Преглед на кода на Антарктида

{{Инфокаре регион
| карта     = Antarctica (orthographic projection).svg
| площ      = 14 200 000 <ref>(https://www.cia.gov/the-world-factbook/countries/antarctica/)</ref>
| население = 1106
| гъстота   = 0,00007
| държави   = –
| територии =
}}
'''Антарктида''' е [[континент]], обграждащ [[Южен полюс|Южния полюс]] на [[Земя]]та. Заема централната част на географския регион [[Антарктика]] в [[Южно полукълбо|Южното полукълбо]], почти изцяло на юг от [[Южен полярен кръг|Южния полярен кръг]], и е ограден във всички посоки от [[Южен океан|Южния океан]]. С площ 14 200 000 [[квадратен километър|km²]] континентът е пети по големина в света след [[Азия]], [[Африка]], [[Северна Америка|Северна]] и [[Южна Америка]], и пред [[Европа]] и [[Австралия]].

Около 98% от територията на Антарктида е покрита с [[лед]] със средна дебелина 1,6 km. Това е континентът с най-ниски средни температури, най-ниски валежи, най-силни ветрове и с най-голяма средна [[надморска височина]].<ref>{{cite web | title = National Geophysical Data Center | publisher = National Satellite, Data, and Information Service | url = http://www.ngdc.noaa.gov/mgg/image/2minrelief.html | accessdate = 9 юни 2006 | lang = en }}</ref> Цялата територия на Антарктида представлява ледена [[пустиня]], като годишните валежи са едва 200 mm по крайбрежието и далеч по-малко във вътрешността.<ref>{{cite web | first = C. Alan | last = Joyce | url = http://www.worldalmanac.com/blog/2007/01/the_world_at_a_glance_surprisi.html | title = The World at a Glance: Surprising Facts | publisher = The World Almanac | date = 18 януари | year = 2007 | accessdate = 7 февруари 2009 | lang = en }}</ref> Минималните температури могат да достигнат -89&nbsp;°C. На континента могат да оцелеят само приспособени към студа растения и животни, като [[Пингвинови|пингвини]], [[перконоги]], [[кръгли червеи]], [[бавноходки]], [[акари]], много [[водорасли]] и други [[Микроорганизъм|микроорганизми]], както и някои представители на [[Тундра|тундровата растителност]]. [[Антарктически риби|Антарктическите риби]] са обект на промишлен риболов, под името „ледена“ риба на пазара е ''Champsocephalus gunnari''.

Макар че митове и разсъждения за хипотетична, неизвестна [[Южна земя]] (''Terra Australis'') съществуват още в древността, континентът Антарктида е видян за пръв път през 1820 година от руска експедиция, оглавявана от [[Фадей Белингсхаузен]] и [[Михаил Лазарев]]. Континентът остава почти непознат през целия XIX век заради своята враждебна природа, липса на ценни ресурси и отдалеченост от населените части на света. През 1959 година 12 държави подписват [[Антарктически договор|Антарктическия договор]], към който по-късно се присъединяват още 35 държави. Договорът забранява военната дейност, добива на полезни изкопаеми, ядрените опити и използването на ядрена енергия, и предвижда мерки за защита на околната среда. Макар континентът да няма постоянни жители, по всяко време там пребивават от 1000 до 5000 души от много държави, живеещи в станции, разпръснати в целия континент, в които се извършват изследвания в различни области на науката.<ref name="cia">{{cite web | url = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ay.html#People | title = Antarctica – The World Factbook | publisher = United States Central Intelligence Agency | date = 8 март | year = 2007 | accessdate = 14 март 2007 | lang = en | архив_дата = 2020-04-12 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20200412112451/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ay.html#People }}</ref>

== География ==
=== Разположение и релеф ===
[[Файл:Antarctic-Overview-Map.tif|мини|Регионите на Антарктида.]]
Континентът е разположен предимно южно от [[Антарктически кръг|Антарктическия кръг]] и е обграден от Атлантическия, Тихия и Индийския океан. От планински вериги е разделен на Източна и Западна Антарктида, които грубо съответстват на източното и западното полукълбо според [[Гринуич]]кия меридиан.

Континентът се мие от водите на три океана – [[Тихия океан]] (с периферното [[море Рос]], [[море Амундсен]], [[море Белингсхаузен]]), [[Атлантическия океан]] (с [[море Скоша]] и [[море Уедъл]]), и [[Индийския океан]].
[[Файл:Antarctica 6400px from Blue Marble.jpg|мини|Сателитна снимка на Антарктида]]
Антарктида е високо ледниково [[плато]], над което на места се издигат планински системи ([[Трансантарктически планини]]), планински вериги – [[Елсуърт]] ([[масив Винсън]], 4892 m), [[Земя Кралица Мод]], и планини – [[планина Принц Чарлз|Принц Чарлз]] и др. Почти в централната част е платото [[плато Советское|Советское]] (високо около 4000 m). Най-високият връх на континента, [[масив Винсън|масивът Винсън]], е изкачен за пръв път от американската експедиция на Никълъс Клинч през 1966 г.

Средностатистически Антарктида е най-високият (средната височина на ледниковата покривка е 2040 m), най-студеният, най-сухият и най-ветровитият континент и има най-високата средна надморска височина от всички континенти. Средната височина на основната (подледниковата) повърхност е 410 m; като голяма част е под морското ниво. От ледници е свободна само около 0,2 – 0,3 % от площта на Антарктида – отделни планински върхове, била̀ и оазиси по крайбрежието.

Средната дебелина на ледниковата покривка е 1720 m, максималната – 4300 m, обща площ на ледения щит – 13 586 400 km<sup>2</sup>, обем на леда – 24 – 30 млн. km<sup>3</sup>. <ref>(https://hypertextbook.com/facts/2000/HannaBerenblit.shtml)</ref> Ако този лед се разтопи, нивото на Световния океан би се покачило с около 60 м. Общо 74% от бреговата линия на Антарктика има шелфови ледници <ref>{{Cite journal|last=Bindschadler|first=R.|last2=Choi|first2=H.|last3=Wichlacz|first3=A.|last4=Bingham|first4=R.|last5=Bohlander|first5=J.|last6=Brunt|first6=K.|last7=Corr|first7=H.|last8=Drews|first8=R.|last9=Fricker|first9=H.|date=18 юли 2011|title=Getting around Antarctica: new high-resolution mappings of the grounded and freely-floating boundaries of the Antarctic ice sheet created for the International Polar Year|url=http://www.the-cryosphere.net/5/569/2011/|journal=The Cryosphere|volume=5|issue=3|pages=569 – 588|doi=10.5194/tc-5-569-2011|issn=1994 – 0424}}</ref> с обща площ от над 1 550 000 km<sup>2</sup>.<ref>{{Cite journal|last=Depoorter|first=M. A.|last2=Bamber|first2=J. L.|last3=Griggs|first3=J. A.|last4=Lenaerts|first4=J. T. M.|last5=Ligtenberg|first5=S. R. M.|last6=van den Broeke|first6=M. R.|last7=Moholdt|first7=G.|date=3 октомври 2013|title=Calving fluxes and basal melt rates of Antarctic ice shelves|url=http://www.nature.com/nature/journal/v502/n7469/full/nature12567.html|journal=Nature|lang=en|volume=502|issue=7469|pages=89 – 92|doi=10.1038/nature12567|issn=0028 – 0836}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Rignot|first=E.|last2=Jacobs|first2=S.|last3=Mouginot|first3=J.|last4=Scheuchl|first4=B.|date=19 юли 2013|title=Ice-Shelf Melting Around Antarctica|url=http://science.sciencemag.org/content/341/6143/266|journal=Science|lang=en|volume=341|issue=6143|pages=266 – 270|doi=10.1126/science.1235798|issn=0036 – 8075|pmid=23765278|archive-url=https://web.archive.org/web/20210805113420/https://science.sciencemag.org/content/341/6143/266|archive-date=2021-08-05|access-date=2022-01-22}}</ref> По-голямата част от Антарктида е заета от Антарктическата платформа.

На [[Рос (остров)|остров Рос]] е вулканът [[Еребус]].

=== Геоложка история ===
[[Файл:Positions of ancient continents, 550 million years ago.jpg|мини|Формирането на [[Гондвана]] преди 550 милиона години]]
[[Файл:Laurasia-Gondwana-mk.svg|мини|[[Лавразия]] и Гондвана преди 200 милиона години]]

През [[Палеозой|палеозоя]] (преди 540 – 250 милиона години) съвременният континент Антарктида е част от суперконтинента [[Гондвана]]. През [[Камбрий|камбрия]] климатът на Гондвана е мек. Западна Антарктида частично попада в [[Северно полукълбо|северното полукълбо]] и по това време там се отлагат големи количества [[Пясъчник|пясъчници]], [[Варовик|варовици]] и [[шисти]]. Източна Антарктида се намира на екватора, където на морското дъно процъфтяват морски [[безгръбначни]] и [[трилобити]].<ref name="Stonehouse">{{Cite book | last = Stonehouse | first = B. (ed.) | title = Encyclopedia of Antarctica and the Southern Oceans | year = 2002 | month = June | publisher = John Wiley & Sons | isbn = 0-471-98665-8 | lang = en }}</ref>

В началото на [[девон]]ския период (преди 416 милиона години) Гондвана вече има по-южна географска ширина и климатът е по-хладен, но и от този период има останки от сухоземни растения. [[Пясък|Пясъци]] и [[Тиня|тини]] се отлагат в съвременните планини [[Елсуърт]], [[Хорлик]] и [[Пенсакола]]. [[Заледяване]]то на Антарктида започва в края на девонския период (преди 360 милиона години), когато центърът на Гондвана се придвижва към Южния полюс и климатът се охлажда, въпреки че се запазват следи от растителност.<ref name="Stonehouse"/> През [[перм]]ския период в растителността преобладават [[папратовидни]] растения, които растат в [[Блато|блатата]]. С времето тези блата се превръщат в каменовъглените залежи в [[Трансантарктически планини|Трансантарктическите планини]]. Към края на пермския период продължаващото затопляне предизвиква сух горещ климат в по-голямата част от Гондвана.<ref name="Stonehouse"/>

Продължаващото и през [[Мезозой|мезозоя]] затопляне разтопява полярните ледени шапки и Гондвана се превръща в пустиня. В Източна Антарктида се разпространяват [[семенни папрати]] и се отлагат значителни количества пясъчници и шисти. В края на пермския и началото на [[триас]]кия период в днешна Антарктида често се срещат [[синапсиди]], включително [[листрозаври]]. [[Антарктически полуостров|Антарктическият полуостров]] започва да се образува през [[Юра|юрския период]] (преди 206 – 146 милиона години), когато от океана постепенно се издигат и много острови. По това време са широко разпространени дървета като [[гинко]]и [[цикасови|цикаси]]. През [[креда]] (преди 146 – 65 милиона години) в Западна Антарктида преобладават [[Иглолистна гора|иглолистните гори]], които към края на периода започват да бъдат измествани от [[нотофагус]]ови. [[Амонити]]те се срещат често в съседните на Антарктида морета, а на сушата има и [[динозаври]] – известни са три антарктически рода: ''[[Cryolophosaurus]]'', ''[[Glacialisaurus]]'' и ''[[Antarctopelta]]''.<ref name=SP07>{{Cite journal | last = Smith |first = Nathan D. | coauthors = Diego Pol | year = 2007 | title = Anatomy of a basal sauropodomorph dinosaur from the Early Jurassic Hanson Formation of Antarctica | journal = Acta Palaeontologica Polonica | volume = 52 | issue = 4 | pages = 657 – 674 | url = http://www.app.pan.pl/acta52/app52-657.pdf | format = PDF | lang = en }}{{dead link|date=26 ноември 2022}}</ref><ref>{{cite web | last = Leslie | first = Mitch | title = The Strange Lives of Polar Dinosaurs | url = http://www.smithsonianmag.com/history-archaeology/polar-dinosaurs-200712.html | publisher = Smithsonian Magazine | month = December | year = 2007 | accessdate = 24 януари 2008 | lang = en | archive-url = http://web.archive.org/web/20131021123540/http://www.smithsonianmag.com/history-archaeology/polar-dinosaurs-200712.html | archive-date = 2013-10-21 | архив_дата = 2008-01-30 | архив_уеб_адрес = https://archive.ph/20080130062646/http://www.smithsonianmag.com/history-archaeology/polar-dinosaurs-200712.html }}</ref>

Постепенното разделяне на суперконтинента Гондвана започва преди 160 милиона години, когато от Антарктида се отделя Африка, последвана в началото на креда (преди 125 милиона години) от [[Индийски субконтинент|Индийския субконтинент]]. Преди 65 милиона години Антарктида, още свързана с Австралия, все още има тропичен до субтропичен климат и фауна, включваща [[торбести бозайници]]. Преди около 40 милиона години Австралия се откъсва от Антарктида, паралелните морски течения изолират двата континента и започва образуването на първите ледници. Преди 23 милиона години се отваря протокът [[Дрейк (проток)|Дрейк]] между Антарктида и Южна Америка и се образува [[Антарктическо циркумполярно течение|Антарктическото циркумполярно течение]], напълно отделило Антарктида от останалите континенти.

По време на [[Еоценско-олигоценско масово измиране|Еоценско-олигоценското масово измиране]] преди 34 милиона години нивата на [[въглероден диоксид]] в атмосферата достигат 760·10<sup>-6</sup> [[ppm]], спадайки от неколкократно по-високите стойности в предходния период.<ref>{{cite web | publisher = PhysOrg.com | year = 2009 | url = http://www.physorg.com/news172072921.html | title = New CO2 data helps unlock the secrets of Antarctic formation | work = PhysOrg.com |accessdate = 14 юни 2011 | lang = en }}</ref><ref>{{Cite journal | last = DeConto | first = Robert M. | coauthors = David Pollard | title = Rapid Cenozoic glaciation of Antarctica induced by declining atmospheric CO<sub>2</sub> | journal = Nature | volume = 421 | pages = 245 – 249 | date = 16 януари | year = 2003 |url = http://www.nature.com/nature/journal/v421/n6920/abs/nature01290.html | doi = 10.1038/nature01290 | accessdate = 19 октомври 2009 | issue = 6920 | lang = en  | issn=0028-0836 }}</ref> Това явление ускорява разрастването на ледниците, които изместват горите, покривали в миналото континента. От времето преди 15 милиона години Антарктида е почти напълно покрита с лед,<ref name="Trewby">{{Cite book | last = Trewby | first = Mary (ed.) | title = Antarctica: An Encyclopedia from Abbott Ice Shelf to Zooplankton | year = 2002 | month = September | publisher = Firefly Books | isbn = 1-55297-590-8 | lang = en }}</ref> като ледената шапка достига сегашните си размери преди около 6 милиона години.

=== Съвременна геология ===
Геоложките изследвания в Антарктида са силно затруднени от факта, че почти целият континент е постоянно покрит с дебел слой лед. Въпреки това съвременни техники като [[дистанционно сондиране]], [[георадар]]и и [[спътникова фотография]] започват да разкриват структурите под ледената покривка.

В геоложко отношение Западна Антарктида наподобява планинската верига на [[Анди]]те в Южна Америка.<ref name="Stonehouse" /> [[Антарктически полуостров|Антарктическият полуостров]] е образуван чрез издигане и метаморфизъм на седименти от морското дъно през късния палеозой и ранния мезозой. Издигането на седименти е съпътствано с [[Магмени скали|магмени интрузии]] и [[вулканизъм]]. Най-често срещаните скали в Западна Антарктида са вулканичните [[андезит]]и и [[риолит]]и, формирани през юрския период. Има данни и за вулканична активност дори след образуването на ледената покривка, например в [[Земя Мари Бърд]] и [[Земя Александър I]]. Единствената аномална област в Западна Антарктида е областта на планините [[Елсуърт]], където [[стратиграфия]]та е сходна с тази в източната част на континента.

Източна Антарктида е геоложки разнородна, формирана през [[Докамбрий|докамбрия]], като някои скали са образувани преди повече от 3 милиарда години. В основата ѝ е плоча от [[Метаморфни скали|метаморфни]] и магмени скали, образуваща [[Щит (геология)||континенталния щит]]. Върху тази основа са разположени разнородни по-млади скали, като [[Пясъчник|пясъчници]], [[Варовик|варовици]], [[Каменни въглища|въглища]] и [[шисти]], отложени през девонския и юрския период и образуващи [[Трансантарктически планини|Трансантарктическите планини]]. В крайбрежните области, като веригата [[Шакълтън]] и [[Земя Виктория]], се наблюдава и [[разлом]]на активност.

Най-значимите [[полезни изкопаеми]], открити на континента, са въглищата.<ref name="Trewby" /> Регистрирани са за пръв път край ледника [[Биърмор]] през 1908 година. Днес са известни и залежи от нискокачествени въглища в много части на Трансантарктическите планини. В планините [[Принц Чарлз (планина)|Принц Чарлз]] има значителни залежи от [[желязна руда]]. Най-ценните ресурси на Антарктида се намират в [[Континентален шелф|континенталния шелф]], най-вече [[нефт]] и [[природен газ]], открити през 1973 година в морето [[Рос (море)|Рос]]. Използването на природните ресурси на Антарктида е забранено до 2048 година с [[Протокол за екологична защита към Антарктическия договор|Протокола за екологична защита към Антарктическия договор]].

=== Климат ===
[[Файл:Friesland-St-Boris.jpg|мини|Планинско заледяване]]
Антарктида е най-студеното място на [[Земя]]та. Японската станция на Антарктида на 8 декември 2013 г. отчита -91,2&nbsp;°C. Температурите през зимата достигат минимални стойности – между -80&nbsp;°C и -90&nbsp;°C във вътрешността на континента и максимални между 5&nbsp;°C и 15&nbsp;°C около брега през [[лято]]то ([[сезон]]ите там са „наопаки“ – лятото е около януари). Слънчевите изгаряния често създават здравословни проблеми, понеже [[сняг|снежната]] повърхност отразява почти всички [[ултравиолетови лъчи]], които попадат върху нея.

Над Антарктида има малко снеговалежи, но ледът се задържа за дълги периоди. Почти целият континент е покрит с лед със средна дебелина 2,5 [[километър|km]].

Източна Антарктида е по-студена от Западна поради по-високата ѝ надморска височина. [[Атмосферен фронт|Атмосферните фронтове]] рядко навлизат навътре в континента, оставяйки центъра му студен и сух. Въпреки липсата на валежи в централната част на континента, ледът там се задържа за дълги периоди от време. Обилните снеговалежи не са рядкост по протежение на бреговете, където има регистрирани валежи до 1,22 m за 48 часа.

По периферията на континента от полярните [[плато|плата]] често се спускат [[буря|буреносни]] ветрове. И все пак във вътрешността [[вятър]]ът обикновено е умерен. През ясните дни на лятото до повърхността достига повече [[слънчева радиация]], отколкото на екватора, поради 24-часовото огряване.

Антарктика е по-студена от [[Арктика]] поради две причини. Първо, по-голямата част от континента е с надморска височина над 3 km, т.е. въздухът е по-разреден, което води до по-ниски температури. Второ, [[арктически океан|Северният ледовит океан]] покрива [[Северен полюс|Северния полюс]] и значителна зона около него, като по този начин отдава чрез [[дифузия]] своята относително „топла“ температура към околните Арктически региони, предотвратявайки крайно люти студове на континентална Арктика.

Поради географската ширина се създават дълги периоди на постоянна тъмнина или постоянно слънчево огряване – непознат климат за повечето хора на Земята. [[Полярно сияние|Аурора аустралис]], широко известно като ''южното сияние'', са цветни ярки светлини, които могат да се наблюдават в нощното небе около Южния полюс; причината за този природен феномен са пълните с плазма [[слънчев вятър|слънчеви ветрове]], които преминават покрай Земята. Друго уникално зрелище е т.нар. [[диамантен прах]] – облак от миниатюрни ледени [[снежинка|ледени кристалчета]] на нивото на земята. Обикновено „диамантеният“ прах се образува при ясно или полуясно небе, поради което понякога хората го сочат за признак за безоблачно време. [[Слънчево куче]] е често срещан атмосферен [[оптичен феномен]].

=== Флора и фауна ===
{{основна|Антарктическа екозона}}

[[Файл:Lichen squamulose.jpg|мини|Известни са над 200 вида [[лишей|лишеи]], срещащи се в Антарктида]]
[[Файл:Emperor penguin.jpg|мини|Императорски пингвини в морето Рос]]

Климатът на Антарктида не благоприятства развитието на растителността. Съчетанието от отрицателни температури, бедни почви и отсъствие на влага и слънчева светлина ограничават растежа на растенията. В резултат на това растителният живот се ограничава главно до [[Листнати мъхове|листнати]] и [[чернодробни мъхове]]. [[Автотроф]]ното съобщество се състои главно от [[протисти]], а [[флора]]та – предимно от [[лишеи]], [[бриофити]], [[водорасли]] и [[гъби]]. Растежът обикновено протича през лятото в продължение на едва няколко седмици.

На континента се срещат над 200 вида лишеи, около 50 вида бриофити, 700 вида водорасли, повечето от тях [[фитопланктон]]. Многоцветните [[Снежни водорасли|снежни]] и [[диатомови водорасли]] са особено изобилни в крайбрежните райони през летния сезон. На Антарктическия полуостров растат и два вида покритосеменни растения – [[многогодишна антарктическа пластица]] (''Deschampsia antarctica'') и ''[[Colobanthus quitensis]]''.<ref>{{cite web | url =http://www.antarctica.gov.au/about-antarctica/fact-files/plants|title=Antarctic Wildlife | publisher = Australian Antarctic Division | accessdate = 27 септември 2010 | lang =en }}</ref> През последните години са открити няколко форми на древни [[бактерии]], оцелели във вътрешността на антарктическите ледници.<ref>{{cite web | url = http://worldwidenewslinks.blogspot.com/2009/06/below-antarctica.html | title = Below Antractica | accessdate = 19 юни 2009 | lang = en }}</ref>

В Антарктида живеят ограничен брой сухоземни гръбначни.<ref>{{cite web | url = http://www.antarctica.ac.uk/about_antarctica/wildlife/land_animals/index.php | title = Land Animals of Antarctica | publisher = British Antarctic Survey | accessdate = 9 ноември 2008 | lang = en | архив_дата = 2012-11-22 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121122145509/http://www.antarctica.ac.uk/about_antarctica/wildlife/land_animals/index.php }}</ref> Безгръбначните включват микроскопични [[акари]], като ''[[Alaskozetes antarcticus]]'', [[пухояди]], [[кръгли червеи]], [[бавноходки]], [[ротифери]], [[крил]], [[колемболи]]. Нелетящата муха ''[[Belgica antarctica]]'', достигаща дължина 6 mm, е най-едрото изцяло сухоземно животно в Антарктида<ref name="MU">{{cite web | title = Antarctic Bestiary – Terrestrial Animals | url = http://www.units.muohio.edu/cryolab/education/antarcticbestiary_terrestrial.htm#Belgica | publisher = Laboratory for Ecophysiological Cryobiology, Miami University | accessdate = 9 декември 2008 | first = Luke | last = Sandro | coauthors = Juanita Constible | lang = en }}</ref>

По крайбрежието на Антарктида живеят множество морски животни, които пряко или непряко разчитат за съществуването си на фитопланктона. Антарктическата морска фауна включва [[пингвини]], [[Син кит|сини китове]], [[Косатка|косатки]], [[Колосален калмар|колосални калмари]], [[перконоги]]. [[Императорски пингвин|Императорският пингвин]] е единственият вид, който се размножава в Антарктида през зимата, а [[Пингвин на Адели|пингвинът на Адели]] е най-южно гнездящият вид.

=== Физикогеографско райониране и височинно деление ===
Целият континент с крайбрежните острови е разположен в зоната на антарктическите пустини и може да бъде разделен на три подзони: '''северна''' – северозападното крайбрежие на [[Антарктически полуостров|Антарктическия полуостров]] и разположените край него острови; '''средна''' – крайбрежните „оазиси“, острови, скали и планински хребети, разположени покрай цялото крайбрежие на Антарктида; '''южна''' – всички останали участъци във вътрешността на континента.

Значително по-голямо значение за Антарктида има делението ѝ по височинни пояси. '''Долният пояс''' обхваща крайбрежието, включително шелфовите ледници, до височина няколкостотин метра. В този пояс се наблюдава максимално за континента разнообразие на ландшафта: шелфови ледници, подножия на ледниковите склонове, долните части на континенталните ледници, „оазиси“ и нунатаки. Тук се извършва топене на снега през лятото не само в близост до оголените скали, но и на част от ледената покривка. Вследствие близостта на морето и сравнително високите температури на въздуха в долния пояс е концентриран почти целия органичен свят на континента. '''Средният пояс''' (до височина 3000 m) обхваща склоновете на ледниковата покривка, вътрешното ледено плато на Западна Антарктида, планински хребети. Температурата на въздуха целогодишно е под 0 °С, а снего- и ледотопене се наблюдава само през лятото в близост до оголени скали. Снежната покривка по ледниковия склон вследствие на постоянните и силни ветрове е навята на огромни [[Преспа|преспи]], а повърхността на вътрешното плато е покрито с по-малки преспи. По скалите, нагряващи се през лятото над 0 °С, на места растат лишеи и водорасли, срещат се членестоноги, рядко птици. Над 3000 m е разположена областта на '''ледената пустиня'''. Ветровете тук са слаби, снегът е рохкав и не се образуват снежни преспи. Даже повърхността на стърчащите над леда оголени скали никога не се нагрява над 0 °С, а признаци на растителен и животински свят отсъстват.

== Земи и Брегове ==
Заедно с откриването на все нови и нови участъци от крайбрежието на континента през XIX и XX век се създава и система от географско разделение на Антарктида на „Земи“, крайбрежието ѝ на „Брегове“, а миещите тези брегове води на [[Южния океан]] – на морета. По правило тези три вида обекти са се наименували по инициатива на техните откриватели или изследователи в чест на някого си. Термините „Земя“ и „Бряг“ продължават да се използват и сега, независимо че представите за контурите на континента вече са напълно ясни. Истината е, че географската дължина на „Бреговете“ и техните граници са много по-ясни, докато границите на „Земите“ са неясни и на географските карти те не се отбелязват. По този начин за размерите на тази или онази „Земя“ може да съди само по разположението и големината на шрифта им на географските карти, като в различните източници, издадени даже в една и съща страна и/или по едно и също време може да има различия. Цялата територия на Антарктида е разделена на 17 сектора („Земи“), които от своя страна се делят на 53 („Брегове“), съответно в Западна Антарктида – 7 „Земи“ и 27 „Брегове“; в Източна Антарктида – 10 „Земи“ и 26 „Брегове“.

Названията на „Земите“ и „Бреговете“ се поделят на четири основни групи: Преди всичко това са имена в чест на първооткриватели или полярни изследователи ([[Земя Уилкс]], [[Бряг Моусън]] и др.). Втората група – наименования в чест на ръководители на компании, магнати и меценати финансирали техните експедиции ([[Земя МакРобъртсън]], [[Бряг Ларс Кристенсен]] и др.). Трета група – наименования в чест на държавни глави и високопоставени чиновници в страните, от които са били полярните изследователи ([[Земя Виктория]], [[Бряг принцеса Астрид]] и др.). Четвъртата група обединява названия, дадени от първооткривателите в чест на свои роднини и близки ([[Земя Мари Бърд]], [[Бряг Ингрид Кристенсен]] и др.). Има и малка група названия, присвоени по различни други причини ([[Бряг Правда]], [[Бряг БАНЗАРЕ]]).

Голяма част от тези названия са присвоени при тяхното откриване, като последните такива са през първите десетилетия на 20 век. Има и такива, които получават своите наименования много по-късно в памет на своите първи откриватели или изследователи. По имената на тези обекти често може без грешка да се установи, представителите на коя страна са открили или изследвали съответната област.

Тук е поместен пълният йерархически списък на всички „Земи“ и „Брегове“ на Антарктида с указания, къде, кога, от кого и в чест на кого са назовани съответните области. Таблицата е разделена на две основни части: Западна Антарктида и Източна Антарктида. Земите в Западна Антарктида са подредени от изток на запад, в Източна Антарктида – от запад на изток, а бреговете – по азбучен ред.

{| class="wikitable"
|+ '''Земи и Брегове в Антарктида'''
! style="width:190px; background:yellow;"| Название
! style="width:150px; background:yellow;"| Координати
! style="width:75px; background:yellow;"| Година на наименуване
! style="width:520px; background:yellow;"| В чест на
! style="width:400px; background:yellow;"| Кой е дал названието
|-
| '''Западна Антарктида''' || || || ||
|-
| '''[[Земя кралица Елизабет]]'''<ref>През 2012 г. британският Форин офис официално преименува Земя Едит Роне на [[Земя кралица Елизабет]] по повод 60-ата годишнина от възкачването на престола на британската кралица [[Елизабет II]] и оттогава на географските карти Земя Едит Роне носи названието Земя кралица Елизабет, а названието Едит Роне остава за шелфовия ледник [[Едит Роне (шелфов ледник)|Едит Роне]]</ref> || 79°00′ – 82°10′ ю.ш.,<br>35°00’ – 82°00′ з.д. || style="text-align:right;"| 1947 || [[Елизабет II]], кралица на Великобритания от 1952 г. || {{флагче|Великобритания}}[[Великобритания]], [[Форин офис]]
|-
| '''[[Земя Греъм]]''' || 63°14′ – 69°30′ ю.ш.,<br>48°00’ – 67°50′ з.д. || style="text-align:right;"| 1832 || Джеймс Грейъм (1792 – 1861), първи лорд на Британското Адмиралтейство || {{флагче|Великобритания}}[[Великобритания]], експедиция на [[Джон Биско]]
|-
| ** [[Бряг Боумън]] || 67°20′ – 68°55′ ю.ш. || style="text-align:right;"| 1928 || Исайя Боумън (1878 –1950), президент на Американското географско дружество || {{флагче|САЩ}}[[САЩ]], полетът на [[Джордж Хуберт Уилкинс]]
|-
| ** [[Бряг Греъм]] || 64°42′ – 66°30′ ю.ш. || style="text-align:right;"| 1832 || Джеймс Грейъм (1792 – 1861), първи лорд на Британското Адмиралтейство || {{флагче|Великобритания}}[[Великобритания]], експедиция на [[Джон Биско]]
|-
| ** [[Бряг Данко]] || 61°10′ – 62°30′ ю.ш. || style="text-align:right;"| 1898 || Емил Данко, загинал участник в Белгийската антарктическа експедиция || {{флагче|Белгия}}[[Белгия]], експедиция на [[Адриан Жерлаш дьо Гомери]]
|-
| ** [[Бряг Дейвис]] || 59°50’ – 61°12′ з.д. || style="text-align:right;"| 1820 || Джон Дейвис, американски ловец на тюлени от английски произход, един от първите стъпил на Антарктида || {{флагче|САЩ}}[[САЩ]], Консултативен комитет по антарктическите названия (ККАН)
|-
| ** [[Бряг Лубе]] || 66°30′ – 68°00′ ю.ш. || style="text-align:right;"| 1905 || [[Емил Лубе]], президент на [[Франция]] (1899 – 1906) || {{флагче|Франция}}[[Франция]], експедиция на [[Жан Батист Шарко]]
|-
| ** [[Бряг Норденшелд]] || 63°50′ – 64°40′ ю.ш. || style="text-align:right;"| 1909 || [[Ото Норденшелд]], р-л на антарктическа експедиция (1901 – 1904) || {{флагче|Швеция}}[[Швеция]], Едвин Суифт Балч
|-
| ** [[Бряг Оскар ІІ]] || 64°45′ – 66°00′ ю.ш. || style="text-align:right;"| 1893 || [[Оскар II (Швеция)|Оскар ІІ]], крал на Швеция и Норвегия (1872 – 1907) || {{флагче|Норвегия}}[[Норвегия]], експедиция на [[Карл Антон Ларсен]]
|-
| ** [[Бряг Фалиер]] || 68°00′ – 69°00′ ю.ш. || style="text-align:right;"| 1909 || [[Арман Фалиер]], президент на [[Франция]] (1906 – 1913) || {{флагче|Франция}}[[Франция]], експедиция на [[Жан Батист Шарко]]
|-
| ** [[Бряг Фойн]] || 66°00′ – 66°30′ ю.ш. || style="text-align:right;"| 1893 || Свен Фойн (1809 – 1894), китобоен магнат, изобретател на харпунното оръдие || {{флагче|Норвегия}}[[Норвегия]], експедиция на [[Карл Антон Ларсен]]
|-
| '''[[Земя Палмър]]''' || 69°30′ – 74°00′ ю.ш.,<br>60°00’ – 69°00′ з.д. || style="text-align:right;"| 1820 || [[Натаниъл Палмър]], американски ловец на тюлени, един от откривателите на Антарктида || {{флагче|САЩ}}[[САЩ]], ККАН
|-
| ** [[Бряг Блек]] || 70°30’ – 72°55′ ю.ш. || style="text-align:right;"| 1940 || Ричард Блек, командир на Източната база на Антарктическата програма на САЩ || {{флагче|САЩ}}САЩ, колектив от Източната база на Американската програма
|-
| ** [[Бряг Зумберг]] || 76°14′ – 80°04′ ю.ш.,<br>69°40’ – 85°00’з.д. || style="text-align:right;"| 1986 || Джеймс Зумберг (1923 – 1992), американски геолог и глациолог || {{флагче|САЩ}}[[САЩ]], Консултативен комитет по антарктическите названия
|-
| ** [[Бряг Инглиш]] || 72°00’ – 76°00′ з.д. || style="text-align:right;"| 1940 || Робърт Инглиш (1888 – 1943), отговорен секретар на Антарктическата програма на САЩ || {{флагче|САЩ}}[[САЩ]], колектив от Източната база на Американската програма
|-
| ** [[Бряг Ласитер]] || 72°55′ – 75°09′ ю.ш. || style="text-align:right;"| 1947 || Джеймс Ласитер, пилот в експедицията на [[Фин Роне]] (1947 – 1948) || {{флагче|САЩ}}[[САЩ]], ККАН
|-
| ** [[Бряг Орвил]] || 76°30′ – 78°00′ ю.ш.,<br>63°00’ – 68°00’з.д. || style="text-align:right;"| 1947 || Хауърд Орвил (1901 – 1960), р-л на морската аерологическа служба на САЩ || {{флагче|САЩ}}САЩ, експедиция на [[Фин Роне]]
|-
| ** [[Бряг Раймил]] || 69°00′ – 73°00′ ю.ш. || style="text-align:right;"| 1985 || [[Джон Раймил]], р-л на британската антарктическа експедиция (1934 – 1937) || {{флагче|Великобритания}}[[Великобритания]], Комитет по антарктическите названия (КАН)
|-
| ** [[Бряг Уилкинс]] || 69°00′ – 70°30′ ю.ш. || style="text-align:right;"| 1937 || [[Джордж Хуберт Уилкинс]], австралийски полярен летец || {{флагче|САЩ}}[[САЩ]], ККАН
|-
| '''[[Александър (остров)|Земя Александър І]]''' || 68°12′ – 72°48′ ю.ш.,<br>68°14’ – 75°48′ з.д. || style="text-align:right;"| 1821 || [[Александър I (Русия)|Александър І]], руски император (1801 – 1825) || {{флагче|Русия}}[[Русия]], експедиция на [[Фадей Белингсхаузен]] и [[Михаил Лазарев]]
|-
| '''[[Земя Елсуърт]]''' || 77°00’ – 100°00′ з.д. || style="text-align:right;"| 1962 || [[Линкълн Елсуърт]], американски летец, р-л и спонсор на експедицията || {{флагче|САЩ}}[[САЩ]], ККАН
|-
| ** [[Бряг Брайан]] || 77°00′ – 86°00′ з.д. || style="text-align:right;"| 1961 || Джордж Брайан, хидрограф, адмирал от ВМФ на САЩ || {{флагче|САЩ}}САЩ, Геоложка служба на САЩ
|-
| ** [[Бряг Ейтс]] || 86°00′ – 100°00′ з.д. || style="text-align:right;"| 1966 || Джеймс Ейтс (1798 – 1882), първооткривател на антарктическите изкопаеми животни || {{флагче|САЩ}}[[САЩ]], ККАН
|-
| '''[[Земя Мари Бърд]]''' || 100°00’ – 158°20′ з.д. || style="text-align:right;"| 1929 || Мари Бърд, съпруга на полярния изследовател [[Ричард Бърд]], дъщеря на бостънски магнат || {{флагче|САЩ}}[[САЩ]], експедиция на [[Ричард Бърд]]
|-
| ** [[Бряг Бакутис]] || 109°30′ – 131°00′ з.д. || style="text-align:right;"| 1966 || Фред Бакутис, ръководител на морските сили по Антарктическата програма на САЩ || {{флагче|САЩ}}САЩ, ККАН
|-
| ** [[Бряг Рупърт]] || 140°00’ – 146°20′ з.д. || style="text-align:right;"| 1933 || Джейкъб Рупърт (1867 – 1939), пивоварен магнат, конгресмен, спонсор || {{флагче|САЩ}}[[САЩ]], експедиция на [[Ричард Бърд]]
|-
| ** [[Бряг Сандърс]] || 145°00’ – 158°20′ з.д. || style="text-align:right;"| 1929 || Харълд Сандърс, географ, полярен изследовател || {{флагче|САЩ}}[[САЩ]], експедиция на Ричард Бърд
|-
| ** [[Бряг Уолгрин]] || 100°00’ – 110°00′ з.д. || style="text-align:right;"| 1940 || Чарлз Уолгрин (1873 – 1939), основател на аптечната мрежа Walgreens, спонсор || {{флагче|САЩ}}[[САЩ]], експедиция на [[Ричард Бърд]]
|-
| ** [[Бряг Хобс]] || 131°00’ – 140°00′ з.д. || style="text-align:right;"| 1939 || Уилям Хобс (1864 – 1953), глациолог, професор в Мичиганския университет || {{флагче|САЩ}}[[САЩ]], Антарктическа програма на САЩ
|-
| '''[[Земя Едуард VІІ]]''' || 77°00’ – 85°30’ ю.ш.,<br>145°00’ – 168°00′ з.д. || style="text-align:right;"| 1902 || [[Едуард VII]], крал на [[Великобритания]] (1901 – 1910) || {{флагче|Великобритания}}[[Великобритания]], експедиция на [[Робърт Скот]]
|-
| ** [[Бряг Амундсен]] || 84°50’ – 85°30’ ю.ш.,<br>150°00’ – 168°00′ з.д. || style="text-align:right;"| 1961 || [[Руал Амундсен]], първият човек достигнал двата полюса на Земята || {{флагче|Нова Зеландия}}[[Нова Зеландия]], Комитет по антарктическите названия
|-
| ** [[Бряг Гулд]] || 83°30’ – 85°30’ ю.ш. || style="text-align:right;"| 1961 || [[Лорънс Гулд]], геолог, съратник на [[Ричард Бърд]], президент на Националния комитет на САЩ през МГГ || {{флагче|Нова Зеландия}}Нова Зеландия, Комитет по антарктическите названия
|-
| ** [[Бряг Сайпъл]] || 80°15’ – 83°35’ ю.ш. || style="text-align:right;"| 1961 || [[Пол Сайпъл]], географ, съратник на Ричард Бърд || {{флагче|Нова Зеландия}}[[Нова Зеландия]], Комитет по антарктическите названия
|-
| ** [[Бряг Сирасе]] || 77°30’ – 80°15’ ю.ш. || style="text-align:right;"| 1961 || Нобу Сирасе (1861 – 1946), р-л на японска експедиция през 1912 г. || {{флагче|Нова Зеландия}}Нова Зеландия, Комитет по антарктическите названия
|-
| '''Източна Антарктида''' || || || ||
|-
| '''[[Земя Котс]]''' || 74°10’ – 81°15’ ю.ш.,<br>20°00’ – 36°00′ з.д. || style="text-align:right;"| 1902 || Джеймс и Ендру Котс, спонсори на шотландската експедиция (1902 – 1904) || {{флагче|Шотландия}}[[Шотландия]], експедиция на [[Уилям Брус]]
|-
| ** [[Бряг Луитполд]] || 28°00’ – 35°00′ з.д. || style="text-align:right;"| 1912 || Луитполд, принц-регент на [[Бавария]] (1886 – 1912) || {{флагче|Германска империя}}[[Германска империя]], експедиция на [[Вилхелм Филхнер]]
|-
| ** [[Бряг Керд]] || 20°00’ – 28°00′ з.д. || style="text-align:right;"| 1915 || Джеймс Керд (1837 – 1916) промишлен магнаг, математик, спонсор на експедиции || {{флагче|Великобритания}}[[Великобритания]], експедиция на [[Ърнест Шакълтън]]
|-
| '''[[Земя кралица Мод]]''' || 20°00’ з.д. – 48°00′ и.д. || style="text-align:right;"| 1930 || [[Мод Уелска]] (1869 – 1938), съпруга на норвежкия крал [[Хокон VII]] || {{флагче|Норвегия}}[[Норвегия]], експедиция на [[Ялмар Рисер-Ларсен]]
|-
| ** [[Бряг принцеса Астрид]] || 3°30’ – 20°00′ и.д. || style="text-align:right;"| 1932 || Астрид Норвежка (р. 1932), втора дъщеря на [[Олаф V]] и принцеса Марта || {{флагче|Норвегия}}[[Норвегия]], китоловец H. Halvorsen на кораба „Севиля“
|-
| ** [[Бряг принцеса Марта]] || 20°00’ з.д. – 3°30′ и.д. || style="text-align:right;"| 1930 || Марта Шведска (1901 – 1954), съпруга на норвежкия крал [[Олаф V]] || {{флагче|Норвегия}}Норвегия, експедиция на [[Ялмар Рисер-Ларсен]]
|-
| ** [[Бряг принцеса Ранхилда]] || 20°00’ – 33°00′ и.д. || style="text-align:right;"| 1931 || Ранхилда Норвежка (1930 – 2012), първа дъщеря на [[Олаф V]] и принцеса Марта || {{флагче|Норвегия}}[[Норвегия]], експедиция на Ялмар Рисер-Ларсен
|-
| ** [[Бряг принц Олаф]] || 40°00’ – 48°00′ и.д. || style="text-align:right;"| 1930 || Олаф, наследствен принц, след това крал [[Олаф V]] || {{флагче|Норвегия}}Норвегия, експедиция на [[Ялмар Рисер-Ларсен]]
|-
| ** [[Бряг принц Харалд]] || 33°30’ – 38°30′ и.д. || style="text-align:right;"| 1937 || Харалд, наследствен принц, сегашният крал на Норвегия [[Харалд V]] || {{флагче|Норвегия}}[[Норвегия]], експедиция на [[Ларс Кристенсен]]
|-
| '''[[Земя Ендърби]]''' || 48°00’ – 60°00′ и.д. || style="text-align:right;"| 1831 || Samuel Enderby & Sons, китобоен магнат, спонсор || {{флагче|Великобритания}}[[Великобритания]], експедиция на [[Джон Биско]]
|-
| ** [[Бряг Кемп]] || 56°00’ – 60°00′ и.д. || style="text-align:right;"| 1833 || Питър Кемп, морски офицер, капитан на китобойния кораб „Магнет“ || {{флагче|Великобритания}}[[Великобритания]], експедиция на Питър Кемп
|-
| '''[[Земя МакРобъртсън]]''' || 60°00’ – 73°00′ и.д. || style="text-align:right;"| 1930 || Макферсън Робъртсън (1859 – 1945), шотландски матнаг, филантроп, спонсор || {{флагче|Австралия}}[[Австралия]], експедиция на [[Дъглас Моусън]]
|-
| ** [[Бряг Ларс Кристенсен]] || 67°00’ – 70°00′ и.д. || style="text-align:right;"| 1930 || [[Ларс Кристенсен]], китобаен магнат, полярен изследовател || {{флагче|Норвегия}}[[Норвегия]], китобойци от неговата флотилия
|-
| ** [[Бряг Моусън]] || 60°00’ – 67°00′ и.д. || style="text-align:right;"| 1930 || [[Дъглас Моусън]], р-л на експедицията БАНЗАРЕ || {{флагче|Австралия}}[[Австралия]], Комитет по антарктическите названия
|-
| '''[[Земя принцеса Елизабет]]''' || 73°00’ – 88°00′ и.д. || style="text-align:right;"| 1931 || Елизабет Йоркска, сега кралица [[Елизабет II]] || {{флагче|Австралия}}Австралия, експедиция на [[Дъглас Моусън]]
|-
| ** [[Бряг Ингрид Кристенсен]] || 73°00’ – 80°00′ и.д. || style="text-align:right;"| 1935 || Ингрид, съпруга на [[Ларс Кристенсен]], китобаен магнат, полярен изследовател || {{флагче|Норвегия}}[[Норвегия]], експедиция на Клариус Микелсен
|-
| ** [[Бряг Леополд и Астрид]] || 80°00’ – 88°00′ и.д. || style="text-align:right;"| 1935 || [[Леополд III]] и [[Астрид Шведска]], крал (1934 – 1951) и кралица на [[Белгия]] || {{флагче|Норвегия}}Норвегия, експедиция на [[Ларс Кристенсен]]
|-
| '''[[Земя Вилхелм ІІ]]''' || 88°00’ – 92°00′ и.д. || style="text-align:right;"| 1902 || [[Вилхелм II]], германски император (1888 – 1918) || {{флагче|Германска империя}}[[Германска империя]], експедиция на [[Ерих фон Дригалски]]
|-
| '''[[Земя кралица Мери]]''' || 92°00’ – 100°00′ и.д. || style="text-align:right;"| 1912 || [[Мери Тек]] (1867 – 1953), съпруга на британския крал [[Джордж V]] || {{флагче|Австралия}}[[Австралия]], експедиция на [[Дъглас Моусън]]
|-
| ** [[Бряг Правда]] || 88°00’ – 100°00′ и.д. || style="text-align:right;"| 1956 || Вестник „Правда“, печатен орган на ЦК на КПСС || {{флагче|СССР}}[[СССР]], Съветска антарктическа експедиция
|-
| '''[[Земя Уилкс]]''' || 100°00’ – 136°20′ и.д. || style="text-align:right;"| 1911 || [[Чарлз Уилкс]], американски полярен изследовател || {{флагче|Австралия}}[[Австралия]], експедиция на [[Дъглас Моусън]]
|-
| ** [[Бряг Бад]] || 109°00’ – 115°30′ и.д. || style="text-align:right;"| 1840 || Томас Бад (1818 – 1862), капитан на кораба „Пикок“ || {{флагче|САЩ}}[[САЩ]], експедиция на [[Чарлз Уилкс]]
|-
| ** [[Бряг БАНЗАРЕ]] || 122°00’ – 129°00′ и.д. || style="text-align:right;"| 1931 || БАНЗАРЕ – британско-австралийско-новозеландска антарктическа експедиция || {{флагче|Австралия}}[[Австралия]], Комитет по антарктическите названия
|-
| ** [[Бряг Клари]] || 129°00’ – 136°20′ и.д. || style="text-align:right;"| 1840 || Клари, съпруга на Шарл Жакино, капитан на кораба „Зили“ в експедицията || {{флагче|Франция}}[[Франция]], експедиция на [[Жул Дюмон-Дюрвил]]
|-
| ** [[Бряг Нокс]] || 100°00’ – 109°00′ и.д. || style="text-align:right;"| 1840 || Самуел Нокс, лейтенант от ВМС на САЩ, капитан на кораба „Флайинг фиш“ || {{флагче|САЩ}}[[САЩ]], експедиция на [[Чарлз Уилкс]]
|-
| ** [[Бряг Сабрина]] || 115°30’ – 122°00′ и.д. || style="text-align:right;"| 1931 || „Сабрина“, корабът на експедицията на [[Джон Балени]] || {{флагче|Австралия}}[[Австралия]], експедиция на [[Дъглас Моусън]]
|-
| '''[[Земя Адели]]''' || 136°20’ – 142°00′ и.д. || style="text-align:right;"| 1837 || Адели, съпруга на [[Жул Дюмон-Дюрвил]] || {{флагче|Франция}}[[Франция]], експедиция на [[Жул Дюмон-Дюрвил]]
|-
| '''[[Земя Виктория]]''' || 66°40’ – 84°50’ ю.ш.,<br>142° и.д. – 168° з.д. || style="text-align:right;"| 1841 || [[Виктория]], британска кралица (1837 – 1901) || {{флагче|Великобритания}}[[Великобритания]], експедиция на [[Джеймс Кларк Рос]]
|-
| ** [[Бряг Борхгревинк]] || 71°17’ – 73°30′ ю.ш. || style="text-align:right;"| 1961 || [[Карстен Борхгревинк]], първият човек презимувал на континента || {{флагче|Нова Зеландия}}[[Нова Зеландия]], Комитет по антарктическите названия
|-
| ** [[Бряг Джордж V]] || 142°00’ – 156°00′ и.д. || style="text-align:right;"| 1911 || [[Джордж V]], крал на Великобритания (1910 – 1936) || {{флагче|Австралия}}[[Австралия]], експедиция на [[Дъглас Моусън]]
|-
| ** [[Бряг Дуфек]] || 83°45’ – 84°50’ ю.ш.,<br>174°00’ и.д. – 168°00′ з.д. || style="text-align:right;"| 1961 || Джордж Дуфек (1903 – 1977) р-л на морските сили в Антарктическата програма на САЩ || {{флагче|Нова Зеландия}}[[Нова Зеландия]], Комитет по антарктическите названия
|-
| ** [[Бряг Отс]] || 156°00’ – 166°00′ и.д. || style="text-align:right;"| 1912 || Лоурънс Отс (1880 – 1912), загинал член на експедицията на [[Робърт Скот]] || {{флагче|Великобритания}}[[Великобритания]], експедиция на [[Хари Пенел]]
|-
| ** [[Бряг Пенел]] || 166°00’ – 170°00′ и.д. || style="text-align:right;"| 1961 || Хари Пенел (1882 – 1916), р-л на експедицията „Тера Нова“, след гибелта на [[Робърт Скот]] || {{флагче|Нова Зеландия}}[[Нова Зеландия]], Комитет по антарктическите названия
|-
| ** [[Бряг Скот]] || 73°30’ – 78°00′ ю.ш. || style="text-align:right;"| 1961 || [[Робърт Скот]], британски полярен изследовател || {{флагче|Нова Зеландия}}Нова Зеландия, Комитет по антарктическите названия
|-
| ** [[Бряг Хилари]] || 78°00’ – 80°15′ ю.ш. || style="text-align:right;"| 1961 || [[Едмънд Хилари]], първият покорител на двата полюса на Земята и [[Еверест]] || {{флагче|Нова Зеландия}}[[Нова Зеландия]], Комитет по антарктическите названия
|-
| ** [[Бряг Шакълтън]] || 80°15’ – 83°45′ ю.ш. || style="text-align:right;"| 1961 || [[Ърнест Шакълтън]], британски полярен изследовател || {{флагче|Нова Зеландия}}[[Нова Зеландия]], Комитет по антарктическите названия
|}

== История ==
{{основна|История на Антарктида}}
[[Файл:Adelie_chicks_in_antarctica_and_Ms_Explorer.jpg|мини|[[Пингвин на Адели]]; на заден фон се виждат корабът ''MS Explorer'' и [[айсберг]]. Снимката е от януари 1999 г. Корабът потъва на 23 ноември 2007 г., след като се удря в айсберг в Антарктика]]
Вярата в съществуването на ''Terra Australis'' – голям континент в далечния юг на земното кълбо, съществуващ като „противовес“ на северните европейски и азиатски земи, е съществувала още от времето на [[Птолемей]] (I век), който внушавал идеята за [[симетрия]] на цялата позната суша. Изображенията на огромна южна земя били често срещани в картите, например в картата на турчина [[Пири Реис]] от ранния 16 век. Дори в късния 17 век, след като изследователите открили, че Южна Америка и Австралия не са част от измислената „Антарктика“, географите вярвали, че континентът е много по-голям, отколкото действителния му размер.

Европейските картографи продължили да изобразяват тази хипотетична земя, докато корабите на капитан [[Джеймс Кук]] ''HMS Resolution'' и ''Adventure'' прекосили Антарктическия паралел (наричан още Антарктическия кръг) на 17 януари 1773 г., декември 1773 г. и отново през януари 1774 г. Кук [[де факто]] се доближил на около 121 km от брега на Антарктида.

Първото потвърдено наблюдение на Антарктида е през 1820 г. от екипажите на три различни експедиции. Според различни организации (Националната научна фондация, НАСА, Калифорнийския университет Сан Диего и др.) това са експедициите на: [[Фадей Белингсхаузен|Фадей (Фабиан Готлиб Тадеуш фон) Белингсхаузен]] (капитан на Руската имперска флота), [[Едуард Брансфийлд]] (капитан на Кралската флота) и [[Натаниел Палмър]] (американски [[моряк]] от Стонингтън, щата Кънектикът). Фон Белингсхаузен (на чийто борд бил и адмирал [[Михаил Лазарев]]) видели Антарктида на 27 януари 1820 г., три дни преди Брансфийлд и десет месеца преди Палмър да я види през ноември 1820 г. На този ден експедицията на Белингсхаузен/Лазарев, състояща се от два кораба, достигнала място не по-далеч от 32 km от Антарктическия континент; видели ледени полета. Първото документирано акостиране на континента е било направено от американския моряк Джон Дейвис в Западна Антарктида на 7 февруари 1821 г., въпреки че някои историци оспорват това твърдение.

[[Файл:AntarcticaDomeCSnow.jpg|мини|Типичен антарктически пейзаж]]

През декември 1839 г. като част от изследователска експедиция на САЩ, проведена в периода 1838 – 42 г. от Щатската флота (експедицията понякога е наричана „Екс-Екс“ от английското „Exploring Expedition“, или „Експедицията на Уилкс“), потеглила експедиция от [[Сидни]], Австралия към Антарктическия океан, както бил наричан тогава, и докладвала за откриването на „Антарктически континент западно от Беленейските острови.“ Тази част от Антарктида била назована по-късно „Уилксова земя“ – име, което е запазено.

Изследователят Джеймс Кларк Рос преминал през мястото, което сега е известно като [[море Рос]], и открил [[Рос (остров)|остров Рос]] (и двете са именувани на него) през 1841 г. Той плавал покрай огромна стена от лед, която по-късно била кръстена Росовски леден шелф (също на негово име). Вулканите [[Еребус]] и [[Терор]] са кръстени на два кораба от неговата експедиция. Меркатор Купър акостирал в Източна Антарктида на 26 януари 1853 г.

По време на Нимродската експедиция, водена от [[Ърнест Шакълтън]] през 1907 г., екипи с капитан Еджуорт Дейвид станали първите хора, изкачили вулкана Еребус и достигнали Южния магнитен полюс. Дъглас Мосън, който по време на тяхното опасно връщане от магнитния полюс поел водачеството, по-късно водил още няколко експедиции, докато се пенсионирал през 1931 г. Нещо повече Шакълтън и трима други членове от неговата експедиция направили няколко невиждани подвига в периода от декември 1908 г. до февруари 1909 г. – те били първите човешки същества, които прекосили Росовския леден шелф, първите, които преминали Трансантарктическия планински масив (минали през Бердморския ледник), и първите хора, стъпили на Южното полярно плато. Хората от експедицията на норвежкия полярен изследовател [[Руал Амундсен]] акостирали с кораба „Фрам“ и били първите, които достигнали ''географския'' Южен полюс на 14 декември 1911 г., ползвайки маршрут от Залива на китовете до ледника Аксел Хейберг. Един месец по-късно злощастната [[експедиция Тера Нова]] също достигнала полюса, но загинали на връщане.

[[Ричард Ивлин Бърд]] водил няколко пътешествия до Антарктида със самолет през 30-те и 40-те години на 20 век. Негови са заслугите за въвеждането на механизирания наземен транспорт на континента и за провеждането на първите обширни геоложки и биоложки изследвания. На Южния полюс нямало да стъпи отново човешки крак чак до 31 октомври 1956 г.; на този ден група на Щатския флот, водена от бригаден адмирал Джордж Дюфек, успешно кацнала със самолет там.

Първият човек, плавал сам до Антарктида, е новозеландецът Дейвид Хенри Люис с неговата 10-метрова стоманена ''Ледена птица''.

== Население ==
[[Файл:Antarctic-Toothfish.JPG|мини|Антарктическа зъбата риба<br>''(Dissostichus mawsoni)'']]
Понастоящем в Антарктида няма постоянно население, тук са разположени няколко десетки научни станции, на които в зависимост от сезона живеят от 4000 до 5000 души през лятото и малко над 1000 души през зимата. Сред страните, поддържащи изследователски станции, са [[Русия]], [[Китай]], [[САЩ]], [[Норвегия]], [[ЮАР]], [[Чили]], [[Обединено кралство|Обединеното кралство]], [[Япония]], [[Австралия]], [[Индия]], [[Перу]], [[Южна Корея]], [[Полша]], [[Германия]], [[Уругвай]], [[Франция]], [[България]], [[Италия]], [[Бразилия]], [[Украйна]], [[Испания]]. Най-населеното място на континента е американската база [[База МакМърдо|МакМърдо]] в Източна Антарктида – там постоянно живеят около 1300 души.

== Вижте също ==
* [[Свети Климент Охридски (база)|Българска изследователска база „Св. Климент Охридски“]]
* [[Ливингстън (остров)|Остров Ливингстън]]
* [[Лагер Академия]]
* [[Комисия по антарктическите наименования]]
* [[Антарктика]]

== Галерия ==
<gallery>
Ohridski-Livingston.jpg|Българската база „Св. Климент Охридски“
Hannah-Point.jpg|Нос Хана
Antarctic-Postal-Services.jpg|Станция 1091 на Български пощи
Souvenir-Sheet.jpg|Антарктическа филателия
Austral-Ice.jpg|Южен лед
Tangra-Great-Needle.jpg|Тангра планина
Booth and Mount Scott.jpg|Антарктически пейзаж – остров Буут и връх Скот
AntarcticaDomeCSnow.jpg|Типичен пейзаж
Nusha-Livingston-2003.jpg|Край залив Емона, остров Ливингстън
Port-Lockroy.jpg|Британският музей в Порт Локрой, остров Гудиър
</gallery>

== Бележки ==
<references />

== Източници ==
* Антарктика и Антарктида. В: Л. Иванов и Н. Иванова. [https://www.researchgate.net/publication/318421288_Antarctic_Nature_History_Utilization_Geographic_Names_and_Bulgarian_Participation_in_Bulgarian ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие'']. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 9 – 14. ISBN 978-619-90008-1-6 ([http://biblio.bg/Антарктика/Нуша-Иванова/9786199000823-47937 Второ преработено и допълнено електронно издание 2014], ISBN 978-619-90008-2-3)
* Ivanov, Lyubomir; Ivanova, Nusha. ''The World of Antarctica''. Generis Publishing, 2022. 241 pp. {{ISBN|979-8-88676-403-1}}

== Външни препратки ==
{{Общомедия|Antarctica}}
* [http://apcbg.org/image019.jpg Карта на о-ви Ливингстън, Гринуич, Робърт, Сноу и Смит, Южни Шетлъндски острови]
* [http://lima.nasa.gov Сайт на НАСА с подробна информация за континента, включително и виртуална карта със сглобени спътникови снимки с разделителна способност до 15 m]
* [http://lima.usgs.gov/ Директен адрес на виртуалната карта LIMA]
* [https://web.archive.org/web/20070616142802/http://apc.mfa.government.bg/philately_tangra.htm Антарктическа филателия]
* [http://apcbg.org/gazet-bg.doc Справочник на българските наименования в Антарктика]
* [https://web.archive.org/web/20060705140249/http://www.tangra2004bg.org/new_uk.htm Експедиция Тангра 2004/05]
* [http://www.bai-bg.net Български Антарктически институт]

{{Региони в света}}
{{Антарктида}}
{{Пери-антарктически страни и задморски територии}}
{{Пустини по света}}
{{Географски координати}}
{{Портал|География|Антарктика}}
{{нормативен контрол}}

[[Категория:Антарктида| ]]