Levée en masse

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Levée en masse“ или масово записване на доброволци в армията

„Levée en masse“, което в буквален превод от френски език значи „масово надигане“, е термин използван за назоваване на масовата мобилизация по време на Френската революция. Появата му е свързана с Войната на първата коалиция – първата от двете Революционни войни, започнала на 20 април 1792 г.

На 16 август 1793 г. Националното събрание обявява с декрет, че всички мъже от 18 до 25 години трябва да се запишат в армията.[1] Това се случва пет месеца след трагичната битка при Неервинден, която завършва с поражение на генерал Дюмурие. Всъщност още на 24 февруари е обявено първото масово свикване на войници за военна служба в размер на 300 000 души. Планът се проваля, тъй като се записват твърде малко. Тогава се налага на департаментите да съберат определени контингенти. Това също се оказва невъзможно.[2] При тези обстоятелства идва заплахата от пролетта на 1793 г., а тя налага крайни мерки. Междувременно на власт идват якобинците. Както е известно, те въвеждат конституция, която дава граждански права на всички пълнолетни мъже и затова изискват всички да бъдат съпричастни към каузата на войната.

Изпълнението на декрета от 16 август е възложено на военния министър Лазар Карно, който се заема енергично. Комбинирайки патриотичния призив с принудата, той не само успява с бързи темпове да събере стотици хиляди нови войници, но и да организира обучението и изхранването им. „Въоръжаването на народа“ изисква прилагането на много нови механизми, които дотогава са непознати. Настъпва голяма промяна – всъщност въвеждането на редовната наборна служба. Това води след себе си още последици.

„С ангажирането на толкова много хора средствата за воденето на войната стават безгранични. Така Войната, освободена от всякакви конвенционални ограничения излезе извън контрол“

— коментар на военния теоретик Карл фон Клаузевиц.[3]

Още до края на 1793 г. Франция разполага с 645 000 войници – повече от армиите на всичките си врагове взети заедно. През 1796 г. цифрата достига 1 169 000. Това е невиждана дотогава сила, която трудно се организира и изхранва и коства гигантски средства. Още по-сложно е да се управлява. Както се изразява Робеспиер, „трябва да ги накараме да маршируват натам, докъдето краката им могат да ги носят или те ще се върнат и ще ни прережат гърлата“.[4]

„Levée en masse“ прави възможни последвалите френски победи – на първо място тази при Фльорюс през 1794 г., която решава войната в Нидерландия. Такава голяма армия обаче се издържа най-вече с отнемане на богатството на другите народи, което задължава и якобинците и после Директорията да воюват непрекъснато. Този принцип подготвя и кървавите Наполеонови войни и предвещава ерата на националните редовни армии, която ще последва през ХІХ в.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. History of France – The First French Republic – The Army of the Republic, Encyclopedia Britannica
  2. Dictionnaire de l'histoire de France, sous la direction de Jean-François Sirinelli, Paris 2006, p. 521
  3. Гаврилов 2016, с. 380.
  4. Гаврилов 2016, с. 378.

Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Гаврилов, Борислав. Война и мир. Кризи, конфликти и дипломация в Европа (1559 – 1918). София, 2016. ISBN 978-954-07-4127-7.