Макс Айтингон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Макс Айтингон
Max Eitingon
немски психолог

Роден
Починал
30 юли 1943 г. (62 г.)
Националност Флаг на Русия Русия; Флаг на Австрия Австрия; Флаг на Палестина Палестина
Научна дейност
Област Психология
Образование Марбургски университет
Цюрихски университет
Учил при Зигмунд Фройд
Макс Айтингон в Общомедия

Макс Айтингон (на немски: Max Eitingon) е немски психоаналитик, един от първите и най-преданите ученици на Фройд, основател на ред психоаналитични общества, издателства, библиотеки и институти, организатор на психоаналитично обучение. Заедно с принцеса Мари Бонапарт, Айтингон е един от крупните спонсори и талантливи мениджъри, на които психоанализата дължи развитието си през XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 юни 1881 година в Могильов, Руска империя, в богато семейство на предприемач и макар, че в течение на живота той няколко пъти сменя своето гражданство (руско, австрийско, палестинско), неговият първи и основен език остава руският. Поради силната логоневроза, която се запазва през целия му живот, Айтингон е принуден да напусне школата и завършва като външен студент. През 1903 постъпва в медицински факултет на Маргбургския университет, а през 1909 се прехвърля в Цюрих, където след няколко години защитава докторска дисертация. В клиниката в Бюргхьолци той се запознава с Карл Абрахам и Карл Юнг и започва да се занимава с психоанализа.

Паметна плоча на Макс Айтингон в Берлин

На 28 януари 1907 Айтингон за първи път среща Зигмунд Фройд и след време влиза в неговото Виенско психоаналитично общество; той преминава дидактическа психоанализа при Фройд и започва своя частна практика. След това в Берлин, съвместно с Карл Абрахам, създава и развива Берлинско психоаналитично общество, Берлински психоаналитичен институт, библиотека и издателство. След смъртта на Абрахам през 1925, той става президент на Международната психоаналитична асоциация. Когато нацистите идват на власт през 1933 в Германия, Айтингон бидейки открит ционист е принуден да напусне не само територията на Райха, но и изобщо на Европа и се премества в Палестина, където както преди създава Палестинско общество, първата аналитична библиотека и институт. Неговите организаторски способности също са оценени от Съветските тайни служби, с които той си сътрудничи от 1938 г.

Умира на 30 юли 1943 година в Йерусалим (в епохата на Британския мандат в Палестина) на 62-годишна възраст.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

В историята на психоанализата Айтингон влиза не само като блестящ предприемач, успешен търговец и популяризатор на идеите на Фройд, но също и като автор на ред дидадактически изследвания. През 1922 Айтингон предлага за психоаналитичните общества нова образователна система, която до този ден остава класически модел, състоящ се от личен анализ (сертифициран специалист) и супервайзерски контрол (работа под наблюдение на по-старши колеги). Той също предлага правило, съгласно което психоаналитикът не може да започне своя частна практика, докато не приключи своя курс по дидактическа психоанализа. Това правило е прието от МПА и с някои уточнения от Ото Кернберг е в сила и до днес.

Доколкото е много сложно да се раздели дидактическия психоанализ и супервайзерския контрол, Айтингон предлага внимателно да се изследва този феномен. Неговите работи по преноса в супервизията и в клиниката, остават основни за психоанализата в продължение на вече 80 години.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Eitingon M., Flügel E. Kunst und Sudermann. Eine Laienstudie. Lpz., Schmidt 1900;
  • Eitingon M., Hauptmann G. Kaiser Karls Geisel. Ein Legendenspiel. Bln., S. Fischer 1908;
  • Eitingon M. Report of the International Training Commission. International Journal of Pycho-Analysis. No. 7, 1922. P. 130 – 134;
  • Eitingon M. Report of the Berlin Psychoanalytical Polyclinic. International Journal of Pycho-Analysis. No. 4, 1923. P. 27 – 37;
  • Sigmund Freud – Max Eitingon Briefwechsel (1906 – 1939). Michael Schröter (Hg.). Berlin, 2005;
  • Max Eitingon in Memoriam. In Israel Psycho-Analytical Society. No. 8, 1950;

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници, свързани с темата психология.