Направо към съдържанието

Барата

Барата
43.375° с. ш. 25.2417° и. д.
43.6261° с. ш. 25.3392° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Велико Търново
Община Свищов
Дължина39 km
Начало
Мястона 300 м югоизточно от
село Червена,
Община Свищов
Координати43°22′30″ с. ш. 25°14′30.12″ и. д. / 43.375° с. ш. 25.2417° и. д.
Надм. височина134 m
Устие
Мястодесен приток на река Дунав (на 555-и км) → Черно море
Координати43°37′33.96″ с. ш. 25°20′21.12″ и. д. / 43.6261° с. ш. 25.3392° и. д.
Надм. височина22 m

Барата е река в Северна България, Дунавската равнина, област Велико Търново – община Свищов, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 39 km.

Река Барата извира на 300 m югоизточно от стопанския двор на село Червена, община Свищов, на 134 m н.в. Тече на север през Дунавската равнина в широка долина. След село Ореш навлиза в Свищовско-Беленската низина и там реката е изкуствено разделена на два големи канала, от които на север, запад и изток се отделят множество второстепенни. Левият (северен) ръкав (канал) тече на север и северозапад и недостига до река Дунав, а десният (източен) се влива отдясно в Дунав на 555-и km, на 22 m н.в. до жп гарата на град Свищов.

Водосборният басейн на Барата е по-добре развит в западно направление, в Плевенска област – общините Левски и Белене.

По течението на реката в община Свищов са разположени 1 град и 4 села: Червена, Овча могила, Драгомирово, Ореш и град Свищов.

По течението на Барата и по нейните малки леви притоци са изградени няколко микроязовира: „Овча могила“ (най-голям), „Банкова воденица“, „Ливадето“, „Божурлук“ и други, които се използват за напояване.

От село Ореш до град Свищов, по десния бряг на реката, на протежение от 14 km преминава част от Републикански път II-52 от Държавната пътна мрежа Никопол – Свищов – Русе.

По долината на реката от село Драгомирово до град Свищов преминава част от трасето на жп линията Левски – Белене – Свищов.

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 29.