Слави Чаушев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Слави Чаушев
български учител, философ, преводач
Роден
Починал
1956 г. (74 г.)

Националност Флаг на България България
Образование Виенски университет
Професия учител, преводач
Философия
Регион Западна философия
Интереси философия
логика
педагогика
етика
Образование Виенски университет
Повлиян Хегел, Шопенхауер, Гьоте

Слави Петров Чаушев е български учител, философ, преводач. Доктор на философските науки.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Силистра през 1885 г. Завършва гимназия в родния си град и „Философия и педагогика“ във Виенския университет.

Бил е гимназиален учител в градовете Силистра, Варна, Бургас и София. Заемал е длъжността секретар на Държавния университет (сега известен с името Софийски университет „Св. Климент Охридски“), преподавател в Софийската търговска гимназия.

Той пренася на българска почва различни версии на водещите нормативни етически и философски теории, главно от Германия, където са завършили най-видните автори, пишещи по проблемите на етиката. Може би най-силно е влиянието на различни версии на кантианството и неокантианството.

Популярни негови творби са: „Дидактично-логичните основи на обучението по новите езици (Die didaktischen und die logishen Grundlagen des neusprachlichen Unterrichts)“ (издадено от печатница „Българска наука“, 1945), „Der Kausalbegriff bei Kant und Schopenhauer“ и „История на учебното дело в Силистра преди Освобождението“, както и много други. Превел е множество трудове на Хегел и други философи, от които се отличава Георг Кершенщайнер – „Душата на учителя“.

По-интересни негови публикации са: Реформени стремежи в областта на възпитанието; Задачи и проблеми от методиката на новите езици; Образователни елементи на географското обучение; Културознанието и неговото място в обучението по новите езици и много други. Заслужават внимание и разработките му върху философските и педагогически идеи на Кант, Песталоци, Хърбърт, Кершенщайнер, Гьоте, Хегел и други – главно в сп. „Училищен преглед“.

Обръща внимание и на българското творчество, както можем да се убедим от публикуваното в „Сборник по случай сто години от рождението на Христо Ботев“ (издателство БАН 1949). Там д-р Чаушев изследва революционно-политическата дейност, идеологията и литературното наследство на великия ни борец и революционер, правейки съпоставка между него и Георг Хервег.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Л. Русев, „Педагогически речник“. Издателство Добромир Чилингиров. София, 1936
  • Емилия Маринова, „Етиката в България – вчера, днес и утре“. Издателство „Фабер“, Велико Търново, 2005
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „Философия“         Портал „Философия          Портал „България“         Портал „България