Герард Терборх

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Герард Терборх
Gerard Terburg
холандски художник
Автопортрет на Герард Терборх, 1668
Автопортрет на Герард Терборх, 1668

Роден
1617 г.
Починал
8 декември 1681 г. (64 г.)
Девентер, Нидерландия
Кариера в изкуството
ЖанрБитова живопис
УчителиГерард Терборх Стария,
Хендрик Аверкамп
ПериодНидерландски златен век
Семейство
БащаГерард Терборх Стария
Братя/сестриГезина Терборх[1]
Мозес Терборх[1]
Хармен Терборх[1]
Герард Терборх в Общомедия

Герард Терборх (на нидерландски: Gerard ter Borch de Jonge или Terburg) е нидерландски художник от XVII век, един от т. нар. „малки холандски майстори“ на битовата живопис.

Герард Терборх Млади е син на Герард Терборх Стария, нидерлански художник и график, по-късно високопоставен чиновник и получава първите си уроци по рисуване в ранна детска възраст първо при баща си, а после при художника-пейзажист Хендрик Аверкамп. Запазена е негова рисунка от времето когато е бил на 8 години. Продължава обучението си в Амстердам, Лондон, посещава страни като Германия, Италия, Франция. Между 1645 и 1650 г. живее в Амстердам и там създава известната си картина „Ратификация на Мюнстерския договор“ (още наричана „Мюнстерски мир“, вж. Вестфалски мир). През 1654 г. сключва брак и се установява със съпругата си в град Девентър, където прекарва остатъка от живота си.

Изкуствоведите наричат Терборх „най-аристократичния и изискан майстор сред малките холандци“.[2] Често рисува благородни дами в техните изискани облекла и богата домашна обстановка. С вещина и прецизност предава разликите в платовете на дрехите им – атлаз, коприна, кадифе, кожа. Майстор е и на тънките психологически взаимоотношения между портретираните от него герои в платната му. Сестра му Гезина често му служи за модел.

Освен Герард Тербох с живопис се занимават неговата сестра Гезина Терборх и братята му Хармен Терборх и Мозез Терборх.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в 500017511 // 2 март 2019 г. Посетен на 21 май 2021 г.
  2. „Малки холандци“, Дора Каменова, Издателство „Български художник“, София, 1985