Thylamys elegans
Thylamys elegans | ||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||
1839 | ||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||
Thylamys elegans в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Thylamys elegans e вид опосум от семейство Didelphidae.
Географско разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Обитава полите на Андите в района на централно Чили и вероятно малка част от Аржентина на надморска височина до 2500 m.
Морфологични характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Тялото е с дължина 106 - 121 mm, опашката 115 - 142 mm. Козината е със светлосива до светлобежова козина, като отстрани е по-светра, а към корема съвсем изсветлява. Около очите има черен пръстен, който е леко удължен напред към носа. Опашката е дебела в основата поради натрупването на мазнини.
Хранене
[редактиране | редактиране на кода]Представителите на вида консумират основно членестоноги и техните ларви, но също така и плодове, малки гръбначни животни, вероятно и мърша.[2]
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Размножителният период е от септември до март и обикновено раждат по два пъти годишно. Женските имат 19 броя сукални зърна. Раждат около осем до петнадесет малки.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Thylamys elegans (1839). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Eisenberg, John Frederick и др. Mammals of the Neotropics: The Central Neotropics: Ecuador, Peru, Bolivia, Brazil. University of Chicago Press, 1999. ISBN 9780226195421. с. 669.