Направо към съдържанието

Бури

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за белите южноафриканци. За древногерманското племе вижте Бури (племе).

Бури
Пристигането на Ян ван Рийбек на брега при Кейптаун, худ. Чарлс Бел
Пристигането на Ян ван Рийбек на брега при Кейптаун, худ. Чарлс Бел
Общ брой1 500 000[1]
ЕзикАфриканс
РелигияКалвинизъм
Сродни групибастери, холандци и други германски народи
Бури в Общомедия

Бурите са основната част от белите жители на Република Южна Африка. Те говорят африкаанс и произлизат главно от нидерландски, френски и немски заселници, предимно протестанти. На африканс думата „бур“ означава селянин и днес много бури смятат, че това наименование е обидно, предпочитайки името африканери.

Европейски колонизатори

[редактиране | редактиране на кода]

През 1652 г. холандският калвинист Ян ван Рийбек основава Капщат, първото трайно европейско селище на южноафриканска земя. Целта на селището е да осигурява провизии и услуги за корабите на Обединената източноиндийска компания. Дълго време присъствието на холандците се изчерпва единствено с грижата за подсигуряване на техните кораби и транспортни операции. С нарастването на търговския трафик обаче се стига до увеличаване на нуждата от провизии и така, в периода след 1680 г., в района започва развитие на селско стопанство и животновъдство в по-големи мащаби. Тогава голям брой холандски калвинисти, както и немски и френски заселници, назовавани вече все по-често „бури“, изоставят града Кейптаун и навлизат все по-дълбоко в земите на север, изтласквайки местните племена и принуждавайки местното чернокожо население към робски труд.

Бурско семейство през 80-те години на 19 век.

Бурските войни и бунтове свързани с тях

[редактиране | редактиране на кода]

През 1795 г. избухва бунт сред бурите срещу Обединената източноиндийска компания. Резултатът от бунта е заемането на района на Кейптаун от Великобритания и превръщането му в английска колония. След 1820 г. се засилва английската имиграция, английският става официален език, а през 1833 г. робството е отменено в Британската империя. Всичко това остро засяга начина на живот и поминъка на бурите, основан върху използването на робски труд, предизвиквайки мащабно преселване на бурите на север от Оранжевата река, където те основават бурските републики Наталия, Трансваал и Оранжевата свободна държава.

През 1852 г. се стига до конвенция между бурите и Великобритания, по силата на която страната е поделена. На бурите е предоставена земята северно от реката Ваал (Трансваал) и им е призната независимостта. Политическата независимост на бурите трае до началото на 20 в., когато в резултат на т. нар. Втора бурска война те са окончателно покорени от британците и земите им стават част от Британската империя.

През 1910 г. е създаден Южноафриканският съюз, в който са включени и земите, населявани от бурите. По време на Първата световна война Южноафриканският съюз подкрепя Великобритания – 140 хиляди бели южноафриканци вземат участие в битките.

В годините след Първата световна война се засилва вече съществуващата политика на сегрегация спрямо чернокожото население в Южна Африка – например на чернокожите им е забранено да живеят в градовете.

Втора световна война

[редактиране | редактиране на кода]

През Втората световна война Южна Африка е отново на страната на Великобритания. Много бели южноафриканци воюват в Абисиния, Северна Африка и в Италия. Недостигът на бели работници в южноафриканската промишленост по време на войната се компенсира с привличането на голям брой чернокожи. Това, от своя страна, води до увеличаване на чернокожото население в градовете и до неговата еманципация.

Бурите след Втората световна война

[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1940-те години се засилва чувството на застрашеност сред белите южноафриканци от черното мнозинство в страната. В резултат на това се налага режимът на апартейд на Питър Бота, отменен напълно от президента Фредерик де Клерк (1990). Следващият президент на ЮАР е Нелсън Мандела.