Преглед на кода на Деветоавгустовски преврат

{{Историческо събитие
 | наименование      = Деветоавгустовски преврат
 | вид               = [[военен преврат]]
 | картинка          = 
 | картинка-описание = 
 | друго-название    = 
 | участници         = 
 | място             = [[София]], [[Княжество България]]
 | дата              = {{Стартова дата и възраст|1886|08|09}}
 | жертви            = няма
 | резултат          = детрониране на княз [[Александър I Български]]
}}
[[Файл:Palace of prince Alexander of Bulgaria (engraving).jpg|мини|400п|Дворецът на княз Александър I Батенберг, където е арестуван (гравюра от неизвестен автор)]]
'''Деветоавгустовският преврат''' е военен преврат в Княжество България от лятото на 1886 година. Превратът е последван от контрапреврат и поредица от политически събития, които водят до [[абдикация]]та на княз [[Александър I Български]], както и до тежка политическа криза в страната, продължила повече от година.

== Предпоставки и подготовка ==
Предпоставка за преврата е прогресивното влошаване на отношенията между Батенберг и руския император [[Александър III (Русия)|Александър III]] след провала на [[режим на пълномощията|режима на пълномощията]] и [[Съединение на България|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]], извършено без съгласието на Петербург. Недоверието към княза намира отражение и в руската политика спрямо Княжеството.<ref>{{Харв|Стателова|1999|loc=36, 59 – 60, 65, 89}}</ref> Това дава повод за яростни нападки срещу Батенберг от страна на проруските политически групи ([[Прогресивно-либерална партия|цанковисти]] и [[Народна партия (Източна Румелия)|лъжесъединисти]]), които разглеждат покровителството на Русия като ключово условие за осъществяването на [[Санстефански мирен договор|Санстефанска България]]<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=716 – 722, 732 – 734 (т. 1)}}</ref>. Слуховете, че [[Сърбия]] готви ново нападение, което България – отслабена материално и финансово от [[Сръбско-българска война|войната през 1885 г.]] – няма да може да отрази, убеждава част от българските офицери през лятото на 1886 г. в необходимостта от спешно отстраняване на всички пречки за разбирателство с Русия. Допълнителен мотив за недоволството им дава кадровата политика в армията.<ref name="radev765">{{Харв|Радев|1990|loc=740 – 742, 753 – 765 (т. 1)}}</ref>

Организатори на преврата са началникът на [[Военно училище|Военното училище]] майор [[Петър Груев]], заместникът на военния министър, капитан [[Анастас Бендерев]], и още двама офицери от военното министерство – капитаните [[Радко Димитриев]] и [[Георги Вазов]]. В заговора участва и руският военен аташе в България полковник Сахаров.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=736 – 742 (т. 1)}}</ref>

В края на юли и първите дни на август, под предлог подготовка срещу сръбска мобилизация, Бендерев урежда разместване на войските около София. Верните на княза войскови части са изпратени по-далеч от столицата – две дружини от 1-ви пехотен полк да строи укрепления край [[Сливница]], а 1-ви кавалерийски полк на учение в [[Самоков]]. Посветеният в заговора 1-ви артилерийски полк е оставен в София, а [[Втори пехотен струмски полк|2-ри (Струмски) пехотен полк]] е прехвърлен от [[Кюстендил]] в [[Перник]].<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=751 – 752 (т. 1)}}</ref>

Превратът се забавя за няколко дни, докато заговорниците използват заплахата от сръбска или руска окупация, за да привлекат на своя страна офицерите от Струмския полк. По същото време Груев преговаря с министър-председателя Каравелов и военния министър [[Константин Никифоров]], които се съгласяват да поискат от княза да абдикира, но изключват участие на армията и искат да се изчака до уреждане на източнорумелийския устав с османците и международен заем.<ref name="radev765"/>

== Детрониране на княза ==
[[Файл:Proclamation of the abdication of Alexander Battenberg.jpg|мини|250px|Обявление за адбикацията на княз Александър]]
В нощта на [[8 август|8]] срещу 9 август части на Струмския полк и юнкери от Военното училище влизат в София, неутрализират останалите в града части и обкръжават [[Царски дворец (София)|княжеския дворец]]. Александър I е арестуван и принуден да подпише указ, с който се отказва от трона.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=768 – 771 (т. 1}}</ref> Още същата сутрин е отведен към [[Оряхово]] и оттам с яхтата „[[Александър I (кораб)|Александър I]]“ по [[Дунав]] до руското пристанище [[Рени (Украйна)|Рени]].<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=157 – 165 (т. 2}}</ref><ref name="вълканов">{{cite book | last = Вълканов | first = Вълкан | year = 2000 | title = Морска история на България | publisher = „Албатрос“ | location = София | pages = 102 | isbn = 954-751-008-8}}</ref>

Организаторите на преврата нямат ясни планове за следващите си стъпки. Те се надяват да съставят правителство, включващо всички политически партии, но се сблъскват с отказа на Каравелов и други водещи политици. Привечер, след консултации с руското външно министерство, е обявен съставът на [[Правителство на България (11)|временно правителство]] от русофили, начело с митрополит [[Климент Търновски]].<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=18 – 22 (т. 2}}</ref>

На [[10 август]] повечето от войсковите части в страната полагат клетва за вярност към новото правителство. Още на същия ден обаче се появяват първите сведения, неблагоприятни за детронаторите. Председателят на Народното събрание [[Стефан Стамболов]], който в този момент се намира в [[Търново]], се обявява остро срещу преврата. Майор Никифоров отказва да участва в правителството и настоява да бъде изваден от състава му. [[Четвърти пехотен плевенски полк|Плевенският полк]], намиращ се в [[Ловеч]], отказва да признае новото правителство, а в [[Севлиево]] [[Либерална партия|либералите]] провеждат демонстрация срещу преврата. Във [[Осми приморски полк|Варненския полк]] офицерите отстраняват командира си, подкрепил преврата.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=27 – 33 (т. 2}}</ref>

== Контрапреврат ==
На [[10 август]] група офицери в [[Пловдив]], начело с командващия [[Пловдивска бригада|Пловдивската бригада]] подполковник [[Сава Муткуров]], се обявяват срещу преврата. Те получават подкрепата на някои либерали, като [[Иван Стоянович]] и [[Димитър Тончев]], както и на [[Обединено кралство|британското]] консулство.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=49 – 53 (т. 2)}}</ref> Установили контакт с полковете в [[Пазарджик]], [[Хасково]] и [[Стара Загора]], те започват да концентрират в Пловдив частите, неприемащи преврата и временното правителство.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=55 – 58 (т. 2)}}</ref>

На [[11 август]] Стамболов издава от Търново прокламация, с която обявява преврата за незаконен и назначава Муткуров за главнокомандващ на [[българската армия]].<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=77 – 78 (т. 2)}}</ref> По негово нареждане Муткуров изпраща до ръководителите на преврата и до временното правителство [[ултиматум]] да се откажат от постовете си до 24 часа под страх от смъртно наказание.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=34 – 35 (т. 2)}}</ref>

Преди изтичането на поставения срок Груев и началникът на артилерията майор [[Олимпий Панов]] се свързват със Стамболов в опит да предотвратят връщането на княза.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=87, 94, 101 – 103 (т. 2)}}</ref> Преговорите не водят до споразумение, а в нощта на 11 срещу 12 август срещу временното правителство въстава 1-ви пехотен полк в Сливница.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=116 – 118 (т. 2)}}</ref> Към 12 август привържениците на преврата остават изолирани в София и [[Шумен]], след като командването на бригадата във Видин се отмята от правителството на Климент, а командирът на Сливенската бригада, майор [[Аврам Гуджев]], е арестуван.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=90 – 92, 96 – 100, 130 (т. 2)}}</ref> Същия ден с посредничеството на управляващия руското генерално консулство в София е съставено [[Правителство на България (12)|ново правителство начело с Каравелов]].<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=111 – 113 (т. 2}}</ref> Груев се отказва от главното командване и бяга от столицата заедно с други от детронаторите.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=112, 124, 133 (т. 2)}}</ref> Войските, подкрепили преврата (Струмският и 1-ви артилерийски полк), остават още 3 дни на позиции край София срещу 1-ви пехотен полк.

== Връщане и абдикация на княза ==
Каравеловото правителство получава признание и обещание за сътрудничество от Русия, но не и от водачите на контрапреврата в Търново и Пловдив.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=126 – 129 (т. 2)}}</ref> Страхувайки се от гражданска война и чужда окупация (като заплаха се разглеждат Русия, Турция и Сърбия), Каравелов и колегите му искат отлагане на решението за възстановяване на Батенберг на престола до свикване на Велико народно събрание, а междувременно страната да се управлява от регентство. Стамболов, който се опасява от диктатура на пловдивските военни, отхвърля това предложение и кани княза (изведен от детронаторите от България и пристигнал в [[Лемберг]], [[Австро-Унгария]]) да се завърне в най-кратък срок в страната.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=134 – 135, 141 – 151, 154 (т. 2)}}</ref> На 16 август председателят на Народното събрание издава нова прокламация, в която се обявява за наместник заедно с [[Петко Славейков]] и [[Георги Странски]] и нарежда на пловдивските войски да завземат София.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=156 (т. 2)}}</ref> Последното става на 17 август, след безкръвното оттегляне на войските на преврата и оставката на кабинета Каравелов.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=191 – 192 (т. 2)}}</ref> Седмица по-късно Струмският и 1-ви артилерийски полк са разоръжени и разформировани в [[Кюстендил]].<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=245 – 249 (т. 2)}}</ref>

Александър Батенберг е посрещнат в България на 17 август, но управлението му трае още само 9 дни. След последен, безуспешен опит за помирение с руския император, на 26 август князът абдикира и напуска окончателно България.<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=182 – 187, 195, 214 – 218, 230 – 236 (т. 2)}}</ref> Властта е поета от [[Регентски съвет на Княжество България 1886-1887 година|регентство]], начело със Стамболов. Въпреки оттеглянето на Батенберг през ноември 1886 г. в отношенията с Русия настъпва окончателен разрив. Офицерите-русофили, емигрирали в Румъния, организират с руска помощ [[Офицерски бунт (1887)|неуспешен бунт]] през февруари 1887 г. Вътрешнополитическата криза е овладяна след избирането на [[Фердинанд I|Фердинанд Сакскобургготски]] за български княз през юни същата година. Отношенията с Русия са възстановени едва през 1896 г.<ref>{{Харв|Стателова|1999|loc=93 – 97, 100 – 104, 141}}</ref>

== Източници ==
* {{cite book | last = Радев | first = Симеон | coauthors = | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България | publisher = Български писател | location = София | pages = | isbn = }} Том [http://lib.sudigital.org/record/18954/files/SUDGTL-BOOK-2012-053.pdf 1] – [http://lib.sudigital.org/record/18975/files/SUDGTL-BOOK-2012-056.pdf 2] (посетен на 26.03.2016).
* {{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на нова България 1878 – 1944. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | pages = | isbn = 954-426-206-7}}
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=848 „Девети Август. Детронирането на княз Александра“], Симеон Радев, публикувано във в-к „Воля“, год. I., бр. 126, София, 9 август 1911 г.

== Бележки ==
<references/>

== Външни препратки ==
* {{cite book | title = Авантюрите на руския царизъм в България. По документите на царските архиви | last = Павлович | first = Павел, съставител | authorlink =  | coauthors =  | editor = Преводач: Светлана Драганова | editor-link =  | year = 1991 | edition =  | publisher = Издателска къща „Стено“ | location = Варна | isbn =  | doi =  | pages =  | url = https://m5.chitanka.info:8443/cache/dl/Avantjurite_na_ruskija_tsarizym_v_Bylgarija_-_Po_dokumentite_na_tsarskite_arhivi_-_9000-b.pdf | accessdate =  | quote =  | lang-hide =  | lang =  }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20220616062243/https://m5.chitanka.info:8443/cache/dl/Avantjurite_na_ruskija_tsarizym_v_Bylgarija_-_Po_dokumentite_na_tsarskite_arhivi_-_9000-b.pdf |date=2022-06-16 }}

{{Портал|История на България}} 

[[Категория:История на България (1878 – 1918)]]
[[Категория:Преврати в България]]
[[Категория:1886 година в България]]
[[Категория:Отношения между България и Русия]]