Викуня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Vicugna vicugna)
Викуня
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Чифтокопитни (Artiodactyla)
семейство:Камилови (Camelidae)
род:Викуни (Vicugna)
вид:Викуня (V. vicugna)
Научно наименование
(Molina, 1782)
Разпространение
Викуня в Общомедия
[ редактиране ]

Викунята[2] (Vicugna vicugna) е вид дива лама, представител на семейство Камилови в Южна Америка. Друг представител на рода е домашната лама алпака (Vicugna pacos).

В миналото викуните са били отглеждани от инките заради вълната, месото и са били използвани като товарни животни. Тяхната вълна се счита за най-фината животинска вълна и се цени високо. Те обаче не се опитомяват лесно.

Физически данни[редактиране | редактиране на кода]

Дължина на тялото 150 см (+ 15 см опашка). Височина в холката 80 см. Тегло 35 – 65 кг.

Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Викуните живеят високо в Андите на 3650 до 4800 м надморска височина, в условия на студ, силни ветрове и разреден въздух. При тези условия те оцеляват благодарение на дебелата си козина и особения състав на кръвта си. За разлика от другите животни в кръвта на викуните има високо съдържание на еритроцити, така те оползотворяват по-добре малкото кислород във въздуха.

Денем викуните пасат по планинските пасища, а вечер се качват по-високо, за да нощуват. Те живеят на малки стада, които обикновено се състоят от мъжки със своя харем от 6 – 8 женски и техните малки, до едногодишна възраст. Мъжките ревностно пазят своя харем от съперници и маркират територията си с купчини изпражнения. Младите мъжки се събират на стада от по 15 – 25 животни.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Женските раждат през февруари (когато в Южното полукълбо е лято) едно малко, което след 10 – 15 мин. става на крака.

Продължителност на живота 15 – 20 години.

Природозащитен статус[редактиране | редактиране на кода]

В края на 20. век викуните са застрашени от изчезване, но след взети мерки вече фигурират в Червения списък на световнозастрашените видове на IUCN като вид с малък риск.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]