Thylamys elegans
Thylamys elegans | ||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
1839 | ||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
Thylamys elegans в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Thylamys elegans e вид опосум от семейство Didelphidae.
Географско разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Обитава полите на Андите в района на централно Чили и вероятно малка част от Аржентина на надморска височина до 2500 m.
Морфологични характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Тялото е с дължина 106 - 121 mm, опашката 115 - 142 mm. Козината е със светлосива до светлобежова козина, като отстрани е по-светра, а към корема съвсем изсветлява. Около очите има черен пръстен, който е леко удължен напред към носа. Опашката е дебела в основата поради натрупването на мазнини.
Хранене[редактиране | редактиране на кода]
Представителите на вида консумират основно членестоноги и техните ларви, но също така и плодове, малки гръбначни животни, вероятно и мърша.[2]
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Размножителният период е от септември до март и обикновено раждат по два пъти годишно. Женските имат 19 броя сукални зърна. Раждат около осем до петнадесет малки.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Thylamys elegans (1839). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Eisenberg, John Frederick и др. Mammals of the Neotropics: The Central Neotropics: Ecuador, Peru, Bolivia, Brazil. University of Chicago Press, 1999. ISBN 9780226195421. с. 669.