syd" Barrett) е английски рок китарист и вокалист. Оставя значима следа върху психеделик-рока и прогресив-рока като основател и първоначален певец, текстописец и основен китарист на „Пинк Флойд“.

Отговорен е за голяма част от техния първи албум от 1967 г. „Музикантът пред портите на зората“, но напуска „Пинк Флойд“ в началото на 1968 г., след като нестабилното му поведение го прави твърде труден за общуване (той се появява в няколко парчета от следващия им албум, „Чиния пълна с тайни“). Такова е положението му в оригиналния състав, че малко наблюдатели мислят, че групата ще оцелее след заминаването му. Всъщност първоначалното ръководство на групата решава да продължи със Сид и да остави останалите да се справят сами. „Пинк Флойд“ никога повече не възвръщат закачливия хумор и луда енергия от работата си с Барет.

След период на „зимен сън“ Барет се появява отново през 1970 г. с два албума, „Лудият се смее“ и „Барет“, в които личи значителна подкрепа от неговите предишни колеги (особено от заместника му Дейвид Гилмор, който участва в повечето записи). Членове на групата „Софт Машийн“ също свирят в записите на тези плочи, които съдържат грубо, недовършено и фолклорно усещане. Ексцентричният хумор на Барет, хитрата игра на думи и заразителните мелодии се редуват от брилянтни до хаотични в неговите соло албуми. Недостигайки напрегнатата мощ на неговите записи с „Пинк Флойд“ през 1967 г., те въпреки всичко остават пленителни и вълнуващи погледи в съзидателната душа, която се проваля твърде рано след прекалено много слава и наркотици. С нарастващи психологически проблеми, Барет се оттегля в почти пълно уединение след тези два албума. Той не реализира повече никакви музикални записи и рядко излиза пред публика, оставен да свири сам.

Въпреки че не привличат голямо внимание с появата си, неговите албуми събират многобройни верни слушатели. Музиката и мистиката на Барет осъществяват трайно влияние, което продължава да нараства две десетилетия след това. По-късно нова вълна от психеделик, като Джулиън Коп, „Телевижън Персоналитис“ и специално Робин Хичкок съзнават огромното влияние на Барет върху тяхната работа. Култът към Барет се разширява достатъчно, за да оправдае издаването на един цял албум с ранни нереализирани материали, наречен „Опел“, късно през 80-те, както и неговите записи по Би Би Си. След като страда над 30 години от диабет, Сид Барет умира на 7 юли 2006 г. от усложнения, възникнали от болестта.

Биография

Ранни години

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Роджър Кийт Барет е роден на 6 януари 1946 година в Кеймбридж като четвъртото от пет деца в семейство от средната класа. Баща му Макс Барет е известен лекар патолог, а майка му изглежда е родственичка на общественичката Елизабет Гарет Андерсън.

Като дете Барет понякога свири на пиано, но предпочита писането и рисуването. Участва в Скаутското движение. На 10 години си купува укулеле, на 11 – банджо, а на 14 – акустична китара. Година по-късно купува първата си електрическа китара и конструира собствен усилвател.

Музикална кариера

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Последни години

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Дискография

Акустичната китара на Барет

Огледалната китара на Сид Барет Fender Esquire

С Пинк Флойд

Сингли

• Arnold Layne / Candy and a Currant Bun – 1967 #20 UK
• Flaming / The Gnome – 1967
• See Emily Play / The Scarecrow – 1967 #6 UK, #134 USA
• Apples and Oranges / Paint Box – 1967
• Let There Be More Light / Remember a Day – 1968

Албуми

• The Piper at the Gates of Dawn – 5 август 1967 #6 UK
• A Saucerful of Secrets – 29 юни 1968 #9 UK
• London 1966 /1967 – 2005

Соло дискография

Сингли

• Octopus / Golden Hair – 15 ноември 1969

Албуми

• The Madcap Laughs – 3 януари 1970 #40 UK
• Barrett – 14 ноември 1970
• The Peel Session – 1987
• Radio One Sessions – 2004

Компилации

• Syd Barrett – ноември 1974 #163 USA
• Opel – 17 октомври 1988
• Octopus: The Best of Syd Barrett – 29 мая 1992
• Crazy Diamond – април 1993
• The Best of Syd Barrett: Wouldn't You Miss Me? – 16 април 2001
• An Introduction to Syd Barrett – 4 октомври 2010

Бележки

Цитирани източници

• Blake, Mark. Comfortably Numb: The Inside Story of Pink Floyd. Cambridge, MA, Da Capo, 2008. ISBN 978-0-306-81752-6. (на английски)
• Chapman, Rob. Syd Barrett: A Very Irregular Head. Paperback. London, Faber, 2010. ISBN 978-0-571-23855-2. (на английски)
• Manning, Toby title = The Rough Guide to Pink Floyd. . 1st. London, Rough Guides, 2006. ISBN 978-1-84353-575-1. (на английски)
• Palacios, Julian. Lost in the Woods: Syd Barrett and the Pink Floyd. Boxtree, 1997. ISBN 978-0-7522-2328-5. (на английски)
• Palacios, Julian. Syd Barrett & Pink Floyd: Dark Globe. Rev. London, Plexus, 2010. ISBN 978-0-85965-431-9. (на английски)
• UPI Almanac for Sunday, Jan. 6, 2019 // United Press International, 6 януари 2019. Архивиран от оригинала на 11 септември 2019. Посетен на 10 септември 2019. (на английски)

Външни препратки

• Официален фен сайт
• Профил в сайта на МТВ Архив на оригинала от 2015-05-03 в Wayback Machine.
• Пинк Флойд – Wish You Were Here – на живо – август – 2005 в памет на Сид Барет