Армия за национално освобождение
| Армия за национално освобождение | |
| Ослободителна Народна Армија Ushtria Çlirimtare e Kombëtare | |
 Емблема, използвана от АНО | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 1999 – 2002; 2004 – |
| Размер | 2000 – 3000[1] |
| Седалище | Шар, Скопска Църна гора |
| Битки/войни | Военен конфликт в Република Македония |
| Командири | |
| Ръководители | Али Ахмети Гезим Острени Джезаир Шакири Харун Алиу Джетула Кари Хайрула Мисини |
| Армия за национално освобождение в Общомедия | |
Армията за национално освобождение (АНО) (на албански: Ushtria Çlirimtare Kombëtare – UÇK; на македонска литературна норма: Ослободителна национална армија), позната и като Македонската АОК, е бивша сепаратистка организация[2], която през 2001 г. се бори за отцепване на северозападната част на Република Северна Македония и присъединяването ѝ към Косово.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според някои източници АНО се появява като продължение и трансформация на АОК[3] на територията на Северна Македония, а нейните членове са бивши членове на АОК, участвали в боевете в Косово. С разпускането на ѝ голяма част от тях преминават на територията на Северна Македония в редовете на АНО.
Според голям брой източници крайната цел на АНО е Косово да получи независимост, което да представлява основно териториално ядро, към което се причислява Южна Сърбия, Феризово, Елезки хан, Гниляне, Прищина, селата Стачич, Руще и Станевце.
Главният щаб на АНО в Призрен се ръководи от Ермуш Джемаил, Али Ахмети като политически представител, Фазли Велиу като ръководител на диаспората и Гезим Острени като главен военен командир.
АНО получава непрекъсната логистична подкрепа във вид на оръжие, доброволци, храна и лекарства от Косово, Албания, албанската диаспора в западноевропейските страни, както и от местното албанско население в Северна Македония. Голяма част от членовете на АНО, преди да влязат във военни битки, са били предварително подготвени за военно обучение в Северна Албания.
Формиране[редактиране | редактиране на кода]
АНО е сформирана през есента на 1999 г. и е ръководена от бившия командир на АОК Али Ахмети, който е племенник на Фазли Велиу, който дотогава е встрани от общественото внимание на събитията. Исканията на преден план се основават на конфедерация на Македония.[4] Според по-късни източници висшите командири на АНО заявяват, че не искат да заплашват стабилността и териториалната цялост на Северна Македония и че чрез партизанска война са поискали правата си в Северна Македония, като народ, равен на македонците.[5] Македонското правителство първоначално твърди, че това е терористична, екстремистка и сепаратистка организация, чиято цел е отцепването на частите от Северна Македония, където етническите албанци представляват мнозинството, и тяхното анексиране към Косово или към създаването на Велика Албания.
В началото на 22 януари АНО започва да извършва атаки срещу македонските сили за сигурност с леки оръжия. Конфликтът ескалира много бързо и от началото на март 2001 г. членовете на АНО установяват контрол над голяма част от Северна и Западна Македония, като в крайна сметка достигат само на няколко километра от столицата Скопие, окупирайки село Арачиново.[6]
През март 2001 г. членовете на АНО не успяват да превземат град Тетово при открита въоръжена атака, контролирайки хълмовете и планините между Тетово и Косово. На 3 май 2001 г. македонското правителство започва голяма контраофанзива в района на Куманово.[6] На 8 юни членовете на АНО окупират село Арачиново. На 16 август 2001 г. двете страни подписват мирно споразумение, известно като Охридското споразумение, което привидно слага край на конфликта в страната.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Pettifer, James. The 2001 Conflict in FYROM-Reflections // Defence Academy of the United Kingdom. 2004. с. 20.
- ↑ The United Nations & regional security: Europe and beyond by Michael Charles Pugh,Waheguru Pal Singh Sidhu,2003,ISBN 1588262324,page 126
- ↑ The Fight Against Terrorism and Crisis Management in the Western Balkans by Iztok Prezelj,2008,ISBN 1586038230,page 49–50
- ↑ www.guardian.co.uk
- ↑ news.bbc.co.uk
- ↑ а б www.guardian.co.uk
