Арменска АЕЦ
| Арменска АЕЦ | |
 | |
  Местоположение в Армения | |
| Местоположение | Мецамор, Армения |
|---|---|
| Реактори | 2 x ВВЕР-440 (само 1 в експлоатация) |
| Капацитет | 407,5 MW |
| Производство | 1898 GWh (2018)[1] |
| Открита | 1976 г. |
| Уебсайт | armeniannpp.am |
| Арменска АЕЦ в Общомедия | |
Арменска АЕЦ (на арменски: Հայկական ատոմային էլեկտրակայան), наричана още АЕЦ Мецамор (на арменски: Մեծամորի ատոմային էլեկտրակայան), е атомна електрическа централа, разположена близо до град Мецамор в Армения. Това е единствената АЕЦ в Задкавказието. Състои се от два енергоблока с реактори тип ВВЕР-440, от които функционира само един. Електрическата мощност на реактора е 407,5 MW,[2] а топлинната мощност е 1375 MW. Централата е произвела приблизително 40% от електричеството в Армения през 2015 г.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]План за построяването на АЕЦ в Армения съществува от 1966 г., когато на базата на 3-годишно проучване СССР преценява, че за покриването на енергийните нужди на Арменската ССР е нужна атомна електроцентрала. Арменската АЕЦ е първият съветски проект за АЕЦ в сеизмична зона.[4]
Строителството на електроцентралата започва през 1970-те години. Първият енергоблок със сеизмичен дизайн е въведен в експлоатация на 22 декември 1976 г., а вторият – на 5 януари 1980 г.[2] През 1983 г. започват строителни работи по въвеждането на 3 и 4 енергоблокове, но след Чернобилската авария през 1986 г. този план е осуетен.[5] След разрушителното земетресение в Спитак на 7 декември 1988 г. СССР взема решение да спре работата на Арменската АЕЦ, поради съображения за безопасност. 1 и 2 блок са спрени съответно на 25 февруари 1989 г. и 18 март 1989 г. След разпадането на СССР страната изпада в тежка енергийна криза и през 1993 г. е взето решение централата да заработи отново. След две години ревизия на мерките за безопасност, втори енергоблок отново започва работа на 5 ноември 1995 г. Безопасността на централата се развива.[2] През 2004 г. ЕС предлага 200 милиона евро на Армения за да затвори атомната си централа, поради съображения за сигурност, но офертата е отхвърлена.[3] През 2015 г. е приет план за удължаване на живота на централата до 2026 г.[2][4]
Реактори
[редактиране | редактиране на кода].jpg){kind=spacer}
| Реактор | Тип | Чиста мощност | Статут | Пуснат | Спрян |
|---|---|---|---|---|---|
| Армения-1 | ВВЕР-440 | 376 MW | спрян | 1976 г. | 1989 г. |
| Армения-2 | ВВЕР-440 | 376 MW | работещ | 1980 г. | 2026 г. |
| Армения-3 | ВВЕР-1000 | 1060 MW | планиран | очаква се 2026 г. |
След аварията в АЕЦ Фукушима през 2011 г. е моделирана сходна аварийна ситуация в Арменската АЕЦ и е установено, че подобен риск не грози Арменската АЕЦ.[6]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ pris.iaea.org // Международна агенция за атомна енергия. Посетен на 29 октомври 2019 г.
- ↑ а б в г ((en)) Armenian Nuclear Power Plant
- ↑ а б ((en)) Is Armenia's Nuclear Plant the World's Most Dangerous?
- ↑ а б ((en)) Nuclear knowledge development in Armenia
- ↑ ((ru)) Мецаморская АЭС не устраивает Азербайджан
- ↑ ((ru)) Аварию на Фукусиме-1 смоделировали на Армянской АЭС
|
