Направо към съдържанието

Албрехт фон Халер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Албрехт фон Халер
Albrecht von Haller
Портрет от Й. Р. Щудер (1745)
Портрет от Й. Р. Щудер (1745)
Роден16 октомври 1708 г.
Починал12 декември 1777 г. (69 г.)
Берн, Швейцария
Националност Швейцария
Подпис
Албрехт фон Халер в Общомедия

Албрехт фон Халер (на немски: Albrecht von Haller) е швейцарски поет от епохата на ранното Просвещение, който – в стила на времето – е и универсален учен, изтъкнат естествоизпитател и лекар.

Илюстрация към труда на Халер Icones anatomicae

Роден е на 16 октомври 1708 година в Берн, Швейцария. Произлиза от стар бернски патрициански род, но рано загубва баща си и с помощта на близки следва медицина в Тюбинген и Лайден. На младини предприема с учебна цел продължителни пътувания из Англия и Франция. В 1736 г. Халер става професор по анатомия, хирургия и ботаника в Гьотингенския университет и постепенно си спечелва световна слава – става член на всички именити научни академии в Европа.

Албрехт фон Халер, който в 1749 г. получава за научните си заслуги благородническа титла, е смятан за създател на експерименталната физиология.

Умира на 12 декември 1777 г. в Берн на 69-годишна възраст.

Като поет Халер се изявява преди всичко с публикуваната в 1732 г. стихосбирка „Опит за швейцарски стихове“. Още в тези ранни поетически творби младият Халер се стреми да преодолее рационализма на епохата си, като се обръща към „майката природа“ с нейната необятна съзидателна мощ. Включената в сборника епическа поема Алпите[1] (1729) възпява в изискани строфи красотата на планинския пейзаж, възхвалява простия човешки труд и изразява убеждението, че природосъобразният живот на обикновените хора е по-нравствен и по-разумен от изтънчения и преситен бит на висшето съсловие.

Халер си създава име и с „поучителни стихотворения“ върху религиозни, нравствени и метафизически въпроси на епохата. Неговата образованост се проявява и в многобройни литературно-критически статии, което става причина да плъзне мълвата, че „четял и докато яздел“.

Възгледите на Албрехт фон Халер за живителната мощ на природата, за необходимостта от всестранно познание и поврат към първоизворите на живота завладяват френското Просвещение и особено мислите на Жан-Жак Русо – така те стават подтик за всички социални обновления след края на XVIII век.

Из „Несъвършена поема за Вечността“

Дъбрави, гдето чезне всеки слънчев зрак,
Ели и храсти диви, скрити в гробен мрак;
Изронени скали под птици заблудени,
В самотен рой кръжащи с мишци уморени;
Потоци през поля, замрели в сухота,
Водите си излели в гниещи блата;
 Посърнали нивя, безрадостни простори -
 Сред багри на смъртта душата ми се бори!
О, с вас подхранвам пак в сърцето си скръбта!
За мен сте вие знак на Вечността!

1736 [2]

Elementa physiologiae corporis humani VIII
Elementa physiologiae corporis humani VIII
Бюст на Албрехт фон Халер в Ботаническата градина на Гьотингенския университет

Литературни творби

[редактиране | редактиране на кода]
  • Versuch Schweizerischer Gedichten, Bern 1732
  • Versuch von Schweizerischen Gedichten. Zweyte, vermehrte und veränderte Auflage, Bern 1734
  • Versuch Schweizerischer Gedichte. Neunte, rechtmäßige, vermehrte und veränderte Auflage, Bern 1762
  • Usong. Eine morgenländische Geschichte, 1771
  • Alfred, König der Angelsachsen, 1773
  • Fabius und Cato, 1774
  • Briefe über einige Einwürfe nochlebender Freygeister wieder die Offenbarung (3 части), 1775 – 77
  • Erläuterungen zu Boerhaaves Institutiones (7 тома), 1739 – 1744
  • Enumeratio methodica stirpium Helveticae indigenarum (Описание на швейцарската алпийска флора), 1742
  • Primae lineae physiologiae, 1747
  • De partibus corporis humani sensilibus et irritabilibus, 1752
  • Elementa physiologiae corporis humani (8 тома), 1757 – 1766
  • Historia stirpium Helvetiae върху швейцарската алпийска флора, 1768
  1. Из „Алпите“ в превод на Венцеслав Константинов
  2. Из „Несъвършена поема за Вечността“ от Албрехт фон Халер, в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2012-02-09 в Wayback Machine., използван с разрешение.