Направо към съдържанието

Битка при Фльорюс (1794)

Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Фльорюс.

Битка при Фльорюс
Френски революционни войни Война на Първата коалиция
Генерал Журдан в битката при Фльорюс, худ. Жан-Батист Мозес. Изобразен е разузнавателният балон l'Entreprenant.
Генерал Журдан в битката при Фльорюс, худ. Жан-Батист Мозес. Изобразен е разузнавателният балон l'Entreprenant.
Информация
Период26 юни 1794 г.
МястоФльорюс, Нидерландия (дн. в Белгия)
РезултатПобеда на Франция
Страни в конфликта
Първа френска република Свещена Римска Империя
Командири и лидери
Жан Батист Журдан Йозиас фон Заксен-Тешен
Сили
82 00059 000
Жертви и загуби
около 5000около 5000
Карта
Битка при Фльорюс в Общомедия

Битката при Фльорюс (на френски: Bataille de Fleurus) е ключов сблъсък по време на Войната на първата коалиция, част от Френските революционни войни. Тя се състои на 26 юни 1794 г. и противопоставя обновената армия на Първата република срещу войските на Австрийската империя. Победата на Франция подпечатва последвалото присъединяване на Австрийска Нидерландия.

Жан-Батист Журдан

Войната на Франция с Първата коалиция започва през 1792 г. и минава през различни перипетии. Старите монархии (Прусия, Австрия) не действат достатъчно решително за задушаването на революцията и допускат поражения при Валми и Жемап. Французите мобилизират повече сили, отколкото може да се очаква и покоряват днешна Белгия и левия бряг на Рейн, твърдейки, че така достигат „естествените си граници“. След поражението край Неервинден обаче тази територия е изгубена. Това е една от причините за идването на якобинците на власт. Те назначават енергичния Лазар Карно за военен министър, който с практични и репресивни мерки извършва масова мобилизация – така нареченото „вдигане на масите“ (levée en masse). В началото на 1794 г. републиката разполага вече с 800-хилядна армия и превишава армиите на всичките си противници взети заедно.

Жан-Батист Клебер, бъдещ дивизионен генерал на Наполеон в Египетската му експедиция ,изиграва главна роля за удържането на австрийската атака в центъра.

Тези сили са разпределени в 13 армии, разположени по границите. На север край Австрийска Нидерландия със 150 000 души е генерал Пишегрю, край Рейн и Мозел с 200 000 души е Журдан, в Алпите със 75 000 войници и Дюмебрион, а още 50 000 са край Пиренеите срещу Испания.[1] Срещу това съюзниците имат общо 380 000 войници. Въпреки че са по-малочислени, те поемат инициативата, обсаждат и превземат крепостта Ландрези близо до Валансиен. На това Журдан и Пишегрю отвръщат с настъпление и постигат известни успехи. Най-важният от тях е превземането на Шарлероа след двуседмична обсада (25 юни). Австрийската армия в Нидерландия, командвана от Фридрих Йозиас, принц на Сакс-Кобург, без да знае за падането на крепостта, бърза, за да ѝ окаже помощ.[2] Журдан заема позиции близо до града, при селото Фльорюс и дава на австрийците решително сражение.

Френските сили наброяват 82 хиляди войници (70 000 пехота и 12 000 конница) и разполагат със 100 оръдия. Противниците им (главно австрийци, но има и холандци, начело със самия щатхаутер Вилем V) са 59 хиляди (45 000 пехота и 14 000 конница), със 111 оръдия. Въпреки небрагоприятното съотношение Кобург решава да атакува в отчаян опит да спаси Шарлероа.[3] Той разделя хората си на пет колони, които сутринта на 26 юни тръгват напред. Французите обаче са въвели непознато дотогава средство за разузнаване – голям балон се издига над бойното поле и информира щаба за действията на неприятеля.[4]

Картина на битката от Франсоа-Никола Мартине

Съюзниците нанасят най-тежкия си удар върху френските флангове, командвани от генералите Марсо и Монтегю и имат известен успех. Центърът на Журдан обаче сравнително лесно отблъсква атаката и контраатакува. Тук все още се чувства „ентусиазмът и импулсът“ на френските войници от времето на Валми,[5] а артилерийската отбрана изиграва решителна роля. Боят продължава петнадесет часа и по мнението на някои от участниците (например бъдещия маршал [Жан дьо Султ]]) е сред най-ожесточените през всички войни от 1792 до 1815 г.

В края на деня Кобург нарежда отстъпление. Макар че загубите са равни, стратегическата победа остава за Франция.

Резултати: Базелските договори

[редактиране | редактиране на кода]

Достойното поведение на австрийците в тази битка не спасява Австрийска Нидерландия от френската агресия. Кобург се оттегля отвъд Мозел, след което напълно изоставя провинцията. На 9 юли Брюксел е превзет.[6] Месец след сражението Франция я анексира и за втори път във войната има възможност да навлезе в Нидерландската република. Приветствани от гражданите, френските войски лесно поставят републиката под контрол, през януари 1795 г. влизат в Амстердам и след това създават дъщерната Батавска република. В същото време Прусия и Испания се убеждават, че войната не може да бъде спечелена и сключват мирни договори в Базел.

Както самата битка, така и последиците ѝ са тежък удар за Великобритания, която сега е пряко заплашена от инвазия от нидерландските брегове. Ето защо тя прави всичко възможно да задържи Австрия във войната, което продължава до Кампоформийския мирен договор през 1797 г.

  1. Георги Дерманчев, Нова и най-нова история, том 3, София 1927, с. 364
  2. Battle of Fleurus, Encyclopaedia Britannica
  3. Battle of Fleurus, 26 June 1794, на сайта History of war
  4. Dictionnaire de l'histoire de France, sous la direction de Jean-François Sirinelli, Paris 2006, p. 344
  5. Michael Glover, The Napoleonic wars. An illustrated history 1792 – 1815, New York 1979, p. 28
  6. Battle of Fleurus, 26 June 1794, на сайта History of war