Джордж Огдън Абел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джордж Огдън Абел
George Ogden Abell
американски астроном
Роден
Починал

Националност Флаг на САЩ САЩ
Образование Калифорнийски технологичен институт
Научна дейност
Област Астрономия
Образование Калифорнийски технологичен институт
Работил в Обсерватория Грифит
Калифорнийски университет, Лос Анджелис

Джордж Огдън Абел (на английски: George Ogden Abell) е американски астроном, изследовател, учител, администратор и популяризатор на образованието и науката.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 март 1927 година в Лос Анджелис, Калифорния. Завършва бакалавърска степен (1951), магистърска степен (1952) и докторска степен (1957) в Калифорнийския технологичен институт.[1] Започва своята работа в астрономията като туристически гид в Обсерваторията Грифит, Лос Анджелис. Работи като астроном и в Калифорнийския университет, Лос Анджелис.

Абел е бил ентусиазиран от работата с младите хора. Той обучава над 20 години в Лятната научна програма за гимназиални ученици.[2] След смъртта му програмата основава в негова чест „Фонд Стипендии Абел“. Той участва в продукцията на образователните телевизионни поредици „Разбиране на пространството и времето“ и „Проект Вселена“.[1]

Абел е имал и друга страст – да развенчава псевдонаучни твърдения, такива като на Имануил Великовски. Абел е съосновател на Committee on Scientific Investigation of Claims of the Paranormal и допринася със статии за списанието The Skeptical Inquirer.[3]

Абел председателства Комисията по космология към Международния астрономически съюз и е председател и член на борда на Тихоокеанското астрономическо общество.[1][4][5] През 1970 г. е избран за член на Кралското астрономическо общество. Той е председател на департамента по астрономия към Калифорнийски университет, Лос Анджелис от 1968 до 1975 г. и на Комитета по образование към Американското астрономическо общество.

Абел имал назначение като редактор на списанието Astronomical Journal, което е трябвало да започне ефективно от 1 януари 1984 г., но той почива преждевременно на 7 октомври 1983 година на 56-годишна възраст.[1]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Най–добре познат е с работата си върху каталога от галактически струпвания (клъстери), събрани по времето на изследването на небето в едноименната обсерватория Паломар.[6][7] Абел анализира тяхното образуване и еволюция и демонстрира съществуването на супергрупи галактики, като отхвърля йерархичния модел на Carl Charlier.[1] Също така открива как яркостта на клъстера може да бъде използвана като скала за определяне на отстоянието до нея.[1] Прави известния списък от 86 планетарни мъглявини през 1966 г., която включва Абел 39.

Каталогът на Абел е почти завършен списък от приблизително 4000 клъстера, поне 30 от които имат червено отместване от Z = 0.2. Оригиналният каталог на галактическите струпвания, наблюдавани от северното полукълбо, е публикуван през 1958 г. Разширеният каталог, включващ и тези наблюдавани от южното полукълбо, е публикуван посмъртно през 1989 г. в сътрудничество с Харолд Корвин и Роналд Олуин.

Абел е съоткривател на периодичната комета 52п/Харингтън-Абел.[8] Заедно с Питър Голдрайх точно установяват, че планетарните мъглявини еволюират от червени гиганти.[1]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

  • Астероидът 3449 Абел е кръстен в негова чест, както и обсерваторията „Джордж Абел“ в Open University в Милтън Кейнс, Англия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж George O. Abell, Astronomy: Los Angeles. // The Regents of The University of California, 1983.
  2. The „Teaching Opportunity of a Lifetime“ at SSP. // Summer Science Program, 4 декември 2008. Посетен на 10 ноември 2010.
  3. Rensberger, Boyce. Paranormal Phenomena Facing Scientific Study. // New York Times, 1 май 1976. Посетен на 17 септември 2009.
  4. Presidents of the Astronomical Society of the Pacific. // Astronomical Society of the Pacific, 2009.
  5. ASP Past Officers and Board Members. // Astronomical Society of the Pacific, 2010.
  6. Dr. George O. Abell, 57, Dies; Observer of Galaxy Clusters. // New York Times, 8 октомври 1983.
  7. G. Abell, astronomer who discovered a galaxy. // Chicago Tribune, 9 октомври 1983. Посетен на 17 септември 2009.
  8. 52P/Harrington-Abell. // Gary W. Kronk's Cometography. Посетен на 12 ноември 2010.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Abell, George, „Exploration of the Universe“, Holt, Rinehart and Winston (Copyright 1964)
  • Abell, G.O., Morrison, D., and Wolff, S.C., Exploration of the Universe, Saunders College Pub; 6th/Rev edition (февруари 1993) ISBN 0-03-094666-2
  • Abell, G.O., Wolff, S.C., and Morrison, D., Realm of the Universe, Saunders College Publishing; 5th ed., 1994 edition (януари 1994) ISBN 0-03-001664-9
  • Abell, George O; Singer, Barry, eds (1981). Science and the Paranormal: Probing the Existence of the Supernatural. New York: Scribner. ISBN 9780684166551. OCLC 6982689.
  • Abell, G.O., A catalog of rich clusters of galaxies, American Astronomical Society (1989) ASIN B000726Y06
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „George O. Abell“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.