Гало Матезе
| Гало Матезе Gallo Matese | |
 | |
  Гало Матезе  Гало Матезе | |
| Страна |  Италия |
|---|---|
| Регион | Кампания |
| Провинция | Казерта |
| Площ | 30 km² |
| Надм. височина | 875 m |
| Население | 761 души (2008) 25,4 души/km² |
| Пощенски код | 81010 |
| Телефонен код | 0823 |
| МПС код | CE |
| Официален сайт | www.comune.gallomatese.ce.it |
| Гало Матезе в Общомедия | |
Гало Матезе (на италиански: Gallo Matese) e село и община в провинция Казерта, регион Кампания в Южна Италия.
Наблизо се намират планината Матезе (Monti del Matese или Massiccio del Matese) и Апенинските планини и е на 70 км северно от Неапол и 45 км северно от град Казерта.
Има 761 жители (2008 г.). Покровител на града е Свети Antonio da Padova, който се чества на 13 юни.
През древността е селище на самнитските пентри.
През 7 век тук се заселват българи, дошли в Италия с княз Алцек.
Галезите се сместват с тях и се наричали sanniti-bulgari (самнити-българи).[1]
Съществува хроника на града от 600 г., Cronache Cassinesi, която се пази в библиотеката на Монте Касино.
Историкът Павел Дякон съобщава в V книга на „Historia Langobardorum“:
| Оригинален текст | Български превод |
|---|---|
| Per haec tempora Vulgarum dux Alzeco nomine, incertum quam ob causam, a sua gente digressus, Italiam pacifice introiens, cum omni sui ducatus exercitu ad regem Grimuald venit, ei se serviturum atque in eius patria habitaturum promittens. Quem ille ad Romualdum filium Beneventum dirigens, ut ei cum suo populo loca ad habitandum concedere deberet, praecepit. Quos Romualdus dux gratanter excipiens, eisdem spatiosa ad habitandum loca, quae usque ad illud tempus deserta erant, contribuit, scilicet Saepinum, Bovianum et Iserniam et alias cum suis territoriis civitates, ipsumque Alzeconem, mutato dignitatis nomine, de duce gastaldium vocitari praecepit. Qui usque hodie in his ut diximus locis habitantes, quamquam et Latine loquantur, linguae tamen propriae usum minime amiserunt. | По това време българския предводител на име Алцек, кой знае защо, начело на собствените си хора навлезе в Италия с мир, той и цялата си войска отиде под властта на Гримоалд и обеща да му служи, и да се засели в родината му. Който заповяда на сина си в Беневенто Ромуалд изпращането им, и че той трябва да бъде с народа си, за да живее на мястото си, както заповяда той. Ромуалд с радост, прие след което получи водачът на онези, които, на същите места даде, за да живеят, те до този момент са бяха пустиня и можеха да допринсат със заселвануто в това време на техните територии, и градовете на Исерния и Бояно, и много Alzeconem, въздигна в името на достойнството, той заповядал да се нарича с титлата Гасталд. Жителите на местата, които и до днес, както казахме са в тях, въпреки че те говорят латински, използването на езика си, обаче те, по никакъв начин не са загубили. |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Conte Miltenova, N.- I Bulgari di Gallo Matese – Prefazione e postfazione di Giuseppe Mario Tufarulo Passaporto Editore, Roma, 1993. – C.N.R.
2 Tufarulo, G, M.- Al'cek! L'ultimo knjaz di Onughuria in Sud Langbardland- Una risposta a Paolo Diacono, Pietro Giannone, L.A.Muratori, A.De Meo, Cesare Balbo, Carlo Troya.(versione in italiano e inglese)- G.Laterza, Bari, 2013. 9788866740391
