Направо към съдържанието

Букан

Букан
بۆکان
— град —
36.5211° с. ш. 46.2089° и. д.
Букан
Страна Иран
ПровинцияЗападен Азербайджан
Надм. височина1365 m
Население171 773 души (2012)
Телефонен код062
Часова зонаUTC+3:30
Официален сайтboukan.ir
Букан в Общомедия

Букан (на персийски: بۆکان) е град в Иран, провинция Западен Азербайджан. При преброяването от 2012 г. има 171 773 жители.[1]

Жителите му говорят предимно кюрдски език.[2]

Като се вземе предвид историята на района, и в съответствие с археологическите открития, от ранни времена Букан е населен от племена, които обитават подножието на Загроската планинска верига. Археологически, най-старите останки, които са възстановени са от могилите Гарагуз, Нахит и Гаракенд. По времето на династия Каджар са възстановени повече от 150 обекта в Букан.[3]

Букан е столица на цивилизацията Маннея от преди около 3000 години под името Изерту.[4] Тази цивилизация се заселва в кюрдския регион в северозападната част на Иран.[5] Те носят изкуството на правене на гланцирани тухли. Тухлите са с цветни рисунки, които остават непокътнати след близо 3000 години. Някои екземпляри от тях се намират в Музея на Източните древни тухли в Токио.

Букан се намира на юг от езерото Урмия на около 1300 метра над морското равнище, в провинция Западен Азербайджан. Градът се намира на източния бряг на река Симине, известна сред местните като Коми Букан, на пътя между Саке и Миандоаб.

Населен е с кюрди, които говорят сорани, диалект на кюрдския език. Провинциалното население се занимава със земеделие (пшеница, ечемик и други зърнени култури, захарно цвекло, тютюн), градинарство и животновъдство. В миналото съществува и еврейска общност от около 70 семейства.[6]

През ноември 1996 г. 94% от населението на града са мюсюлмани. Предимно сунити.[7]

От 1949 г. до 1952 г. стотици евреи се заселват в града. В наши дни повече от 150 000 кюрдски евреи, живеят в Израел.[8]

През 1247 г. Сардар Азиз Хан Мукри от област Сардащ построява замък в близост до големия язовир на града. Замъкът носи името на своя основател. Построен е на върха на хъм и е висок 13 метра, основните строителни материали са тухли и греди.

През 1325-1351 г. замъкът се превръща в полицейското управление, поща и училище. Разрушен е напълно през 1361 г. и е заменен с новопостроена сграда, която се използва като станция Басидж.

  1. World Gazetteer // Архивиран от оригинала на 2013-02-09. Посетен на 2016-11-19.
  2. Rahim Farrokhnia (Iranian Kurds: A Case Study of Bukan) 2006-2012, University Hamadan, Iran
  3. hassanzade, Yuosef, izertu historical Monuments (Bukan) 2007, ISBN 978-964-04-0140-8
  4. KARGAR, B. ۲۰۰۴. Qalaichi: zirtu: Center of Manna, Period Ib, in M. Azarnoush (ed.)
  5. GODARD, A. ۱۹۴۹. Izirtu(Bukan), La capitale du pays des Manneens, Zibie et Armaid. Comptes de Academie des Inscriptions et Belles-Lettres: ۳۱۲-۳۱۳
  6. Razmārā, Ḥosayn-ʿAli. Farhang-e Joḡrāfiāi-e Irān IV. Tehran, The Geographical Bureau of the Iranian Armed Forces, 1950. с. 98. cited by Būkān // Iranica Online. Архивиран от оригинала на 29 април 2011.
  7. Religion Bukan
  8. pp. 3, 2011, Magazine, Cord, Israel 2011, Iraqi Kurdistan, Kurdish Jews
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bukan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​