Направо към съдържанието

Генадий Лавриотис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Генадий
Γεννάδιος
гръцки духовник
Роден
Починал

Генадий (на гръцки: Γεννάδιος) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]

Роден е със светското име Лавриотис (Λαυριώτης) в Егио, Пелопонес. Замонашва се в манастира „Свети Пантелеймон“ на Света гора, а след това се мести във Великата Лавра. От 1854 до 1878 година служи като светогорски епитроп в Цариград. Живее в Переа (Корделио).[1]

На 11 януари 1890 година е избран за титулярен ставруполски епископ срещу архимандритите Герман Теотокас и Амвросий Ставринос. На 14 януари 1890 година е ръкоположен в църквата „Въведение Богородично“ в Ставродроми (Бейоглу), Цариград, за ставруполски епископи и е назначен за викарий на Константинополската архиепископия и архиерейски наместник на Ставродромит. Ръкополагането е извършено от митрополит Фотий Пловдивски, всъслужение с бившия китроски епископ Йоаникий и епископ Герасим Евдоксиадски.[1]

На 20 февруари 1896 година е избран за месемврийски митрополит в България срещу бившия мириофитски епископ Никодим и епископ Прокопий Амфиполски. На 27 април 1906 година обаче той подава оставка и се установява в Цариград, където от октомври 1900 година до 1903 година отново е архиерейски наместник на Ставродроми. Умира в манастира „Свети Георги Кудунски“ на Големия Принцов остров през февруари 1909 година.[1]

  1. а б в г Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Μεσημβρίας κυρός Γεννάδιος. (;-1909) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 25 май 2020 г.
Константий ставруполски епископ
(14 януари 1890 – 20 февруари 1896)
Апостол
Антим месемврийски митрополит
(20 февруари 1896 – 27 април 1906)
Харитон