Направо към съдържанието

Валтер Венк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Валтер Венк
германски генерал

ЗваниеГенерал от танковите войски
Години на служба1920 – 1932; 1933 – 1945 г.
Служи на Германска империя
Ваймарска република
Нацистка Германия
Род войски Райхсхер (до 1918)
Райхсвер (до 1932)
Луфтвафе (до 1945)
Военно формированиетанкови войски
Командвания12 армия
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиРицарски кръст
Германски златен кръст

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1 май 1982 г. (81 г.)
ПогребанФедерална република Германия
Подпис
Валтер Венк в Общомедия

Валтер Венк (на немски: Walther Wenck) е най-младият генерал в германската армия по времето на Втората световна война.

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 септември 1900 г. във Витенберг, Германска империя. През 1911 г. постъпва в кадетския корпус в Наумберг, а 7 години по-късно – в средното военно училище в Грос-Лихтерфелд.

Междувоенен период
[редактиране | редактиране на кода]

На 1 май 1920 г. е зачислен към 5 редовен полк на Райхсвера, на 1 февруари 1923 г. е произведен в унтерофицер. През май 1933 г. (вече лейтенант), Венк е разпределен в 3-ти моторизиран разузнавателен батальон. Получава звание хауптман (капитан), преминава подготовка в Ген-щаба на армията и през 1936 г. е назначен в щаба на танковия корпус, разквартируван в Берлин.

Втора световна война (1939 – 1945)

[редактиране | редактиране на кода]

На 1 март 1939 г. е повишен в майор и в качеството на оперативен офицер го преместват в 1-ва танкова дивизия във Ваймар. С нея Валтер Венк участва в Полската и Западните кампании. В края на войната той командва германската 12 армия.[1] Заповядва на своята армия да се предаде на американските войски, за да избегне предаването си на руските. Преди да се предаде, Венк взема важно, но неуспешно участие в битката за Берлин.

Умира на 1 май 1982 г. в автомобилна катастрофа в Бад-Ротенфелде, Германия.

  • Медал Судетия (4 септември 1939)
  • Германски орден „Железен кръст“ (1939) – II (13 септември 1939) и I степен (4 октомври 1939)
  • Германска Значка за раняване (1940) – черна (18 май 1940)

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • ((en)) Ryan, Cornelius (1966). Last Battle. New York: Simon and Schuster. p. 443.
  1. Ryan 1966: p. 443