Направо към съдържанието

Гойко Балшич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гойко Балшич
Gojko Balsha
Починал
след 1468
Семейство
РодБалшичи
БащаСтефан Балшич

Гойко Балшич (на албански: Gojko Balsha, на сръбски: Гојко Балшић) († след 1468) е албански феодал от рода на Балшичите, управлявали по-рано княжество Зета.

Съвместно с братята си Георги Стрез Балшич и Йоан Стрез Балшич владее областта Мизия в поречието на Бели Дрин между Круя и Лежа. Участват в основаването на Лежката лига, съюз насочен срещу османците, под водачеството на техния вуйчо Скендербег. Гойко подкрепя Скендербег до смъртта му през 1468 г. и след това продължава да се бори срещу османците на страната на венецианците.

Има две теории за родословието на Гойко Балшич. Според летописа на Йоан Музаки и съгласно тезата на германския историк Карл Хопф, Гойко е син на Стефан Стрез (син на Джурадж Балшич, незаконородения син на Джурадж I Балшич) и Влайка Кастриоти, една от сестрите на Скендербег.[1][2]

Според втората теория, застъпена от Фан Ноли, Гойко е дете на друга от сестрите на Скендербег – Елена и нейния съпруг Павле Балшич.

Така или иначе застъпниците и на двете теории са единодушни, че Гойко е племенник на Скендербег.[3]

Гойко се жени за Комита Арианити, дъщеря на Георги Арианит.[4] Според Йоан Музаки те имат двама сина и една дъщеря Мария Балша.[2] Синовете умират в Унгария, а Мария заминава за Неапол с леля си Андроника Арианти, където се омъжва за Джакомо Алфонсо Ферилло - граф Муро (графство в сегашната италианска провинция Потенца) и има две дъщери Беатриче и Изабел. Беатриче се омъжва за принц Фердинанд Орсино, херцог на Гравина, докато Изабел става съпруга на граф Луис от Джезуалдо.[2]

  1. Gopčević, Spiridon (1914). Geschichte von Montenegro und Albanien (in German). Gotha: F.A. Perthes. OCLC 9968504, p. 460
  2. а б в Musachi, John (1515). „Brief Chronicle on the Descendants of our Musachi Dynasty“
  3. Noli, Fan Stilian (1947). George Castrioti Scanderbeg (1405 – 1468). International Universities Press. OCLC 732882, p. 208
  4. Slijepčević 1983, p. 40: „Комнина за Гојка.Балшића“