Направо към съдържанието

Давид Фоенкинос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Давид Фоенкинос
David Foenkinos
френски писател
Давид Фоенкинос през 2014 г.
Давид Фоенкинос през 2014 г.

Роден

Националност Франция
Работилписател
Литература
Период2002 –
Жанровероман, драма
Дебютни творбиИнверсия на слабоумието (2002)
Известни творбиДеликатността (2009)
Шарлот (2014)
НаградиФрансоа Мориак“ (2002)[1]
Ренодо“ (2014)
Гонкур на лицеите“ (2014)
ПовлиянУди Алън
Семейство

Уебсайт
Давид Фоенкинос в Общомедия

Давид Фоенкинос (на френски: David Foenkinos) е френски писател, киносценарист и режисьор. Книгите му са преведени на 40 езика.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]
Давид Фоенкинос на наградите FNAC през 2012 г.

Давид Фоенкинос е роден на 28 октомври 1974 г. в Париж. Следва литература и музика в Париж. Романът му Деликатност (2009) се превръща в бестселър във Франция.[2] През декември 2011 г. по екраните тръгва филм по романа, с Одри Тоту в главната роля.[3]

През 2014 г. Фоенкинос печели наградата „Ренодо“ за романа си Шарлот.[4]

Има номинации за наградата Сезар за най-добър филм и най-добър адаптиран сценарий – за Деликатност. Други негови екранизирани романи са: Спомените (2011), Je vais mieux (2013) и Загадката Анри Пик (2016).

  • Inversion de l'idiotie: de l'influence de deux Polonais, Gallimard, 2002 (награда „Франсоа Мориак“)[1]
    „Инверсия на слабоумието“. Превод от френски Георги Ангелов. София: Пулсио, 2008, 214 с.
  • Entre les oreilles, Gallimard, 2002
  • Le Potentiel érotique de ma femme, Gallimard, 2004 (награда „Роже Нимие“)
    „Еротичният потенциал на жена ми“. Превод от френски Георги Ангелов. София: Пулсио, 2006, 153 с.
  • En cas de bonheur, Flammarion, 2005.
    „В случай на щастие“. Превод от френски Георги Ангелов. София: Пулсио, 2007, 188 с.
  • Les Cœurs autonomes, Grasset, 2006
    „Независими сърца“. Превод от френски Георги Ангелов. София: Пулсио, 2009, 124 с.
  • Qui se souvient de David Foenkinos?[5], Gallimard, 2007 (награда „Жан Жионо“)
    „Кой си спомня за Давид Фоенкинос“. Превод от френски Георги Ангелов. София: Пулсио, 2011, 198 с.
  • Nos séparations, Gallimard, 2008; Folio, 2010
  • La Délicatesse, Gallimard, 2009
    „Деликатност“. Превод от френски Георги Ангелов. София: Колибри, 2014
  • Bernard, Les éditions du Moteur, 2010
  • Lennon, Plon, 2010
  • Le petit garçon qui disait toujours non, Albin Michel Jeunesse, 2011
  • Les Souvenirs, Gallimard, 2011
  • Le Saule pleureur de bonne humeur, Albin Michel Jeunesse, 2012
  • Je vais mieux, Gallimard, 2013
  • La Tête de l'emploi (Richard), J'ai Lu, 2014
  • Charlotte, Gallimard, 2014 (награда „Ренодо“, награда „Гонкур на лицеите“)
  • Le Mystère Henri Pick, Gallimard, 2016
    Загадката Анри Пик, изд.: ИК „Колибри“, София (2018), прев. Георги Ангелов
  • Семейство Мартен,София: Колибри, 2024, Пр.Г. Ангелов,ISBN 9786190213796

Сборници с разкази

[редактиране | редактиране на кода]
  • Bernard. Ed. du Moteur 2010
  • Une histoire de pieds. Късометражен. 2006, 12 min
  • La délicatesse. Пълнометражен. 2011, 108 min (режисьори: Давид Фоенкинос и Стефан Фоенкинос)
  • Le mec de la tombe d'à côté. Телевизионен. 2016 (по романа на Катарина Масети Мъжът от съседния гроб; режисьор е Аньес Обадиа)
  • Jalouse. Пълнометражен. 2017, 102 min (режисьори: Давид Фоенкинос и Стефан Фоенкинос). Филмът има номинация за Сезар за най-добра актриса (Карин Виар)
  • Lola et ses frères. Пълнометражен. 2018 (режисьор: Жан-Пол Рув)
  • Célibataires. Flammarion, 2008
  • Le plus beau jour. Flammarion, 2016
  • Pourquoi tant d’amour? (2 тома). Emmanuel Proust, 2004
  • Le petit garçon qui disait toujours non. Albin Michel Jeunesse, 2011
  • Le saule pleureur de bonne humeur. Albin Michel Jeunesse, 2012
  1. а б Prix François-Mauriac, сайт на Френската академия ((fr))
  2. Swedish Delicacy, Book Around The Corner, May 23, 2011. ((en))
  3. Claire Devarrieux, Un vrai baiser de cinéma, Libération.fr, 3 mars 2011. ((fr))
  4. Raphaëlle Leyris. Prix Renaudot: David Foenkinos récompensé pour „Charlotte“ // Le Monde, 5 ноември 2014. ((fr))
  5. Qui se souvient de David Foenkinos? на сайта на издателство Галимар ((fr))