Галактичен свръхкуп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карта на свръхкуповете и празнините около Земята.

Галактичен свръхкуп е голяма група от по-малки галактични струпвания.[1] Такива струпвания са най-големите познати структури в космоса. Млечният път е част от Местната галактична група (съдържаща над 54 галактики), която е част от свръхкупа Ланиакея.[2] Този свръхкуп се разпростира на над 500 милиона светлинни години, докато Местната група обхваща 10 милиона светлинни години.[1] Броят на свръхкуповете във видимата вселена е изчислен на около 10 милиона.[3]

Съществуване[редактиране | редактиране на кода]

Свръхкупът Абел 901/900 се намира на малко над 2 милиарда светлинни години от Земята.[4]

Съществуването на свръхкупове сочи, че галактиките във вселената не са равномерно разпределени. Повечето от тях се привличат взаимно и образуват групи и купове, като групите съдържат до дузина галактики, докато куповете – хиляди галактики. Тези групи, купове и допълнителни изолирани галактики от своя страна образуват дори по-големи свръхкупове.

Тяхното съществуване за пръв път е предположено от Джордж Огдън Абел в неговия Абелов каталог на галактичните купове от 1958 г. Той ги нарича „купове от втори ред“ или купове от купове.[5]

Свръхкуповете образуват масивни галактични структури, наречени галактични нишки, които могат да обхващат от няколко хиляди милиона светлинни години до 10 милиарда светлинни години, така покривайки над 5% от видимата вселена. Това са най-големите познати структури във вселената. Наблюденията на свръхкуповете могат да дадат информация относно първоначалните условия във вселената, когато тези свръхкупове са били създадени. Посоката на осите на въртене на галактиките в свръхкуповете могат да дадат сведения относно ранните процеси на образуване на галактики в космическата история.[6]

Разпръснати сред свръхкуповете се намират големи космически празнини, където почти не се срещат галактики. Свръхкуповете често се подразделят на групи от купове.

Списък със свръхкупове[редактиране | редактиране на кода]

Галактичен свръхкуп Данни Бележки
Ланиакея
  • z = 0,000
  • Дължина = 500 милиона ly
Ланиакея е свръхкупът, който съдържа купа Дева, Местната група и, съответно, Млечния път.[2]
Дева
  • z= 0,000
  • Дължина = 110 милиона ly
Съдържа Местната група с Млечния път. Съдържа и купа Дева близо до центъра си и понякога бива наричат Местен свръхкуп. Смята се, че съдържа над 47 000 галактики. През 2014 г. новообявеният свръхкуп Ланиакея включва в себе си свръхкупа Дева, който става част от новия свръхкуп.[7]
Хидра-Кентавър Съставен е от два дяла, понякога също считани за свръхкупове, а понякога и целият свръхкуп е наричан с някое от двете имена:
  • Свръхкуп Хидра
  • Свръхкуп Кентавър

През 2014 г. новообявеният свръхкуп Ланиакея включва в себе си свръхкупа Хидра-Кентавър, който става част от новия свръхкуп.[7]

Паво-Индус През 2014 г. новообявеният свръхкуп Ланиакея включва в себе си свръхкупа Паво-Индус, който става част от новия свръхкуп.[7]
Южен Включва куповете Пещ, Дорадо и Еридан.
Сарасвати Дължина = 652 милиона ly Свръхкупът Сарасвати съдържа 43 масивни галактични купа и може да бъде забелязан в съзвездието Риби.

Близки свръхкупове[редактиране | редактиране на кода]

Галактичен свръхкуп Данни Бележки
Персей-Риби
Косите на Вероника Съставлява по-голямата част от центъра на галактичната нишка CfA2 Велика стена.
Скулптор SCl 9
Херкулес SCl 160
Лъв SCl 93
Змиеносец
  • 17h 10m −22°
  • cz=8500 – 9000 km/s (в центъра)
  • 18 Mpc x 26 Mpc
Образувайки далечната стена на празнината Змиеносец, този свръхкуп може да бъде свързан в нишка с Паво-Индус и Херкулес.[8]
Шейпли
  • z=0,046
Вторият открит свръхкуп след Местния.

Диаграма[редактиране | редактиране на кода]

Диаграма на местоположението на Земята във видимата вселена.
Диаграма на местоположението на Земята във видимата вселена.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Cain, Fraser. Local Group // Universe Today. 4 май 2009. Посетен на 6 декември 2015.
  2. а б Earth's new address: 'Solar System, Milky Way, Laniakea' / Nature
  3. The Universe within 14 billion Light Years // Atlas of the Universe. Посетен на 6 декември 2015.
  4. An Intergalactic Heavyweight // ESO Picture of the Week. Посетен на 12 февруари 2013.
  5. Abell, George O. The distribution of rich clusters of galaxies. A catalogue of 2712 rich clusters found on the National Geographic Society Palomar Observatory Sky Survey // The Astrophysical Journal Supplement Series 3. 1958. DOI:10.1086/190036. с. 211 – 88. Архивиран от оригинала на 2018-07-21.
  6. Hu, F. X. Orientation of Galaxies in the Local Supercluster: A Review // Astrophysics and Space Science 302 (1 – 4). 2006. DOI:10.1007/s10509-005-9006-7. с. 43 – 59.
  7. а б в R. Brent Tully. The Laniakea supercluster of galaxies // Nature 513. 2 септември 2014. DOI:10.1038/nature13674. с. 71.
  8. Hasegawa, T. Large-scale structure of galaxies in the Ophiuchus region // Monthly Notices of the Royal Astronomical Society 316 (2). 2000. DOI:10.1046/j.1365-8711.2000.03531.x. с. 326 – 344.