Воден елен
| Воден елен | ||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||
 Уязвим[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||
Swinhoe, 1870 Swinhoe, 1870 | ||||||||||||||||||||||||||||||
| Воден елен в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Водният елен (Hydropotes inermis) е примитивно Чифтокопитно, което прилича на кабарга, но принадлежи към Еленовите, отделно в подсемейство Hydropotinae. Среща се в Китай и Корея, но е успешно аклиматизиран и във Великобритания и Франция. Има вид и размерите на сърна, но няма рога, а силно развити горни кучешки зъби, които при мъжките достигат до 8 cm дължина и стърчат надолу от устата като бивни. Тези бивни обаче имат мускулни връзки към корените, благодарение на което могат да прилягат назад, когато животното се храни, или да щръкват напред в битки. Битките между мъжките през размножителния сезон (декември) са много ожесточени и могат да завършат със сериозни рани по муцуната, шията, плещите.
Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]
Китайските водни елени обитават тревисти пространства и храсталаци в близост до реки и заблатени местности. Отлични плувци са и често преплуват големи разстояния до речни острови. Активни са сутрин и привечер, а останалата част от деня прекарват скрити в гъстата крайбрежна растителност. Много са плахи и когато са разтревожени, издават късо излайване, а подплашени надават пронизителен писък и побягват с големи, заешки подскоци. Живеят самостоятелно, но се срещат и двойки или малки групи женски, които просто пасат заедно, но при опасност се пръскат в различни посоки. Мъжките са силно териториални. Маркират своята територия по всевъзможни начини с урина, дарадонки, слюнка, слъзен или секрет от специални жлези на краката си.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
През декември водните елени се събират на двойки и често остават заедно 2-3 месеца. През май-юни женската ражда 1-3 малки, понякога дори 4, а има и случай с женска родила 8 малки. Те се раждат с петна, които изчезват на втория месец. На 6-месечна възраст малките достигат полова зрялост и биват прогонени от територията на своите родители. Мъжките обаче се включват активно в размножаването едва на следващата година.
Природозащитен статус[редактиране | редактиране на кода]
- В Червения списък на световнозатрашените видове като почти застрашен.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Hydropotes inermis (Swinhoe, 1870). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Harris, R.B. & Reading, R. Hydropotes inermis // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 15 февруари 2010. (на английски)