Балчишки дворец

Държавен културен институт
Културен център „Двореца“
	Държавен културен институт ; Културен център „Двореца“
Местоположение	Държавен културен институт „Културен център „Двореца“
Тематика	история, ботаника
Основан	1924 г.
Обект на БТС	100 национални туристически обекта 24
Допълнителна информация
Адрес	Балчик
Сайт	www.dvoreca.com
	Местоположение в България Балчик Координати: 43°24′15.99″ с. ш. 28°08′48.99″ и. д. / 43.404444° с. ш. 28.146944° и. д.
	Държавен културен институт ; Културен център „Двореца“ в Общомедия

Архитектурно-парковият комплекс „Дворецът“ се намира на около 2 км югозападно от центъра на град Балчик, област Добрич.

Представлява комплекс вили и други постройки, разположени на брега на Черно море. След възвръщането на Южна Добруджа през 1940 дворецът попада в границите на България и е разположен на площ от 194 дка. Комплексът се превръща в една от главните забележителности на Северното Черноморие и е включен в Стоте национални туристически обекта.

История[редактиране | редактиране на кода]

През Междусъюзническата война Румъния нарушава подписания от нея само няколко месеца по-рано Петербургски протокол и напада в гръб България. На 28 юни 1913 г. добруджанската ѝ армия се възползва от отсъствието на каквито и да е български войски срещу нея и необезпокоявана окупира българските държавни територии североизточно от линията Тутракан-Балчик. Кралицата на Румъния Мария Единбургска бързо харесва новозавладяната земя с мекия ѝ климат, топлата морска вода и живописните балчишки скали. Причините и изборът на място за построяването на новата ѝ резиденцията обаче са предопределени като политически – маркиране на окупираната територия като румънска^[1] и то в най-южната ѝ възможна точка.

В началото на 20 век местността на югозапад от гр. Балчик е известна под името „Трите воденици“ и държавна гора Кулак. В румънските регистри след окупацията са записани документи за собственост на хора с български имена, издадени от Министерство на земеделието и държавните имоти. Има свидетелства за „безплатно прехвърляне на земи“ ^[2], други документи датирани към 1935 г.^[3] удостоверяват, че по действащия тогава закон за земеделската реформа в Румънското кралство, същата година кралицата получава документи за собственост на терена и сградите и е допълнено, че „цената на имота и съответстващите такси към продажбата му са изцяло платени“. Площта, собственост на монархията, постепенно е увеличавана. Към 1937 г. владенията се простират вече върху 209,8 дка, а към 1938 година площта им още се увеличава и достига 244,8 дка ^[4]^[5].

Вилният ансамбъл в лятната резиденция на румънската кралица е по проект на италианските архитекти Америго и Аугустино, като строителството се извършва от 1924 до 1934 г. В годините на окупацията в Балчик купуват места много румънски аристократи и интелектуалци, сред които и известната художничка Чичилия Куцеску-Сторк. Те често са канени в кралската резиденция, което превръща Двореца в културно средище. На 7 септември 1940 г. цар Борис III с международна подкрепа успява да сключи Крайовската спогодба и да върне Балчик и цяла Южна Добруджа на България. През 1948 г. с междудържавно споразумение между Румъния и България обектът е преотстъпен за стопанисване на българската страна. С Разпореждане № 1650/30 август 1961 г. Министерският съвет на НРБ одобрява закупуването на недвижими имоти, собственост на Румъния, намиращи се на територията на Народна република България, сред които е и бившият дворец в Балчик. През 1970 г. е подписана Спогодба между Народна република България и Социалистическа република Румъния за прехвърляне на собствеността на някои недвижими имоти, между които целия терен и всички сгради на бившия дворец в Балчик. Днес дворецът е добре запазен и постоянно реставриран, а след 80-те години е превърнат в забележителен туристически център. От страна на различни националистически интелектуалци и общественици са изказвани опасения, че така дворецът се превръща в пропагандна витрина на румънската окупация на Южна Добруджа, налагайки впечатлението, че Добруджа била „изконна румънска“ земя, оправдавайки по този начин териториални претенции срещу България.^[6]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Дворецът е групова културна ценност от национално значение – паметник на архитектурно-строителното и парково изкуство. Всичките 46 сгради, 170 архитектурни, археологически и исторически паркови елементи и недвижими и движими паметници на културата са под управлението на Държавен културен институт „Културен център „Двореца“, второстепенен разпоредител на бюджетни средства към Министерство на културата. Най-важната природна даденост на Двореца е изобилната и кристално чиста вода на изворите „Бял кладенец“ и „Чатал чешма“. Тя е протичала през малка долина и е задвижвала воденичните колела на мелниците в местността. В архитектурата на двореца се преплитат старобългарски, готически, ориенталски, мавритански елементи. Комплексът включва още спомагателните постройки и редица вили ^[7]. Пътят към двореца се спуска между два реда каменни стени и спира пред главния вход на караулното на часовоите. В двора е изграден параклисът „Стела Марис“. Други популярни забележителности са „Божествената градина“, градина „Английски двор“, „Градината с кръстовидното водно огледало“, „Гетсиманската градина“, „Мостикът на двореца и гаражите за яхти“, юзината и „Мостът на въздишките“, „Алеята на виното“, „Алеята на вековете“, „Висящите тераси“, гробът на кралица Мария и други.