Димитър Бальозов
| Димитър Бальозов | |
| български учен | |
| Роден |
21 октомври 1908 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1956 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Агрономия |
| Семейство | |
| Деца | Румен Бальозов |
Димитър Григоров Бальозов е виден български учен, агроном, зоотехник и птицевъд от Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Бальозов е роден на 21 октомври 1908 година в македонския град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. Завършва Агрономо-лесовъдския факултет в София през юни 1932 година. Започва работа като участъков агроном в 1934 година. Полага изпит и става инспектор по скотовъдство (специалист агроном-зоотехник) в 1936 година. Специализира животновъдство в Германия в периода 1937 – 1938 година. След това Бальозов става началник секция Скотовъдство към Плевенската земеделска камара. Димитър Бальозов е известен като един от организаторите на общественото птицевъдство в България. След 9 септември 1944 година става отговорен ръководител по птицевъдство в Министерството на земеделението. В 1956 година Бальозов става старши научен сътрудник в секция Птицевъдство на Института по животновъдство в Костинброд. В същата година е хабилитиран за старши научен сътрудник II степен, а в 1970 година е хабилитиран за старши научен сътрудник I степен в Института по птицевъдство, създаден предната година. Бальозов взима участие в разработването на всички документи за изграждане на обществено птицевъдство в България като оперативен работник в Министерството на земеделието в периода 1945 – 1956 година.[1]
Трудове
[редактиране | редактиране на кода]Автор е на множество научни публикации в областта на птицевъдството на български и на чужди езици. Също така е автор на научнопопулярни книги и брошури. Бальозов е съавтор на ръководства, учебници, наръчници и справочници. Освен това изнася радиобеседи и публикува приблизително 100 научнопопулярни статии в списания и ежедневници. Участва дейно и в обществения живот като редактор на списанията „Кооперативно земеделие“, „Животновъдство“ и други.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Учени и дейци в селското и горското стопанство в България“ (родени 1814 – 1920 година), Научно селскостопанско историческо дружество в България, „ЕВРОПРОСВЕТА“, Издателство „Земя“, стр. 19. ISBN 954-8345-40-4
- ↑ „Учени и дейци в селското и горското стопанство в България“ (родени 1814 – 1920 година), Научно селскостопанско историческо дружество в България, „ЕВРОПРОСВЕТА“, Издателство „Земя“, стр. 19 – 20. ISBN 954-8345-40-4
