Карл Абрахам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карл Абрахам
Karl Abraham
германски психоаналитик и психиатър

Роден
Починал
25 декември 1925 г. (48 г.)

Националност Флаг на Германия Германия
Образование Вюрцбургски университет
Хумболтов университет на Берлин
Научна дейност
Област Психология
Учил при Зигмунд Фройд

Уебсайт
Карл Абрахам в Общомедия

Карл Абрахам (на немски: Karl Abraham) е ранен германски психоаналитик и кореспондент на Зигмунд Фройд, който го нарича моя „най-добър ученик“. Той основава Берлинския психоаналитичен институт и е президент на Международната психоаналитична асоциация от 1914 до 1918 и отново през 1925.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 май 1877 година в Бремен, Германия. Той си сътрудничи с Фройд за разбирането на маниакалната депресия. Абрахам е аналитик на Мелани Клайн през 1924 – 1925 и на редица британски психоаналитици, включително Едуард Глоувър, Джеймс Глоувър и Аликс Страчи. Също така и ментор на влиятелна група от немски психоаналитици включваща Карен Хорни, Хелене Дойч и Франц Александер.

Основният принос на Абрахам е в областта на психоаналитичната теория. Негова е идеята, че биологията диктува специфична последователност в развитието на целите на либидото. Той има и разработки в областта на теорията за етапите на психосексуалното развитие. Абрахам предполага, че личността на възрастния може да бъде разбрана в термините на фиксацията на определен етап от психосексуалното развитие. В резултат на изследвания на манийно-депресивната невроза той разграничава два основни типа: на единия може да се даде психодинамична интерпретация, а вторият е в основата си биологичен и не се поддава на психологическо обяснение.

Умира на 25 декември 1925 година в Берлин на 48-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Abraham, K. (1907). On the significance of Sexual Trauma in Childhood for the Symptomatology of Dementia Praecox. In Hilda, C., Abraham, M. D. (Ed) (1955). Clinical Papers and Essays on Psycho-Analysis. London: The Hogarth Press and the Institute of Psychoanalysis.
  • Abraham, K. (1909). Dreams and Myths: A study in folk-Psychology. In Hilda, C., Abraham, M. D. (Ed) (1955). Clinical Papers and Essays on Psycho-Analysis. London: The Hogarth Press and the Institute of Psychoanalysis.
  • Abraham, K. (1911). Giovanni Segantini: A Psycho-analytical Study. In Hilda, C., Abraham, M. D. (Ed) (1955). Clinical Papers and Essays on Psycho-Analysis. London: The Hogarth Press and the Institute of Psychoanalysis.
  • Abraham, K. (1912). Amenhotep IV. Psycho-analytical Contributions Towards the understanding of his Personality and of the Monotheistic Cult of Aton. In Hilda, C., Abraham, M. D. (Ed) (1955). Clinical Papers and Essays on Psycho-Analysis. London: The Hogarth Press and the Institute of Psychoanalysis.
  • Abraham, K. (1920). The Cultural Significance of Psycho-analysis. In Hilda, C., Abraham, M. D. (Ed) (1955). Clinical Papers and Essays on Psycho-Analysis. London: The Hogarth Press and the Institute of Psychoanalysis.
  • Abraham, K. (1921). Contributions to the theory of the anal character. In Stein, D.J, Stone, M. H. (Ed) (1997). Essential papers on obsessive-compulsive disorders. New York: New York University Press.
  • Abraham, K. (1924a). The influence of oral erotism on character-formation. In Perzow, S. M., Kets de Vries, M.F.R. (Ed) (1991). Handbook of character studies: Psychoanalytic explorations. Madison, CT: International Universities Press.
  • Abraham, K. (1924b). A short study of the development of the libido. In Frankiel, R.V. (Ed) (1994). Essential papers on object loss, New York: New York University Press.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия Психология, Наука и Изкуство, С 1998, ред. Дж. Корсини
  • Ратнер Йозеф, Психоанализа Класиците, Кибеа, С 2005

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]