Направо към съдържанието

Арачиново

Арачиново
Арачиново
— село —
Знаме
      
Герб
42.0264° с. ш. 21.5617° и. д.
Арачиново
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаАрачиново
Географска областЦърногория
Надм. височина267 m
Население7315 души (2002)
Пощенски код1045
Арачиново в Общомедия

Арачиново (понякога книжовно Харачиново, на македонска литературна норма: Арачиново; на албански: Haraçina, Харачина) е село в Северна Македония, център на едноименната община Арачиново.

Селото е разположено в южните поли на Скопска Църна гора.

Североизточно от селото са руините на античния религиозен обект Църквище.[1]

В XIX век Арачиново е малко българско село в Скопска каза на Османската империя. В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Българска Морава отбелязва Харачина като българско село.[2] В края на века цялото село е чифлик. Гьорче Петров отбелязва в 1896 година плодородието на земята и наличието на „гьол, от който излиза риба, колкото за селото и околните му няколко села.“[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Арачиново (Рачиново) е населявано от 175 жители българи християни и 30 цигани.[4]

В началото на XX век цялото население на Арачиново е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Арачиново има 120 българи екзархисти.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в границите на Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Карачиново (Karačinovo) като село с неясен етнически състав.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 7315 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 594
албанци 6677
турци 0
роми 0
власи 1
сърби 10
бошняци 2
други 31

Църквата в селото „Свети Талалей“ многократно е осквернявана след изселването на православното население от селото след въоръжения конфликт в 2001 година.[8]

Родени в Арачиново
  1. Лилчиќ, Виктор, Венета Илјоска. Каталог на ранохристијанските цркви во Република Македонија // Македонско наследство II (5). Скопје, 1997. с. 21. (на македонска литературна норма)
  2. Croquis des westlischen Gebietes der Bulgarischen Morava von J.G. von Hahn und A Sach. Deukschriften der k Akad. d Wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  3. Петров, Гьорче. Материали по изучаванието на Македония, София 1896, с. 512.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
  6. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  8. Со нож ги уништија фреските и иконите во црквата во Арачиново // МКД, 1 февруари 2016 г. Архивиран от оригинала на 2020-02-28. Посетен на 28 февруари 2020 г. (на македонска литературна норма)