Британски мандат в Палестина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Британски мандат в Палестина
British Mandate of Palestine
الانتداب البريطاني على فلسطين
המנדט הבריטי
—  мандатна територия на Великобритания  —
 
1920 — 1948  
 
 
 
 
Знаме Герб

Местоположение на Британски мандат в Палестина

Британският мандат в Палестина към 1946 г.
Столица Йерусалим
Официални езици английски, арабски, иврит
Религия ислям, юдаизъм, християнство, бахайство, друзи
Форма на управление Мандат на Лигата на нациите
Държавен глава
  Върховен комисар
   - 1920 – 1925 г. Сър Хърбърт Л. Самюъл
   - 1945 – 1948 г. Сър Алън Г. Кънингъм
История Междувоенен период, Втора световна война
 - Образуване на мандата
25 април 1920 г.
 - Великобритания официално поема контрол
29 септември 1923 г.
 - Обявяване на независимостта на Израел
14 май 1948 г.
Валута египетска лира (до 1927 г.)
палестинска лира (от 1927 г.)
Днес част от Флаг на Израел Израел
Флаг на Палестина Палестина
редактиране

Британският мандат в Палестина (на английски: British Mandate of Palestine; на арабски: الانتداب البريطاني على فلسطين; на иврит: המנדט הבריטי) е даден от Лигата на нациите на Великобритания за управление на част от територията на разпадналата се Османска империя, намираща се в Близкия изток.

Мандатът продължава от 1922 до 15 май 1948 г., когато според Плана за разделяне на Палестина е провъзгласена държавата Израел.

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война секретарят на външните работи на Великобритания Артър Балфур издава документ, който по-късно е наречен Декларация Балфур. В нея се декларира, че Британия „гледа положително на основаването в Палестина на Национален дом за еврейския народ“. След това еврейски доброволци-ционисти сформират еврейския легион, който оказва на британските войски помощ при завладяването на Палестина.

След Първата световна мирна конференция в Париж през 1919 г. като „Палестина“ е определена областта, включваща териториите, на които днес се намират Израел, Палестинската автономия, Йордания и северозападната част на Саудитска Арабия. Прието е решение, според което Палестина трябва да стане подмандатна територия на Лигата на нациите.

Между 1919 и 1923 г. (Трета алия) в Палестина пристигат 40 хил. евреи, предимно от Източна Европа. Заселниците от тази вълна са обучени на селско стопанство и способни да развиват икономика. Въпреки емиграционната квота, установена от британските власти, към края на този период еврейското население нараства на 90 хил. души. Блатата на Израелската долина и долината Хефер са пресушени и земята става годна за селскостопанска дейност. В този период е основана и федерацията на профсъюзите Хистадрут.

Арабските протести против еврейската емиграция довеждат до Палестинските бунтове и през 1920 г., на основата на еврейската организация за самоотбрана „Ха-Шомер“ (от иврит: „страж“), е създадена нова еврейска военна организация „Хагана“ (от иврит: „отбрана“).

През 1922 г. на конференция в Сан Ремо Лигата на нациите връчва на Великобритания мандата за Палестина, като обяснява това с необходимостта за „установяване в страната на политически, административни и икономически условия за безопасното образуване на еврейски национален дом“.

Според мандата Великобритания се задължава:

2. "...да създаде такива политически, административни и стопански условия, които да обезпечат създаването на еврейски национален дом в Палестина, както е изложено в преамбюла, както и развитие на институциите за самоуправление".

5. "...никаква част от територията на Палестина не може да бъде отстъпвана, давана под наем или оставяна под управлението на друга държава".

6. "...да се съдейства на еврейската емиграция и да се поощрява плътното заселване на земите с евреи, включително държавните и пустеещите земи, които не са необходими за обществени нужди".

7. "...да се способства за придобиването на палестинско гражданство от страна на евреите, които изберат Палестина за място на своето постоянно местожителство“.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

Заради Яфските бунтове от самото начало на мандата Великобритания ограничава еврейската имиграция и част от териториите, планирани за еврейската държава, са дадени на Трансйордания, която получава независимост през 1946 г. По онова време страната е заселена предимно от араби-мюсюлмани, но най-големият град – Йерусалим, е почти изцяло еврейски.

Между 1924 и 1929 г. (Четвърта алия) в Палестина пристигат 82 хил. евреи, основно поради засилването на антисемитизма в Полша и Унгария. Тази група се състои от семейства от средната класа, които се заселват в растящите градове, като създават малки търговски предприятия в областта на леката промишленост. Впоследствие обаче около 23 хил. имигранти от тази вълна напускат страната.

Подемът на нацизма през 1930-те години в Германия води до Петата алия, с която в Израел пристигат четвърт милион еврейски бежанци, спасяващи се от Хитлер. Този наплив приключва с Арабските въстания от 1936 – 1939 г. и издаването на „Бялата книга“ от Великобритания през 1939 г., която фактически прекратява имиграцията на евреи в Палестина.

Страните по света отказват да приемат евреи, бягащи от Холокоста, което заедно със забраната за преселване в Палестина фактически означава смърт за милиони хора. За заобикаляне на тази забрана в Палестина е създадена нелегалната организация „Мосад ле Алия Бет“, помагаща на евреите да стигнат до Палестина нелегално и да се спасят от Холокоста.

След края на Втората световна война еврейското население на Палестина е вече 33% в сравнение с 11% през 1922 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Британский мандат в Палестине“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.