Абруцки Апенини
| Абруцки Апенини | |
 | |
  Местоположение на картата на Италия | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Италия |
| Най-висок връх | Корно Гранде |
| Надм. височина | 2912 m |
Абруцките Апенини (на италиански: Appennino Abruzzese, от латински abruptus – стръмен) са най-високата и широка част на Апенинските планини в Италия.
Простират се на територията на областите Абруцо и Лацио, в тях се издигат най-високите върхове на Апенините и имат най-пресечиния релеф в целите планини. Известни са в историята като територия на италианските народи, първи попаднали под владичеството на Рим. Състоят се от три паралелни вириги, съхранили се след алпийската орогенеза и се простират на протежение над 100 km от река Тронто на северозапад до река Сангро на югоизток, вливащи се в Адриатическо море. Крайбрежните хълмове на изток са разположени между градовете Сан Бенедето дел Тронто на север и Торино ди Сангро на юг. Изградени са предимно от мезозойски варовици. Склоновете им са стръмни, силно разчленени от дълбоки дефилета.[1]
Източната верига се състои основно от масивите Монти Сибилини, Монти де ла Лага, Гран Сасо д'Италия и Миела. В тях са разположени националните паркове „Гран Сасо д'Италия“, „Монте де ла Лага“ и „Миела“. В масива Гран Сасо д'Италия се издига най-високият връх на Апенинските планини Корно Гранде 2912 m. Между западната и централната вериги са разположени равнината Риети, долината Салто и езерото Фучино, а между централната и източната вериги – долините Л’Акуила и Сулмона. Главните реки течащи на запад са Нера (с притоците си Велино и Салто) и Аниене, леви притоци на Тибър. На изток текат предимно къси (до 30 km) реки Тронто, Тордино, Вомано, Пескара (с Атерно и Гицио), Сангро и др., които се вливат в Адриатическо море.[1]
Абруцките Апенини се пресичат от жп линията Рим – Пескара през градовете Авецано и Сулмона. Втора жп линия от Орта през Терни се изкачва на равнината Риети, след което пресича централната верига до Акуила, а по-нататък следва долината на река Атерно до Сулмона. В древността от Рим до Адриатическо море преминавали пътищата Виа Сесилия, Виа Валерия-Клаудия и т.н. Солен път. Вулканическите планини на запад се отделени от Апенините от долината на река Тибър, а Монти Лепини – от долините Сако и Лири.[1]