Берлински психоаналитичен институт

Берлинският психоаналитичен институт (по-късно Гьоринг институт) е основан през 1920 г. в Берлин за по-нататъшно развитие на психоанализата. Сред неговите основатели и членове са Карл Абрахам и Макс Айтингон. Учените в института продължават работата на Зигмунд Фройд, но също се съмняват и в някои от неговите идеи.

През 1920-те години Берлин става център на психоанализата. Берлинският институт е първият психоаналитичен център за обучение в света. Той обучава в 3 направления (теоретични курсове, лична анализа, първи пациенти под супервизия), които по-късно са възприети от много други центрове за обучение.

Ернст Симел, Ханс Закс, Франц Александер, Шандор Радо, Карен Хорни, Ерих Фром, Зигфрид Бернфелд, Ото Фенихел, Теодор Райк, Вилхелм Райх и Мелани Клайн са сред многото психоаналитици, които са работили в Института. Поликлиниката прави психоанализата достъпна за бедни хора.

Много от водещите аналитици в Берлинския институт заминават в изгнание или са убити. Книгите на Фройд се изгарят в Берлин През 1933 г. По времето на Третия райх нееврейски германски психоаналитици се опитват да „спасят“ психоанализата, като си сътрудничат с нацистите и с други психотерапевтични течения. През 1936 г. е оформен "Deutsches Institut für psychologische Forschung und Psychotherapie e.v." (така нареченият Гьоринг институт). Неговият директор Матиас Гьоринг е братовчед на политика Херман Гьоринг. В института се провеждат някои психоаналитични обучения.

Не всички психоаналитици обаче са били опортюнисти. Йон Ритмайстер, ръководител на поликлиниката, става член на групата на съпротивата „Червен оркестър“ (Rote Kapelle), осъден е на смърт и екзекутиран през май 1943 г.

Литература

Английски език

Geoffrey Cocks, Psychotherapy in the Third Reich—The Göring Institute, New York: Oxford University Press, 1985 (based on his dissertation: Psyche and Swastika: neue deutsche Seelenheilkunde; 1933 – 1945, 1975)
Geoffrey Cocks, Repressing, Remembering, Working Through: German Psychiatry, Psychotherapy, Psychoanalysis, and the Missed Resistance in the Third Reich, The Journal of Modern History, Vol. 64, Supplement: Resistance Against the Third Reich (Dec., 1992), pp. S204-S216

Немски език

Zehn Jahre Berliner Psychoanalytisches Institut: (Poliklinik und Lehranstalt) / Hrsg. v.d. Dt. Psychoanalyt. Gesellschaft. Mit e. Vorw. v. Sigmund Freud, Wien: Internat. Psychoanalyt. Verl., 1930
Bannach, H.-J.: Die wissenschaftliche Bedeutung des alten Berliner Psychoanalytischen Instituts In: Psyche 23, 1969, pp. 242-254
Regine Lockot, Erinnern und Durcharbeiten: zur Geschichte der Psychoanalyse und Psychotherapie im Nationalsozialismus, Frankfurt am Main: Fischer-Taschenbuch-Verlag, 1985

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Berlin Psychoanalytic Institute в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.