Направо към съдържанието

Анатолий Крупнов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анатолий Крупнов
руски музикант
Роден
Починал
ПогребанВведенско гробище, Русия
Музикална кариера
ПсевдонимКрупский
Стилхевиметъл, традиционен хевиметъл, траш метъл, хардрок, фънк рок, рокендрол
Инструментивокал, бас китара
Активностот 1984 г.
Участник вЧорнъй обелиск“, „Шах

Уебсайтwww.krupnov.net

Анатолий Крупнов е руски певец и музикант. Основател и фронтмен на хевиметъл групата „Черный обелиск“.

Роден е в Москва през 1965 година. Като дете се занимава с лека атлетика и се учи свирене на цигулка. Сам се научава да свири на китара и участва в пионерския ансамбъл „Сверчки“. След като завършва средното си образование, постъпва да учи в МАДИ (Московски автомобилно-пътен институт), но не завършва, тъй като решава да се отдаде на рок музиката. По това време е повлиан от „Дийп Пърпъл“, „Куийн“, „Назарет“ и най-вече от „Моторхед“.

През 1984 започва да свири в група „Проспект“. Благодарение на Анатолий групата преминава от джаз-рок към блек метъл. След разпадането на „Проспект“ китаристът основава собствена група – „Чёрный обелиск“. Крупнов е неин вокал, бас китарист, композитор и текстописец. Групата бързо набира популярност, издава три концертни албума, но се разпада през 1988 заради скандал между Крупнов, Михаил Светлов и Юрий Алексиев. Анатолий започва работа с група „Шах“, като те издават албум в Германия. През август 1990 „Черный обелиск“ е възроден. Групата издава 4 нови албума, но без кой знае какъв комерсиален успех. Най-известният от тях е „Стена“. От 1993 до края на 1996 Анатолий работи и с групата на Гарик СукачовНеприкасаемие“. Крупнов работи и над солов албум, но той е издаден след смъртта му.

Анатолий Крупнов умира от сърдечен пристъп по време на запис на 27 февруари 1997.

  • „Апокалипсис“ (1986)
  • „Цветы зла“ (1987)
  • „Жизнь после смерти“ (макси-сингъл, 1990)
  • „Стена“ (1991)
  • „One More Day“ (1991)
  • „Ещё один день“ (1992)
  • „96°+415“ (демо, 1993)
  • „Стена“ (1994)
  • „Я остаюсь“ (1994)
  • „86 – 88“ (1995)
  • „Beware“ (1989)
  • „Брел, брел, брел“ (1994)
  • „Между водой и огнем“ (Концерт в Кафедральном соборе Калининграда (записано в сентябре 1993 года)) (1995)
  • „Неприкасаемые, часть 2“ (1996)
  • „Города, где после дождя дымится асфальт“ (1999)
  • „Чужие песни и несколько своих“ (1997)
  • „Postальбом“ (2000)