Масова мобилизация (Френска революция)
Масова мобилизация (на френски: levée en masse), което в буквален превод от френски език значи „масово надигане“, е термин, използван за принудителната масова мобилизация в армията по време на Френската революция. Концепцията възниква по време на френските Революционни войни, особено в периода след 16 август 1793 г. Поради радикалната разлика в начина на формиране на Френската революционна армия в сравнение с времето при Стария ред, levée en masse става неотменна част от френската национална идентичност.
Предистория[редактиране | редактиране на кода]
След като обявява война на Австрия на 20 април 1792 г. Франция се нуждае от голяма армия. Хората, включили се в армията през 1791 г. при призива на Законодателното събрание, че страната е в опасност, са с краткосрочни договори на доброволци, съгласно които трябва да бъдат разпуснати в края на следващата година. Армията се топи и към края на декември 1792 г наброява около 400 000 души, а в началото на февруари 1793 намалява до 228 000. В началото на 1793 г. Франция обявява война на Великобритания и на Нидерландската република. През март във войната се включва и Бурбонска Испания. Така се оформя първата коалиция срещу революцията.
Първа половина на 1793[редактиране | редактиране на кода]
Още на 24 февруари Конвентът гласува да се наберат още 300 000 мъже (набор на тристате хиляди). Не е ясно обаче дали това ще са доброволци или редовна армия и резултатите са катастрофални. Наборът е възложен на местното самоуправление, като всеки департамент попълва определена бройка. Ако няма доброволци, то всяка община е длъжна да избере наборници. Системата е непопулярна, а общото чувство за несправедливост се допълва от практиката на замяна – наетият новобранец може да заплати на друг да заеме мястото му. Хората се бунтуват и във Вандея дори избухва въстание. Съпротивата срещу набора е толкова силна, че след няколко месеца протакане са набрани едва 200 000 души[1].
През март Франция търпи поражение при Нервинден и заплахата за републиката нараства. На 6 април управлението поема Комитет за обществено спасение. След въстанието от 31 май – 2 юни на власт идват якобинците-монтаняри. Те написват нова конституция, която дава граждански права на всички пълнолетни мъже, но и изисква всички да бъдат съпричастни към каузата на войната.
Втора половина на 1793[редактиране | редактиране на кода]
На 16 август 1793 г. Конвентът обявява с декрет, че всички мъже от 18 до 25 години трябва да се запишат в армията.[2] Това се случва пет месеца след трагичната битка при Неервинден, която завършва с поражение на генерал Дюмурие. Всъщност още на 24 февруари е обявено първото масово свикване на войници за военна служба в размер на 300 000 души. Планът се проваля, тъй като се записват твърде малко. Тогава се налага на департаментите да съберат определени контингенти. Това също се оказва невъзможно.[3] При тези обстоятелства идва заплахата от пролетта на 1793 г., а тя налага крайни мерки. Междувременно на власт идват якобинците. Както е известно, те въвеждат конституция, която дава граждански права на всички пълнолетни мъже и затова изискват всички да бъдат съпричастни към каузата на войната.
Изпълнението на декрета от 16 август е възложено на военния министър Лазар Карно, който се заема енергично. Комбинирайки патриотичния призив с принудата, той не само успява с бързи темпове да събере стотици хиляди нови войници, но и да организира обучението и изхранването им. „Въоръжаването на народа“ изисква прилагането на много нови механизми, които дотогава са непознати. Настъпва голяма промяна – всъщност въвеждането на редовната наборна служба.
Последици[редактиране | редактиране на кода]
Към края на 1793 г. Франция разполага с 645 000 войници – повече от армиите на всичките си врагове взети заедно. Те са достатъчно, за да обърнат хода на войната и да защитят границите от външните врагове. През 1796 г. френската армия достига 1 169 000 души. Това принуждава противниците на Франция също да увеличат своите армии и да укрепят гарнизоните си. От друга страна, френската армия е невиждана дотогава сила и е сложна за управление. Както се изразява Робеспиер, „трябва да ги накараме да маршируват натам, докъдето краката им могат да ги носят или те ще се върнат и ще ни прережат гърлата“.[4] Въпреки това, този масов набор дава възможност на хора без никакъв военен опит да проявят своя талант и в резултат да се оформи прослойка от новопроизведени способни офицери и командири от незнатен произход, предимно по-млади от заварените.
„Levée en masse“ прави възможни последвалите френски победи – на първо място тази при Фльорюс през 1794 г., която решава войната в Нидерландия. Такава голяма армия обаче трудно се организира и изхранва и коства гигантски средства. Тя започва да се издържа най-вече с отнемане на богатството на другите народи, което задължава и якобинците и после Директорията да воюват непрекъснато. Този принцип подготвя и кървавите Наполеонови войни и предвещава ерата на националните редовни армии, която ще последва през ХІХ в.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Дейвидсън 2017, с. 184.
- ↑ History of France – The First French Republic – The Army of the Republic, Encyclopedia Britannica
- ↑ Dictionnaire de l'histoire de France, sous la direction de Jean-François Sirinelli, Paris 2006, p. 521
- ↑ Гаврилов 2016, с. 378.
Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]
- Гаврилов, Борислав. Война и мир. Кризи, конфликти и дипломация в Европа (1559 – 1918). София, 2016. ISBN 978-954-07-4127-7.
- Дейвидсън, Иън. Френската революция. София, Millenium, 2017. ISBN 978-954-515-396-9. с. 315.