Георг Кершенщайнер
Георг Кершенщайнер Georg Michael Anton Kerschensteiner | |
германски теоретик на образованието | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Мюнхен, Германия |
Националност | Германия |
Учил в | Мюнхенски университет |
Работил | педагог, писател |
Научна дейност | |
Област | педагогика |
Работил в | Лудвиг Максимилиан университет |
Повлиял | Слави Чаушев |
Георг Кершенщайнер в Общомедия |
Георг Кершенщайнер (на немски: Georg Michael Anton Kerschensteiner) е германски педагог, теоретик на социалната педагогика, защитаващ идеята, че трудът трябва да намери място в училище.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 29 юли 1854 година в Мюнхен, Германия. След като завършва Мюнхенския университет работи последователно като начален учител, преподавател по математика и естествени науки и училищен съветник в Мюнхен (1895), след което е избран за почетен професор в университета в същия град, където чете лекции върху възпитанието. Неговата главна задача е използване на практическите интереси на учениците в работата по образованието им и тясно свързване на теоретичното преподаване с конкретни упражнения.
Неговите основни трудове са „Развитие на рисувателните способности“ (1905), „Понятието за трудово училище“ (1912) и „Теория на възпитанието“ (1926).
Почетен доктор на Техническия университет в Мюнхен (1918) и Техническия университет в Дрезден (1928).[1]
Умира на 15 януари 1932 година в Мюнхен на 77-годишна възраст.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Die staatsbürgerliche Erziehung der deutschen Jugend. 1901 (с повече от десет издания до 1931)
- Grundfragen der Schulorganisation. 1907
- Begriff der Arbeitsschule. 1912; Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2002, ISBN 3-534-15195-X
- Charakterbegriff und Charaktererziehung. 1912
- Wesen und Wert des naturwissenschaftlichen Unterrichts. 1914
- Das Grundaxiom des Bildungsprozesses und seine Folgerungen für die Schulorganisation. 1917; Dieck, Heinsberg 1999, ISBN 3-88852-406-7
- Deutschlands Recht. Verlagsanstalt Carl Gerber, München 1919
- Die Seele des Erziehers und das Problem der Lehrerbildung. 1921
- Autorität und Freiheit als Bildungsgrundsätze. Ernst Oldenburg Verlag, Leipzig 1924
- Theorie der Bildung. 1926
- Pädagogik der Gegenwart in Selbstdarstellung, 1. 1926
- Texte zum pädagogischen Begriff der Arbeit und zur Arbeitsschule. Schöningh, Paderborn 1982, ISBN 3-506-78327-0
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ehrenpromovenden der TH/TU Dresden // Технически университет Дрезден. Посетен на 28 септември 2017. (на немски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|