Антиох I (Комагена)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Антиох.
| Антиох I | |
| цар на Комагена | |
 Антиох I от Комагена, с Херакъл 70 – 36 пр.н.е., Британски музей | |
| Роден |
86 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 38 г. пр.н.е.
|
| Погребан | Немрут, Турция |
| Семейство | |
| Род | Ервандиди |
| Баща | Митридат I |
| Майка | Лаодика VII Теа |
| Съпруга | Исия |
| Деца | Митридат II Антиох II Антиохида Лаодика |
| Антиох I в Общомедия | |
Антиох I Теос (на латински: Antiochos I. Theos Dikaios Epiphanes Philorhomaios Philhellen) е най-важният цар на анатолското царство Комагена. Той управлява от 69 пр.н.е. до ок. 36 пр.н.е.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Антиох е син на цар Митридат I Калиник от арменската династия Оронтиди и селевкидската принцеса Лаодика, дъщеря на Антиох VIII Грюпос и Трифайна Клеопатра, дъщеря на египетския цар Птолемей VIII.
Антиох е дълбоко вярващ в еленистката форма на зороастрийството. Той оставя много гръцки надписи. Построява пантеон, гробница на планината Немрут в Анатолия за своята фамилия като благодарност към боговете и своите предшественици. Антиох построява на баща си гробница (hierothesion) в Арсамея.
На трона е последван от синът му Митридат II Антиох Епифан.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Той се жени за Исия Филосторг, дъщеря на Ариобарзан I Филороман (цар на Кападокия) и Атения Филосторг I, и има четири деца:
- Митридат II Антиох Епифан
- Антиох II Епифан, екзекутиран по заповед на Октавиан Август
- Лаодика, омъжена за Ород II, цар на Партското царство (57 – 38 пр.н.е.)
- Антиохида, майка на Ака I.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Chahin, Mark (2001), The Kingdom of Armenia. Routlege. ISBN 0-7007-1452-9., S. 190 – 191
- Heinrich Dörrie, Der Königskult des Antiochos von Kommagene im Lichte neuer Inschriften-Funde, Göttingen: Vandenhoeck & Ruprecht 1964.
- Helmut Waldmann, Die kommagenischen Kultreformen unter König Mithradates 1. Kallinikos und seinem Sohne Antiochos 1, Leiden 1973.
- Jörg Wagner, Gottkönige am Euphrates. Neue Ausgrabungen und Forschungen aus Kommagene. Mainz: Philipp von Zabern, 2000.
- Richard D. Sullivan, „The Dynasty of Commagene“, Hildegard Temporini, Wolfgang Haase, Aufstieg und Niedergang der römischen Welt..., Berlin, 1978
| |||||