Ботнически залив
| Ботнически залив | |
| — залив — | |
 Залез над Ботническия залив. | |
  Местоположение в Балтийско море | |
| Местоположение | Балтийско море |
|---|---|
| Дължина | 668 km |
| Ширина | 80 – 240 km |
| Площ | 117 хил.km2 |
| Дълбочина | 60 m (средна) 295 m (максимална) |
| Ботнически залив в Общомедия | |
Ботнически залив (на фински: Pohjanlahti; на шведски: Bottniska viken) е залив в северната част на Балтийско море,[1] разположен между западното крайбрежие на Финландия, източното крайбрежие на Швеция и Аландските острови на юг.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според най-широко разпространената версия, името на залива най-вероятно произлиза от староскандинавското botn, което означава „залив“.[2]
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Заливът е с дължина от 668 km и ширина между 80 и 240 km, средната му дълбочина е около 60 m, а максималната – 295 m. Площ 117 хил.km2. В средната си част има множество плитчини и Васийските шхери, които го разделят на 2 части: северна Боттенвинк (Ботнически залив) и южна – Боттенхав (Ботническо море), които чрез протока Норра Кваркен се свързват помежду си. На юг Ботническо море се свързва с останалата част на Балтийско море чрез протока Сьодра Кваркен (между Аландските острови и бреговете на Швеция. Крайбрежните му части изобилстват от малки островчета – шхери. Максималната дълбочина в Боттенвинк е 112 m, а в Боттенхав – 295 m. Дълбочината и площта на Ботническия залив постоянно намаляват, тъй като земята се повдига, след като е била натисната надолу от континентален лед по времето на последната ледникова епоха. Издигането е средно с 80 cm на всеки сто години.[3] Теченията в залива циркулират в посока обратна на часовниковата стралка. В придънния воден слой се наблюдава движение на по-солени води от Балтийско море на север в залива. Средната февруарска температура на водата на повърхността е около 0 °C, средна августовска 12 – 13 °C. Големият приток на речна вода (135 km3 годишно) и валежите (26 km3 годишно) определят ниската соленост на водата – от 1 до 3‰ на север до 4 – 5‰ на юг, което благоприятства условията на живот на сладководните риби, които са в изобилие. Тъй като е почти сладководен, заливът замръзва за около пет месеца всяка година – от края на октомври или началото на ноември до началото на май. Приливите на юг са смесени, а на север – денонощни с амплитуда около 0,1 m.[4]
Геология
[редактиране | редактиране на кода]В геологическо отношение Ботническия залив е древна депресия с тектонски произход. Депресията частично е запълнена със седиментни наслаги, отложени през докамбрия и палеозоя. Докато ледници обхващат района постоянно през последните 2,5 милиона години, ледниковата ерозия има ограничен ефект върху топографията.[5] Продължаващото следледниково издигане се смята, че ще раздели Ботническия залив на южен залив и северно езеро в региона на протока Кваркен след около 2000 години.[6]
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Земята около Ботническия залив е силно залесена. Секат се дървета, които след това се преместват към дъскорезници на брега. Заливът също е важен за транспорта на нефт към бреговите градове и транспорта на руда към стоманолеярните. В Ботническия залив ледоразбивачи помагат на пристанищата през половината година.[7]
Риболовът е слабо развит, като основно се лови селда. Замърсяването на водата е проблем, тъй като водата е затворена от голям водосборен басейн и не е добре свързана със свежите атлантически води. Нивата на живак са завишени, но според финландските власти, рибата е годна за консумация.
Основни пристанища са: Умео, Люлео, Сундсвал, Йевле в Швеция; Вааса, Оулу (Улеаборг), Пори във Финландия.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.britannica.com
- ↑ 58 (Svensk etymologisk ordbok)
- ↑ About the Bay of Bothnia // Bottenvikens Skargård. Архивиран от оригинала на 2013-10-05. Посетен на 2018-02-26.
- ↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ботнический залив, т. 3, стр. 601
- ↑ Lidmar-Bergström, Karna. A long-term perspective on glacial erosion // Earth Surface Processes and Landforms 22. 1997. с. 297 – 306.
- ↑ Tikkanen, Matti и др. Late Weichselian and Holocene shore displacement history of the Baltic Sea in Finland // Fennia 180 (1 – 2). 2002.
- ↑ Climate change creates new prerequisites for shipping // Climate Guide. SYKE, Aalto University, YTK & Finnish Met. Institute. Архивиран от оригинала на 2017-10-20. Посетен на 2018-02-26.