Направо към съдържанието

Бела паланка

Тази статия е за града в Сърбия. За селото в България вижте Бяла паланка.

Бела паланка
Бела Паланка/Bela Palanka
      
Герб
43.2178° с. ш. 22.3067° и. д.
Бела паланка
Страна Сърбия
ОкръгПиротски окръг
ОбщинаБела паланка
Площ517 km²
Надм. височина394 m
Население8626 души (2002)
Пощенски код18310
Телефонен код+381 18
МПС кодPI
Официален сайтbelapalanka.org.rs
Бела паланка в Общомедия

Бела паланка (на сръбски: Бела Паланка или Bela Palanka) е град в Сърбия, разположен в окръг Пирот. Според последното преброяване на населението през 2002, в града живеят 8626 души, а в община Бела паланка общо 14 381 души.

В древността градът е бил известен с името Ремесиана. По време на османското владичество е населен предимно с българи. През 1664 година английският дипломат Джон Бърбъри пише за интересен обичай за посрещане и изпращане на гости в Бела паланка:

„според своя обичай ни посрещнаха българки, разхвърляйки парчета масло и сол по пътя, предвещавйки и пожелавайки успех в пътуването и работите ни“...[1]

.

След Санстефанския мирен договор през 1878 година Бела паланка влиза в рамките на новообразуваното Княжество България, но след Берлинския договор е предадена на Сърбия.

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Бела паланка са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

В града в обща сръбско-българска гробница са погребани 286 български войници и офицери от Първата световна война.[3]

Родени в Бела паланка
  • Богдан Иванов (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, 10 прилепска дружина[4]
  • Богдан Милкович (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[5]
  • Божко Игнатов, български опълченец, постъпил на 28 април 1877 година във II рота на I дружина на Българското опълчение[6]
Починали в Бела паланка
  • Иван Георгиев Сеизов, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[7]
  1. John Burbury. A relation of a Journey... London, 1671
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
  3. Кацев-Бурски, Д. Епопея на българския войн: Възспоменателен сборник, т. 6, София, Бял кръст, 1939, с. 402-404.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 276.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 439.
  6. Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 104.
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 363, л. 29