Ботко
Тази статия е за средновековния войвода Батил. За за българската крепост със същото име вижте Батил (Бояна).
| Ботко | |
| български военачалник | |
| Починал | |
|---|---|
Бойко [1] (Ботко) , Батил или Боян е съратник на цар Петър Делян (1040 – 1041 г.), по всяка вероятност управител на Средец (дн. София).
За него, като противник направил с храбростта си дълбоко впечатление в Империята, свидетелства съвременникът му Кекавмен във връзка с битката с българите на император Михайл IV Пафлагон при крепостта Боян (дн. Бояна), защитаваща Средец от юг (византийските сили идвали от Солун), която била отбранявана от „именити и войнствени мъже българи, а техен войвода там бил Ботко“ [2][3]. Употребеният византийски термин свидетелства за високото положение на военачалника Боян (Бойко, Батил) в йерархията на възстановената от Петър Делян българска власт. „Онези прочути българи“, начело с Ботко смело излизат в открит бой с многократно превъзхождащия ги по численост противник „като че ли се срамуваха да останат в крепостта“ – възкликва византийският автор. Обаче атаката им е отбита от огромните императорски сили и при отстъплението си към града (Средец) бойците не успяват да спрат ромеите и те нахлулват заедно с тях в него, като изавършват голямо клане над българския град. Така е унищожено последното значимо огнище на българска съпротива в Средечко през 1041 г.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Сегашното название на крепостта Батил най-вероятно е свързано с името на споменатия български войвода. Останки от крепостта днес се намират на витошкия връх Момина скала (1087 m) над Бояна. Там сред откритите, почти заличени днес, останки е имало стражева крепост с цитадела [4]. Развалини от значителни средновековни постройки са намерени и под крепостта – на югозапад от прочутата Боянска църква, на равнището „Царева ливада“ (старото име е „Царево падало“).
На Ботко войвода е наречена улица в квартал „Гърдова глава“ в София (Карта).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Едни от най-видните византолози – Иван Дуйчев и Геннадий Григорьевич Литаврин са категорични, че името трябва да се чете Бойко, а не Ботко, както е погрешната практика на някои днешни издатели на текста.
- ↑ Кекавмен, Статегикон, „Михаил IV Пафлагон разбива войската на българския войвода Ботко и превзема Бояна“ (Какавмен за въстанието на Цар Петър Делян): „Има яка българска крепост Боян. Там бяха именити и войнствени мъже-българи, а техният войвода там бе тъй нареченият Ботко. Като се окуражеха в своята храброст, те излизаха вън от крепостта, за да се бият, като че ли се срамуваха да останат в крепостта.“ Извори за българската история, т. XIV, с. 18 – 19
- ↑ Сочинение византийского полководца IX века. Подготовка текста, введение, перевод и комментарий Г. Г. Литаврина, Советы и рассказы Кекавмена, „Об обороне осаждённой крепости и о возможных уловках врагов“, Москва 1972: 180 – 1.
- ↑ Крепост Батил, архив на оригинала от 2 април 2015, https://web.archive.org/web/20150402090659/http://bulgariancastles.com/bg/node/1942, посетен на 28 февруари 2015