Направо към съдържанието

Арналдур Индридасон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Арналдур Индридасон
Arnaldur Indriðason
Арналдур Индридасон, 2015 г.
Арналдур Индридасон, 2015 г.
Роден28 януари 1961 г. (63 г.)
Професияписател, журналист, сценарист
Националност Исландия
Активен период1997 -
Жанркриминален роман, трилър
Известни творбипоредица „Инспектор Ерлендур“
НаградиКавалер на Ордена „Исландски сокол“, Исландия, 2004 г.
„Златен кинжал“
Повлиян от
Деца3
Уебсайт
Арналдур Индридасон в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Арналдур Индридасон.

Арналдур Индридасон (на английски: Arnaldur Indriðason) е исландски журналист, сценарист и писател на произведения в жанра криминален роман, съвременен и исторически трилър.[1][2][3][4]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Арналдур Индридасон е роден на 28 януари 1961 г. в Рейкявик, Исландия, в семейството на писателя Индриди Орстейнсон. През 1996 г. завършва с бакалавърска степен история в Университета на Исландия. След дипломирането си, в периода 1981 – 1982 г. работи като журналист за вестник „Моргунбладир“, след което минава на свободна практика. В периода 1986 – 2001 г. работи и като филмов критик за „Моргунбладир“.[1][2][3][4]

Първият му роман „Синовете на праха“ (Synir duftsins) от емблематичната му поредица „Инспектор Ерлендур“ е издаден през 1997 г. Прави пробив с третия си роман от поредицата – „Стъклен град“. В него историята е за разследване на изнасилване, което е открито години по-късно, когато извършителят е убит при мистериозни обстоятелства. Заедно с разследването са поставени темите за записването на исландските граждани в генно досие и регистрацията на наследствените заболявания. Романът печели наградата за скандинавска литература „Стъклен ключ“. През 2006 г. е екранизиран в едноименния филм с участието на Ингвар Сигурдсон и Агуста Ерлендсдотир, който печели наградата „Кристален глобус“ на 42-ия Международен филмов фестивал в Карлови Вари. Следващият му роман, „Гробна тишина“, получава наградите „Стъклен ключ“ и „Златен кинжал“ на Асоциацията на писателите на криминални романи.[1][2][3][4]

Главни герои в романите от поредицата са инспектор Ерлендур Свейнсон и неговите колеги от полицейското управление в Рейкявик, Сигурдур Оли и Елинборг. Криминалните истории обикновено са наказателни дела, които водят началото си от далечното минало или при които свидетелите се разпитват едва десетилетия след конкретно събитие. Личният живот на инспектор Ерлендур и проблемните отношения с неговите възрастни деца са вплетени в сюжета на престъплението и отразяват връзката с новата исландска история.[1][4]

Произведенията на писателя често са включени в списъците на бестселърите.[1] Те са преведени на над 40 езика по света в на над 14 милиона екземпляра.[2]

Арналдур Индридасон живее със семейството си в Рейкявик.[3]

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Napóleonsskjölin (1999) – издаден и като „Operation Napoleon“[1][2][4]
  • Bettý (2003)
  • Konungsbók (2006)

Серия „Инспектор Ерлендур“ (Inspector Erlendur)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Synir duftsins (1997)[1][2][3][4]
  2. Dauðarósir (1998)
  3. Mýrin (2000) – издаден и като „Jar City“ и „Tainted Blood“, награда „Стъклен ключ“[3]
    Стъклен град, изд.: „ИнфоДАР“, София (2008), прев. Александра Калугерова
  4. Grafarþögn (2001) – награда „Златен кинжал“ и „Стъклен ключ“
    Гробна тишина, изд.: ИК „Колибри“, София (2016), прев. Айгир Сверисон
  5. Röddin (2003)
    Гласът, изд.: ИК „Колибри“, София (2017), прев. Айгир Сверисон
  6. Kleifarvatn (2004) – награда „Бари“
  7. Vetrarborgin (2005)
  8. Harðskafi (2007)
  9. Myrká (2008)
  10. Svörtuloft (2009)
  11. Furðustrandir (2010)

Серия „Фловент и Торсън“ (Flovent and Thorson / Reykjavik Wartime Mystery)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Skuggasund (2013) – награда RBA за криминална литература[1][2][4]
  2. Þýska húsið (2015)
  3. Petsamo (2016)

Серия „Детектив Конрад“ (Detective Konrad)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Myrkrið veit (2017)[1][2][4]
  2. Stúlkan hjá brúnni (2018)
  3. Tregasteinn (2019)
  4. Þagnarmúr (2020)

Екранизации

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и ((en)) Биография и библиография във Fantasticfiction
  2. ↑ а б в г д е ж з ((en)) Биография и библиография в Goodreads
  3. ↑ а б в г д е ((en)) Биография и библиография в Encyclopedia.com
  4. ↑ а б в г д е ж з <((en)) Биография и библиография в Book Series in Order

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Arnaldur Indriðason в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Исландия“         Портал „Исландия“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Арналдур_Индридасон&oldid=12329721“.