Направо към съдържанието

Галичко въстание (1846)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Галичко клане
Краковско въстание
„Галицийското клане“, художник Ян Левицки
„Галицийското клане“, художник Ян Левицки
Информация
Период1846
МястоЗападна Галиция
ТериторияАвстрийска Полша
Страни в конфликта
Хабсбургска империя, галички селянигаличка шляхта
Командири и лидери
Йохан фон Валерщайн
Якуб Шеля
Жертви и загуби
около 3000
Галичко въстание в Общомедия
Свободният град Краков, 1815 – 1846

Галичкото въстание, известно и като Галицийско клане е полско селско въстание на територията Западна Галиция (Австрийска Полша) през периода февруари – март 1846 като вълна от масови погроми и убийства на местни аристократи, шляхта, правителствени служители и свещеници[1]. Счита се за последното селско въстание срещу крепостничеството в Европа[2].

Един от най-известните лидери на селските въстанически чети е Якуб Шеля.

Причини и ход на събитията

[редактиране | редактиране на кода]

Решенията на Конгресът във Виена през 1815 отреждат на Краков и прилежащата територия статут на „Свободен, независим и стриктно неутрален град“ под егидата на Русия, Австрия и Прусия - империите, разделили помежду си територията на някогашната полска държава. Още в края на XVIII век тези държави са поели ангажимент да спазват неутралитета на свободния град и да не влизат в неговата територия при никакви обстоятелства. Вместо това, Краков трябва да предава шпиони и дезертьори, избягали на негова територия. Ситуацията е изключително сложна поради събития, свързани с полското въстание от 1830 г., когато на територията на Краковската република е извършена контрабандата на оръжие и са набирани полски доброволци за попълване на редиците на бунтовниците. След поражението на въстанието в Краков пристигат много бежанци, с което градът става център на полската емиграция и нелегална политическа активност.

През октомври 1835 Русия, Австрия и Прусия подписват тайно споразумение, което призова за заемането на свободния град в случай на полски сепаратистки действия. През февруари 1836 в Краков навлиза австрийска, а по-късно – на руска и пруска войска. По-късно, в резултат на дипломатически натиск от страна на Франция и Англия, Прусия и Русия изтеглят войските си от града, но австрийската окупация продължава до 1841.

В Краков оперира широкомащабна мрежа от емисари на полската емиграция, с участието на които в града е създаден революционен комитет, готвещ ново въстание за 22 февруари 1846 г. Няколко ареста сред организаторите на полските земи, които са били под контрола на Прусия и Русия потискат бунта в зародиш. На територията на австрийска Галисия избухват вдъхновени от австрийските власти селски погроми под формата на контрареволюция. То се подклажда и от напрежението, породено от бедната реколта на предната година.

Австрийските власти противодействат на заговорниците, използвайки недоволството на местните селяни и разпространяват слухове, че шляхтата планира да започне военни действия срещу селяните. По този начин Окръжният офицер на Тарнов фон Валерщайн дава тласък за убийства и грабежи на благороднически имоти[3]. Галисийските селяни се изправят срещу помешчиците и всъщност се оказват съюзници на правителството на Австрия.

Галичкото клане започва на 19 февруари 1846. Въоръжени селяни разграбват и унищожават за няколко дни повече от 500 имота в областта Тарнов, което представлява повече от 90% от имотите в областта. Убити по най-жесток начин са 1200 до 3000 души, почти изключително представители на аристокрацията, благородството, държавни служители и десетки свещеници[4].

Започва серия от взаимни нападения между бунтовниците по пътя им към Краков, на които редовно е раздаван алкохол.

Селяните брутално убиват господарите и отсичат главите им. Австрийците раздават парични награди за убийства на собствениците на земя. Те плащат за мъртъв шляхтич сума в 2 пъти повече, отколкото за ранен или осакатен дворянин, много ранени пленници са довеждани в Тарнов и убивани на прага на австрийската администрация в центъра на града. Според очевидци, касапницата е такъв голям мащаб, че кръвта като река тече по улиците[5].

Жертвите на клането са били погребвани в масови гробове извън града, където по-късно се възниква Старото гробище на Тарнов[6].

Когато въстанието около Краков стихва и селяните вече не са необходими на австрийците армията им бързо възстановява спокойствието. В Галиция се възцарява мир, но за дълго време се помнят убийствата и грабежите в областите Тарнов, Санока и Нови Сонч.

Галички селяни продават жертвите си
  1. Wiśniewski, Wojciech: Jeszcze o Macieju Boguszu Stęczyńskim i rabacji 1846 roku: nieznany poemat o rzezi galicyjskiej, Płaj, T. 32 (2006), s. 27 – 45
  2. Stefan Kieniewicz, Ruch chłopski w Galicji w 1846 roku, Wrocław 1951 
  3. Agnieszka Barbara Nance (2008). Literary and Cultural Images of a Nation Without a State: The Case of Nineteenth-Century Poland. Peter Lang. pp. 62 – 64. ISBN 978-0-8204-7866-1. Посетен на 3 ноември 2012.
  4. Czesław Wycech, Rok 1846 w Galicji, Warszawa 1958
  5. Jan Marian Włodek „Goetz-Okocimscy. Kronika rodzinna 1590 – 2000“, „Kronikach Miasta Brzeska“ Jan Burlikowski.
  6. Списъци погребаните в старите гробища на Тарнов.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Галицийское восстание (1846)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​