Направо към съдържанието

Дебър (квартал на Първомай)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Дебър.

Дебър
— квартал —
България
42.083° с. ш. 25.2° и. д.
Дебър
Област Пловдив
42.083° с. ш. 25.2° и. д.
Дебър
Страна България
ОбластОбласт Пловдив
ОбщинаОбщина Първомай
Част отПървомай

Дебър е квартал на българския град Първомай. Разположен е на два километра южно от града на левия бряг на река Мечка на международния път Е-80.

В землището на Дебър е намерен оригинален втори екземпляр на моливдула на Йоан VI Кантакузин (ок. 1293 – 1383 г.), византийски император от 1347 до 1355 г. По време на османското владичество селището носи различни имена - Еникьой, Енимахле, Ени Мусулман, Бабаески, Иннимал, Дервент Ени махле и последно – Дервент, име сменено на Дебър през 1906 година.[1] Разположено на главния път Виена - Цариград селото е често посещавано от западни пътешественици - френският лекар пътешественик Пол Люкас, минал през Дервент през 1706 г., му посвещава дълго описание.

Според източнорумелийската статистика от 1880 година в Дервент има 385 семейства с 1892 жители българи и 58 цигани.

При избухването на Балканската война през 1912 година двама души от Дебър са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

Селото силно пострадва от Чирпанското земетресение в 1928 година, когато почти всичките му къщи са разрушени.[3] В 1969 година селото е присъединено към Първомай.

В Дебър в 1904 година е роден писателят Георги Караславов, а в 1932 година - неговият племенник и също известен писател Слав Караславов.

  1. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
  3. Историко-географска справка за град Първомай