Винченцо Скамоци

Винченцо Скамоци
Vincenzo Scamozzi
	Винченцо Скамоци Vincenzo Scamozzi
италиански архитект
	Винченцо Скамоци, портрет от Паоло Веронезе
Роден	2 септември 1548 г. Виченца, Италия
Починал	7 август 1616 г. (67 г.) Венеция, Италия
Националност	Италия
	Винченцо Скамоци в Общомедия

Винченцо Скамоци (на италиански: Vincenzo Scamozzi) е италиански архитект и теоретик на късния Ренесанс и на маниеризма. Активен е във Виченца и Венецианската република през втората половина на 16 век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 септември 1548 година във Виченца, Италия. Той учи при баща си строителят Джиандоменико Скамоци (1526 – 1582) и с него строи вили в територията на Виченца, където се занимава с ръкописите на Витрув, в коментираното издание на патриархът на Аквилея Даниеле Барбаро. От 1578 до 1580 г. той е в Неапол и Рим и през 1582 пише книга за древността в Рим. От 1580 г. той се установява във Венеция. През 1599 пътува до Прага, Германия и Париж, и през 1600 г. се връща във Венеция.

През 1593 г. започва да строи крепостния град Палманова близо до Удине. През 1604 пътува до Залцбург, където Скамоци съставя плана за новия строеж на катедралата там.

Неговото майсторско произведение е Вила Пизани, наречена Ла рока, в Лониго при Виченца, която строи на 26 години. Той строи театър Сабионета при Мантуа.

Негов ученик е Балдасаре Лонгена († 1682).

Умира на 7 август 1616 година във Венеция на 67-годишна възраст.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Discorsi sopra le antichità di Roma. 1582. Milano 1991.
L’idea della architettura universale. 6 книги, Венеция 1615. Bologna 1982.^[1]

Строежи[редактиране | редактиране на кода]

Villa di Girolamo Ferramosca, Barbano di Grisignano di Zocco (Виченца) (с Джиандоменико Скамоци), 1568 – 1575
Palazzo Godi, Виченца, (план), 1569
Palazzo Thiene-Bonin, Виченца, 1572 – 1593
Villa di Leonardo Verlato, Villaverla, Виченца, 1574 – 1615
Palazzo Caldogno, Виченца, 1575
Villa Pisani, наричана La Rocca в Лониго (Виченца), 1575 – 1578
Palazzo Trissino-Trento (за Пиерфранческо Трисино), Виченца (с Джиандоменико Скамоци), 1576 – 1579
Villa des Francesco Priuli, Кастелфранко Венето, (Тревизо), (северното крило), 1580
Villa Nani Mocenigo в Канда (Ровиго) 1580 – 1584
Villa Capra наричана Ла Ротонда, Виченца (завършване), 1580 – 1592
San Gaetano Thiene, Падуа, 1581 – 1586
Prokuratien, Пиаца Сан Марко, Венеция, 1581 – 1599
Библиотека Марчана (завършване); 1582 – 1591; приемна зала 1587 – 1596
Teatro Olimpico, Виченца, (завършване на театъра), 1584 – 1585
Teatro Olimpico (за херцог Веспасиано I Гонзага), Сабионета при Мантуа, 1588
Palazzo Duodo, Венеция, 1592
Вила на Джироламо Контарини, Loreggia, Падуа, 1590
Църква San Nicolò da Tolentino, Венеция, 1590 – 1595
Statuario della Repubblica di Venezia, музей, 1591 – 1593
Манастир San Gaetano Thiene, Падуа, 1591 – 1594
Villa Duodo e Cappella di San Giorgio, Монселиче (Падуа), 1591 – 1597
Вила на Валерио Барделини, Монфумо (Тревизо), 1594 – 1600
Вила на Джироламо Ферети на река Брента, 1596
Вила на Джроламо Корнаро, Пиомбино Десе, (Падуа) 1596 – 1597
Вила на Николò Молин, Мандрия, Падуа, 1597
Княжеска епископска резиденция в Залцбург, 1603/1604
Врата в църквата Santi Giovanni e Paolo, Венеция, с Алесандро Витория, 1605
Църква San Giorgio Maggiore, Венеция (фасада), 1607 – 1611
Вила Корнаро ал Парадизо, Венеция, 1607 – 1616, (Pavillons)
Вила на Доменико Тревизан, San Donà di Piave, Падуа, 1609
Palazzo Contarini (degli Scrigni) a San Trovaso на Канал Гранде, Венеция, 1609 – 1616
Palazzo Loredan Vendramin, Венеция, 1614

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Teatro Sabbioneta Scamozzi, Сабионета
San Nicola da Tolentino, Венеция
Teatro olimpico, Виченца
Villa Molin, Mandria, Падуа
Palazzo Contarini degli Scrigni, Венеция

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Rainald Franz: Vincenzo Scamozzi (1548 – 1616). Der Nachfolger und Vollender Palladios. In: Studien zur internationalen Architektur – und Kunstgeschichte Band 3, Imhof, Peterberg 1999, ISBN 3-932526-21-X (Dissertation an der Universität Wien)
Walter Schlegel: Baumassnahmen des Fürsterzbischofs Wolf Dietrich von Raitenau (1587 – 1612); in: Österreichische Zeitschrift für Kunst und Denkmalpflege LXIII.2009.Heft 1/2.
Clemens Standl: Das Hofbogengebäude der Salzburger Residenz in: Österreichische Zeitschrift für Kunst und Denkmalpflege, Heft 4/2011, Wien 2012, S.344 – 361. ISBN AUT 0029 – 9626