Карл Абрахам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Абрахам
Karl Abraham
германски психоаналитик и психиатър

Роден
Починал
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област Психология
Учил при Зигмунд Фройд

Уебсайт Страница в IMDb
Карл Абрахам в Общомедия

Карл Абрахам (на немски: Karl Abraham) е ранен германски психоаналитик и кореспондент на Зигмунд Фройд, който го нарича моя „най-добър ученик“. Той основава Берлинския психоаналитичен институт и е президент на Международната психоаналитична асоциация от 1914 до 1918 и отново през 1925.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 май 1877 година в Бремен, Германия. Той си сътрудничи с Фройд за разбирането на маниакалната депресия. Абрахам е аналитик на Мелани Клайн през 1924 – 1925 и на редица британски психоаналитици, включително Едуард Глоувър, Джеймс Глоувър и Аликс Страчи. Също така и ментор на влиятелна група от немски психоаналитици включваща Карен Хорни, Хелене Дойч и Франц Александер.

Основният принос на Абрахам е в областта на психоаналитичната теория. Негова е идеята, че биологията диктува специфична последователност в развитието на целите на либидото. Той има и разработки в областта на теорията за етапите на психосексуалното развитие. Абрахам предполага, че личността на възрастния може да бъде разбрана в термините на фиксацията на определен етап от психосексуалното развитие. В резултат на изследвания на манийно-депресивната невроза той разграничава два основни типа: на единия може да се даде психодинамична интерпретация, а вторият е в основата си биологичен и не се поддава на психологическо обяснение.

Умира на 25 декември 1925 година в Берлин на 48-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Abraham, K. (1907). On the significance of Sexual Trauma in Childhood for the Symptomatology of Dementia Praecox. In Hilda, C., Abraham, M. D. (Ed) (1955). Clinical Papers and Essays on Psycho-Analysis. London: The Hogarth Press and the Institute of Psychoanalysis.
  • Abraham, K. (1909). Dreams and Myths: A study in folk-Psychology. In Hilda, C., Abraham, M. D. (Ed) (1955). Clinical Papers and Essays on Psycho-Analysis. London: The Hogarth Press and the Institute of Psychoanalysis.
  • Abraham, K. (1911). Giovanni Segantini: A Psycho-analytical Study. In Hilda, C., Abraham, M. D. (Ed) (1955). Clinical Papers and Essays on Psycho-Analysis. London: The Hogarth Press and the Institute of Psychoanalysis.
  • Abraham, K. (1912). Amenhotep IV. Psycho-analytical Contributions Towards the understanding of his Personality and of the Monotheistic Cult of Aton. In Hilda, C., Abraham, M. D. (Ed) (1955). Clinical Papers and Essays on Psycho-Analysis. London: The Hogarth Press and the Institute of Psychoanalysis.
  • Abraham, K. (1920). The Cultural Significance of Psycho-analysis. In Hilda, C., Abraham, M. D. (Ed) (1955). Clinical Papers and Essays on Psycho-Analysis. London: The Hogarth Press and the Institute of Psychoanalysis.
  • Abraham, K. (1921). Contributions to the theory of the anal character. In Stein, D.J, Stone, M. H. (Ed) (1997). Essential papers on obsessive-compulsive disorders. New York: New York University Press.
  • Abraham, K. (1924a). The influence of oral erotism on character-formation. In Perzow, S. M., Kets de Vries, M.F.R. (Ed) (1991). Handbook of character studies: Psychoanalytic explorations. Madison, CT: International Universities Press.
  • Abraham, K. (1924b). A short study of the development of the libido. In Frankiel, R.V. (Ed) (1994). Essential papers on object loss, New York: New York University Press.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия Психология, Наука и Изкуство, С 1998, ред. Дж. Корсини
  • Ратнер Йозеф, Психоанализа Класиците, Кибеа, С 2005

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници, свързани с темата психология.