Джордж Огдън Абел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джордж Огдън Абел
George Ogden Abell
американски астроном
Роден
Починал
7 октомври 1983 г. (56 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Астрономия
Образование Калифорнийски технологичен институт
Работил в Обсерватория Грифит
Калифорнийски университет, Лос Анджелис

Джордж Огдън Абел (на английски: George Ogden Abell) е американски астроном, изследовател, учител, администратор и популяризатор на образованието и науката.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 март 1927 година в Лос Анджелис, Калифорния. Завършва бакалавърска степен (1951), магистърска степен (1952) и докторска степен (1957) в Калифорнийския технологичен институт.[1] Започва своята работа в астрономията като туристически гид в Обсерваторията Грифит, Лос Анджелис. Работи като астроном и в Калифорнийския университет, Лос Анджелис.

Абел е бил ентусиазиран от работата с младите хора. Той обучава над 20 години в Лятната научна програма за гимназиални ученици.[2] След смъртта му програмата основава в негова чест „Фонд Стипендии Абел“. Той участва в продукцията на образователните телевизионни поредици „Разбиране на пространството и времето“ и „Проект Вселена“.[1]

Абел е имал и друга страст – да развенчава псевдонаучни твърдения, такива като на Имануил Великовски. Абел е съосновател на Committee on Scientific Investigation of Claims of the Paranormal и допринася със статии за списанието The Skeptical Inquirer.[3]

Абел председателства Комисията по космология към Международния астрономически съюз и е председател и член на борда на Тихоокеанското астрономическо общество.[1][4][5] През 1970 г. е избран за член на Кралското астрономическо общество. Той е председател на департамента по астрономия към Калифорнийски университет, Лос Анджелис от 1968 до 1975 г. и на Комитета по образование към Американското астрономическо общество.

Абел имал назначение като редактор на списанието Astronomical Journal, което е трябвало да започне ефективно от 1 януари 1984 г., но той почива преждевременно на 7 октомври 1983 година на 56-годишна възраст.[1]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Най–добре познат е с работата си върху каталога от галактически струпвания (клъстери), събрани по времето на изследването на небето в едноименната обсерватория Паломар.[6][7] Абел анализира тяхното образуване и еволюция и демонстрира съществуването на супергрупи галактики, като отхвърля йерархичния модел на Carl Charlier.[1] Също така открива как яркостта на клъстера може да бъде използвана като скала за определяне на отстоянието до нея.[1] Прави известния списък от 86 планетарни мъглявини през 1966 г., която включва Абел 39.

Каталогът на Абел е почти завършен списък от приблизително 4000 клъстера, поне 30 от които имат червено отместване от Z = 0.2. Оригиналният каталог на галактическите струпвания, наблюдавани от северното полукълбо, е публикуван през 1958 г. Разширеният каталог, включващ и тези наблюдавани от южното полукълбо, е публикуван посмъртно през 1989 г. в сътрудничество с Харолд Корвин и Роналд Олуин.

Абел е съоткривател на периодичната комета 52п/Харингтън-Абел.[8] Заедно с Питър Голдрайх точно установяват, че планетарните мъглявини еволюират от червени гиганти.[1]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

  • Астероидът 3449 Абел е кръстен в негова чест, както и обсерваторията „Джордж Абел“ в Open University в Милтън Кейнс, Англия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж George O. Abell, Astronomy: Los Angeles. // The Regents of The University of California, 1983.
  2. The „Teaching Opportunity of a Lifetime“ at SSP. // Summer Science Program, 4 декември 2008. Посетен на 10 ноември 2010.
  3. Rensberger, Boyce. Paranormal Phenomena Facing Scientific Study. // New York Times, 1 май 1976. Посетен на 17 септември 2009.
  4. Presidents of the Astronomical Society of the Pacific. // Astronomical Society of the Pacific, 2009.
  5. ASP Past Officers and Board Members. // Astronomical Society of the Pacific, 2010.
  6. Dr. George O. Abell, 57, Dies; Observer of Galaxy Clusters. // New York Times, 8 октомври 1983.
  7. G. Abell, astronomer who discovered a galaxy. // Chicago Tribune, 9 октомври 1983. Посетен на 17 септември 2009.
  8. 52P/Harrington-Abell. // Gary W. Kronk's Cometography. Посетен на 12 ноември 2010.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Abell, George, „Exploration of the Universe“, Holt, Rinehart and Winston (Copyright 1964)
  • Abell, G.O., Morrison, D., and Wolff, S.C., Exploration of the Universe, Saunders College Pub; 6th/Rev edition (февруари 1993) ISBN 0-03-094666-2
  • Abell, G.O., Wolff, S.C., and Morrison, D., Realm of the Universe, Saunders College Publishing; 5th ed., 1994 edition (януари 1994) ISBN 0-03-001664-9
  • Abell, George O; Singer, Barry, eds (1981). Science and the Paranormal: Probing the Existence of the Supernatural. New York: Scribner. ISBN 9780684166551. OCLC 6982689.
  • Abell, G.O., A catalog of rich clusters of galaxies, American Astronomical Society (1989) ASIN B000726Y06
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „George O. Abell“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.