Васил Демиревски

Васил Демиревски
	Васил Демиревски
деец на БКП, партизанин
Роден	26 ноември 1914 г. Дупница, България
Починал	30 октомври 1944 г. (29 г.) планина Ястребац, днес Сърбия
Псевдоним	Желю

Васил Сотиров Демиревски (Желю) е деец на БРП (к). Участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Командир на Дупнишкия партизански отряд „Коста Петров“. Впоследствие участва във войната срещу Германия.

Биография

Васил Демиревски е роден на 26 ноември 1914 г. в гр. Дупница. Произхожда от занаятчийско семейство. Член на БКП от 1937. В периода 1938 – 1941 г. е секретар на окръжния комитет на БРП (к) в Дупница. През 1940 г. организира голямата стачка на тютюноработниците от града.

Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. През 1941 г. създава и ръководи Дупнишкия пратизански отряд. От началото на август 1944 година е командир на обединения Рило-пирински партизански отряд. Ръководи Жабокрекската акция, при която са разбити и пленени ловно-охранителна и ловна рота, и са разстреляни германски войници, възстановяващи се в санаториум предоставен на Вермахта.^[1]

След Деветосептемврийския преврат е назначен за командир на 3^-ти гвардейски пехотен полк. Участва във войната срещу Германия. Получава военно звание полковник с министерска заповед № 116. Полкът се бие в сражението при град Буяновац в Поморавието.

Васил Демиревски загива на 30 октомври 1944 г. при атаката на кота 711, Ястребац.^[2]

Източници

↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 40, 175
↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 47

Външни препратки

Снимка на Васил Демиревски (Жельо Демиревски), Държавна агенция „Архиви“, с. 3

[1] История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 40, 175

[2] Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 47

[1]

[2]