Направо към съдържанието

Андреа Дандоло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андреа Дандоло
Andrea Dandolo
дож на Венеция
Роден
Починал
ПогребанСан Марко, Венеция, Италия

Учил вПадуански университет
Работил вПадуански университет
Андреа Дандоло в Общомедия

Андреа Дандоло (на италиански: Andrea Dandolo) е 54-тият венециански дож от 4 януари 1343 до смъртта си през 1354 г.

Произхожда от знатно венецианско семейство, дало още трима венециански дожове – Енрико, Джовани и Франческо.

Води война (1351 – 1355) с отколешния съперник на Венеция – Генуа.

Андреа Дандоло е и автор на хроника за Четвъртия кръстоносен поход, засягаща участието и ролята в него на неговия предшественик Енрико Дандоло. Андреа е приятел на Петрарка, който пише за него, че е „човек справедлив, честен, изпълнен с плам и любов към страната си, ерудиран, красноречив, мъдър и човечен“, той също така е голям покровител на изкуството.[1] Реформира законодателството на Венеция като обнародва през 1346 г. кодекс със законите в републиката.

  1. Chisholm, Hugh, ed. (1911). Dandolo. Encyclopædia Britannica. 7 (11th ed.). Cambridge University Press. p. 802.
Бартоломео Градениго дож на Венецианската република (1343 – 1354) Марино Фалиеро