Преглед на кода на Дупница

{{към пояснение|Дупница}}
{{Селище в България
| картинка=Panorama of Dupnitsa and Rila Mountain, Bulgaria.jpg
| екатте=68789
| население-нси = 29 134
| карта3           = България Дупница
| текст3           = Дупница
| адрес-община     = пл. „Свобода“ 1
}}

'''Ду̀пница''' е [[град]] в Югозападна [[България]], [[област Кюстендил]], административен център на [[община Дупница]].

Градът отстои на 39 km източно от областния град [[Кюстендил]] и е най-населеният след него в областта. {{Население с година|грао=1}}
[[Файл:Letter from Dupnitsa 1863.JPG|мини|260п|Писмо от жителите на Дупница от 1863 г., с което се оплакват от гръцкия митрополит и искат на негово място да бъде назначен българинът [[Прокопий Мелнишки]]]]

== Имена ==
Най-ранното известно споменаване на града е фрагмент от подробен [[муфасал]] регистър на хасове и тимари в Софийско от 1451 година, в който при описа на днешния пернишки квартал [[Църква (квартал)|Църква]] е споменат местен жител, някой си Радой, от село '''Дупниджѐ'''.<ref>НБКМ-Сф, ОО – ОАК 85/20, л. 10а-11б</ref><ref>Извори за българската история, том 13, Сф, БАН, 1966 г., стр. 71 – 73; текстът на осъвременената османска арабица е на стр. 72</ref> Следващо споменаване е в пътеписа на немския рицар [[Арнолд фон Харф]], минал през град '''Тобиница''' през 1499 г. В разни източници се срещат също вариантите '''Дупла''', '''Дъбница''', '''Дубница''', '''Дупница'''.
[[Файл:Old-dupnitsa-center-1935.jpg|мини|260п|Центърът на Дупница, 1935 г.]]

Името на града през 1565 г. е споменато отново като Дупница, а лондонското евангелие от 1578 г. изписва името като '''Дупеница'''. През 1634 г. името на града е записано като '''Дупнеца'''.<ref>Служебник със служба и жития на Иван Рилски. Гошев 1935 – 1936:45</ref> Очевидно става дума за различни изписвания, които се доближават до един общ и усреднен вариант, a сведението на Арнолд фон Харф може да дава неточна транслитерация. Според академик [[Йордан Иванов]] името произлиза от [[старобългарски език|старобългарската]] дума дѹпьнъ – „дупчест, издълбан“.

През 1948 г. градът е преименуван от новата комунистическа власт на '''Станке Димитров''', на името на дупнишкия комунистически функционер [[Станке Димитров]], като градът отново е преименуван през следващата 1949 г. на прякора му – '''Марек'''. Това име остава до 1950 г., тогава градът е преименуван отново на '''Станке Димитров''', което име остава в продължение на 40 години. Старото име '''Дупница''' е върнато през 1990 г.<ref name="HOB"/>

== География ==
{|class=toccolours style="text-align:center" align="center"
!colspan=10|Разстояния от Дупница до някои големи градове (по първокласен път<ref name="trans">Google Maps упътвания</ref>)
|-
|||||||[[Будапеща]] ~ 800 km <br /> [[Белград]] ~ 435 km <br /> [[Ниш]] ~ 205 km <br /> [[Перник]] 35 km <br /> ||[[Видин]] ~ 250 km <br /> [[Враца]] ~ 170 km <br /> [[Монтана]] ~ 160 km <br /> [[София]] ~ 50 km <br />||[[Одеса]] ~ 1015 km <br /> [[Варна]] ~ 510 km <br /> [[Букурещ]] ~ 450 km <br /> [[Русе]] ~ 370 km <br />||||||
|-
|||||||[[Кюстендил]] 35 km <br /> [[Куманово]] ~ 135 km <br /> [[Скопие]] ~ 170 km <br /> [[Прищина]] ~ 260 km||[[Файл:Compass Rose English North.svg|250px|център|Роза ветров]]||[[Самоков]] 35 km <br /> [[Пловдив]] ~ 170 km <br /> [[Ямбол]] ~ 330 km <br /> [[Бургас]] ~ 415 km||||||
|-
|||||||[[Битоля]] ~ 290 km <br /> [[Охрид]] ~ 355 km <br /> [[Тирана]] ~ 490 km <br /> [[Вльора]] ~ 560 km <br />||[[Благоевград]] 27 km <br /> [[Сандански]] ~ 90 km <br /> [[Солун]] ~ 235 km <br /> [[Атина]] ~ 730 km <br />|| [[Смолян]] ~ 265 km <br /> [[Одрин]] ~ 340 km <br /> [[Истанбул]] ~ 540 km <br /> [[Баку]] ~ 2800 km||||||
|-
!colspan=10|
|}

Град Дупница се намира в средната част на [[Дупнишка котловина|Дупнишката котловина]], в северозападното подножие на планината [[Рила]], на изток от [[Конявска планина]] и на юг от [[Верила]]. Административен център е на община Дупница. През 90-те години общините [[Община Сапарева баня|Сапарева баня]], [[Община Рила|Рила]], [[Община Кочериново|Кочериново]], [[Община Бобошево|Бобошево]], и [[Община Бобов дол|Бобов дол]] се отделят от [[община Дупница]] като нови общини. В тях се намират [[Рилски манастир|Рилският манастир]], [[Паничище]], [[Седем рилски езера|Седемте рилски езера]], „Гейзера“ (в Сапарева баня) – най-топъл в Европа, и много могили. През града преминават реките [[Джерман (река)|Джерман]], [[Бистрица (Дупнишка)|Бистрица]], [[Отовица (река)|Отовица]] – Саморанска река и [[Джубрена]], а градът е разположен в долината на р. [[Джерман (река)|Джерман]].

Линията на транспортен коридор 4, [[Файл:Tabliczka E79.svg|25п|]] [[европейски път E79]], второкласен път 62 и ЖП линията, които свързват [[Атина]] и [[Истанбул]] със [[София]] и [[Букурещ]], [[Тирана]] и [[Скопие]], както и с най-различни български и световни дестинации. Дупница се намира близо по автомобилен път до границата с [[Северна Македония|Македония]] – на 50 km, със [[Сърбия]] – на 65 km, с [[Гърция]] – на 115 km, с [[Косово]] – на 150 km, с [[Румъния]] – на 260 km (през [[Нова Европа (мост)|моста Нова Европа]]) и с [[Турция]] – на 325 km. Дупница е на около 50 km от [[България|българската]] столица [[София]], от големите градове най-близо е на 28 km от [[Благоевград]], на по 35 km е от [[Кюстендил]], [[Самоков]] и [[Перник]], на около 170 km от втория по големина български град – [[Пловдив]], на приблизително същото разстояние от столицата на [[Северна Македония]] – [[Скопие]] и на около 235 km от втория по големина [[Гърция|гръцки]] град – [[Солун]]. Наблизо са зимните курортни [[Паничище]] (20 километра), [[Боровец]] (45 километра) и [[Банско]] (90 km).

=== Релеф ===
[[Файл:Relef-dupnitsa.PNG|мини|260px|Релефна карта на Дупница]]
Градът е разположен в преходната част между Горно Дупнишко поле и Долно Дупнишко поле. Средната надморска височина е около 530 – 540 m надморска височина (на цялата община 946,3 m средна надморска височина). Релефът е котловинен до нископланиниски. Котловинният грабен е заобиколен от оградни склонове на средновисоки планини, с по-голяма отвореност е на юг по долинното разширение на [[Джерман (река)|Джерман]] по Долно Дупнишко поле.

В тектонско отношение районът на град Дупница представлява [[грабен]], запълнен от палеогенски, плиоценски и квартернерни наслаги. Скалната основа на територията на града се характеризира с високо кристалинни [[гнайс]]и и [[амфиболити]] с палеозойска възраст. [[Срутища]] и [[свлачища]] се срещат предимно по долинните склонове на река [[Джерман (река)|Джерман]]. Територията се намира в сеизмична зона VII, VIII и IX степен за периода на сътресимост съответно за 100, 250 и 1000 години (според сеизмичното райониране на [[България]] от 1997 г.)

=== Климат ===
Климатът на град Дупница е умереноконтинентален с известно средиземноморско влияние, поради отвореността от юг по долината на река Джерман. По данни на метеорологичната станция в града за периода 1931 – 1970 г. средната годишна температура е 10,6&nbsp;°С. Най-студен месец е [[януари]] със средна стойност около –1 °С, а най-топъл е [[юли]] с 21,0&nbsp;°С.

Зимата е сравнително студена. Валежите през зимата са най-малки като количество и интензитет – 134 л/м<sup>2</sup>, но най-много като честота на случване. [[Сняг]] най-често превалява от края на [[ноември]], до средата или края на [[март]], като възможната средна продължителност в дни е около 100 дни. Средният действителен брой дни със снежна покривка е 35 – 40 дни годишно. Снежната покривка рядко надхвърля половин метър. За зимата е характерен студеният североизточен вятър, проявяващ се при определен тип синоптични обстановки. При затопляния се проявява [[фьон]] при подходящи условия. Мъглите са най-чести и най-продължителни през месец [[декември]]. Образуват се характерните за котловините [[температурна инверсия|температурни инверсии]]. Сравнено с Кюстендилското поле, тук мъглите са по-слаби и с по-слаба продължителност. Последното се дължи на по-голямата отвореност от юг и постоянния отточен вятър. Абсолютният минимум в Дупница е измерен в състояние на мощна температурна инверсия и е –30,0&nbsp;°С, един от най-ниските в [[Кюстендилска област]].

Пролетта е прохладна, с чести валежи, придружени от [[гръмотевици]]. Средното сумарно количество валежи през пролетта е 167 л/м<sup>2</sup>. Реките бележат пълноводие и заради снежното подхранване. Сумарната слънчева [[радиация]] нараства, мъглите намаляват, инверсиите са слаби. Последният сняг пада през март или април, като през април образуването на снежна покривка е по-рядко явление и не се случва всяка година.

Лятото е сравнително топло, горещините са малко. Обикновено в началото си е по-дъждовно, със силни гръмотевични [[бури]]. Понякога лятото е много дъждовно и валежите достигат големи количества. [[Градушка]] в самия град пада сравнително рядко (по климатични наблюдения в миналото), но в последните десетилетия това явление се наблюдава често. Лятото е най-валежният сезон, като сумарното количество валеж е 171 л/м<sup>2</sup>. Най-високата температура, измервана в Дупница за периода 1921 – 1970 г., е 39,3&nbsp;°С. Съществуват регистрирани 40,0&nbsp;°С през 1916 г. преди въпросния период. Предполага се, че през много горещата 2007 г. температурата е била в интервала 40,0&nbsp;°С – 41,0&nbsp;°С на метеорологични измервания за първи път (от началото на [[20 век|21 век]]).

Есента е по-топла от пролетта. Характеризира първите мразове през [[септември]] (най-ранна дата) – [[октомври]]. Валежите са обложни и продължителни, понякога са с летен характер и са поройни. Често се случва септември да прилича на почти летен месец, а октомври или ноември – на почти зимен. Почти всяка година през ноември пада първият сняг. Сумарното количество на валежите е 155 л/м<sup>2</sup>.

{| class="wikitable" style="font-size:90%;width:100%;border:0px;text-align:center;line-height:120%;"
! style="background: #99CCCC; color: #000080" height="17" |Месец
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Ян
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Фев
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Март
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Апр
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Май
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Юни
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Юли
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Авг
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Септ
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Окт
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Ное
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Дек
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Годишно
|-
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Средна месечна {{Br}}температура ([[градус Целзий|°C]])
| style="background: #00d9ff; color: black;" | -0,9
| style="background: #00ffd9; color: black;" | 1,3
| style="background: #baff00; color: black;" | 4,7
| style="background: #ffe600; color: black;" | 10,6
| style="background: #ffbd00; color: black;" | 15,3
| style="background: #ffa300; color: black;" | 18,8
| style="background: #ff8c00; color: black;" | 21,0
| style="background: #ff8c00; color: black;" | 20,5
| style="background: #ffbd00; color: black;" | 16,7
| style="background: #ffe600; color: black;" | 11,4
| style="background: #baff00; color: black;" | 6,5
| style="background: #00ffd9; color: black;" | 1,5
| style="background: #ffe600; color: black;" | 10,6
|-
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Средна месечна максимална {{Br}}температура ([[Целзий|°C]])
| style="background: #00ffd9; color: black;" | 3,1
| style="background: #baff00; color: black;" | 6,2
| style="background: #ffe600; color: black;" | 10,5
| style="background: #ffbd00; color: black;" | 16,7
| style="background: #ff8c00; color: black;" | 21,5
| style="background: #ff5b00; color: black;" | 24,9
| style="background: #ff0000; color: black;" | 27,6
| style="background: #ff0000; color: black;" | 27,8
| style="background: #ff7300; color: black;" | 24,1
| style="background: #ffa300; color: black;" | 18,1
| style="background: #fff200; color: black;" | 11,3
| style="background: #a6ff00; color: black;" | 5,3
| style="background: #ffbd00; color: black;" | 16,4
|-
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" height="16;" |Средна месечна минимална {{Br}}температура ([[Целзий|°C]])
| style="background: #00ccff; color: black;" | -5,1
| style="background: #00d9ff; color: black;" | -3,3
| style="background: #00ffd9; color: black;" | -0,4
| style="background: #baff00; color: black;" | 4,7
| style="background: #ffff00; color: black;" | 8,9
| style="background: #ffd200; color: black;" | 12,3
| style="background: #ffbd00; color: black;" | 13,5
| style="background: #ffcc00; color: black;" | 12,6
| style="background: #ffdf00; color: black;" | 9,3
| style="background: #baff00; color: black;" | 4,9
| style="background: #00ffd9; color: black;" | 1,9
| style="background: #00e6ff; color: black;" | -2,3
| style="background: #a6ff00; color: black;" | 4,8
|-
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" height="16;" |Валежи ([[Милиметър|mm]])
| style="background: #65C7FF; color: black;" | 45
| style="background: #65C7FF; color: black;" | 38
| style="background: #65C7FF; color: black;" | 37
| style="background: #85ABFF; color: black;" | 61
| style="background: #4496F8; color: black;" | 69
| style="background: #4496F8; color: black;" | 79
| style="background: #85ABFF; color: black;" | 52
| style="background: #BDDFFF; color: black;" | 40
| style="background: #BDDFFF; color: black;" | 38
| style="background: #85ABFF; color: black;" | 56
| style="background: #4496F8; color: black;" | 61
| style="background: #85ABFF; color: black;" | 51
| style="background: #8888FF; color: black;" | 627
|-
| colspan="14" style="text-align:center;font-size:90%;"|Климатична таблица на станция Дупница (НИМХ) по Климатичен справочник НРБ [http://www.stringmeteo.com/synop/bg_climate.php]
|}

{| class="wikitable" style="font-size:90%;width:100%;border:0px;text-align:center;line-height:120%;"
! style="background: #99CCCC; color: #000080" height="17" |Месец
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Ян
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Фев
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Март
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Апр
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Май
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Юни
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Юли
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Авг
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Септ
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Окт
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Ное
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Дек
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Годишно
|-
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Средна {{Br}}температура ([[Целзий|°C]])
| style="background: #00d9ff; color: black;" | 1
| style="background: #00ffd9; color: black;" | 2
| style="background: #baff00; color: black;" | 5,4
| style="background: #ffe600; color: black;" | 11,4
| style="background: #ffbd00; color: black;" | 18
| style="background: #ffa300; color: black;" | 20
| style="background: #ff8c00; color: black;" | 22
| style="background: #ff8c00; color: black;" | 25
| style="background: #ffbd00; color: black;" | 20
| style="background: #ffe600; color: black;" | 17
| style="background: #baff00; color: black;" | 12
| style="background: #00ffd9; color: black;" | 10
| style="background: #ffe600; color: black;" | 12
|-
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" | Средна максимална дневна{{Br}}температура ([[Целзий|°C]])
| style="background: #00ffd9; color: black;" | 10
| style="background: #baff00; color: black;" | 6,8
| style="background: #ffe600; color: black;" | 12
| style="background: #ffbd00; color: black;" | 18
| style="background: #ff8c00; color: black;" | 23
| style="background: #ff5b00; color: black;" | 26
| style="background: #ff0000; color: black;" | 29
| style="background: #ff0000; color: black;" | 30
| style="background: #ff7300; color: black;" | 27
| style="background: #ffa300; color: black;" | 19
| style="background: #fff200; color: black;" | 13
| style="background: #a6ff00; color: black;" | 8
| style="background: #ffbd00; color: black;" | 17
|-
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" height="16;" |Средна минимална дневна{{Br}}температура ([[Целзий|°C]])
| style="background: #00ccff; color: black;" | -2
| style="background: #00d9ff; color: black;" | -2
| style="background: #00ffd9; color: black;" | 1
| style="background: #baff00; color: black;" | 6
| style="background: #ffff00; color: black;" | 10
| style="background: #ffd200; color: black;" | 14
| style="background: #ffbd00; color: black;" | 16
| style="background: #ffcc00; color: black;" | 14
| style="background: #ffdf00; color: black;" | 12
| style="background: #baff00; color: black;" | 8
| style="background: #00ffd9; color: black;" | 3
| style="background: #00e6ff; color: black;" | -3
| style="background: #a6ff00; color: black;" | 8
|-
! style="background: #99CCCC; color:#000080;" height="16;" |Валежи ([[Милиметър|mm]])
| style="background: #65C7FF; color: black;" | 48
| style="background: #65C7FF; color: black;" | 45
| style="background: #65C7FF; color: black;" | 42
| style="background: #85ABFF; color: black;" | 52
| style="background: #4496F8; color: black;" | 68
| style="background: #4496F8; color: black;" | 65
| style="background: #85ABFF; color: black;" | 54
| style="background: #BDDFFF; color: black;" | 36
| style="background: #BDDFFF; color: black;" | 38
| style="background: #85ABFF; color: black;" | 59
| style="background: #4496F8; color: black;" | 62
| style="background: #85ABFF; color: black;" | 55
| style="background: #8888FF; color: black;" | 624
|-
| colspan="14" style="text-align:center;font-size:90%;"|Климатична таблица за [http://www.dupnitsa.net/ Дупница]
|}
Съвсем основателно може да се твърди, че настоящето разположение на града в коритото на река Джерман не е старото такова. Наличието на крепост и кула в местността „Кулата“ (днес назовавана и „Кръсто“) подсказват търсенето на старото разположение на града около тази крепост.

=== Квартали ===
„Чавдар Войвода“, „Аракчийски мост“, „Байкал“, „Бешико“, ж.к. „Бистрица“, „Вароша“, „Васил Левски“, „Възраждане“, Гиздова махала, Горна махала, ж.к. „Възход“, ж.к. „Елица“, ж.к. „Дупница“, „Иван Вазов“, ж.к. Изгрев, Каваклия, Новата махала, Подина, Прогоно, Развесена върба, „Рилски езера“, [[Спартак (квартал Дупница)|„Спартак“]], „Христо Ботев“, ж.к. „Химик“, Южен ж.к., в.з. „Кършия“

== Население ==
{{Кръгова диаграма
 | d = 40
 | caption = Регистрирани през 1520-та година<ref name="Grgigor Boykov">Дупница и Дупнишката котловина през османската епоха (ХV-ХVІІІ в.) [Dupnitsa and the Plain of Dupnitsa in the Ottoman period (15th-18th c.)] in Alexander Grebenarov et al. (eds.), History of Dupnitsa and the Region of Dupnitsa (Sofia: Institute for Historical Research, 2015), 73-104.</ref>
 | label1 = 758 християни
 | value1 = 78.3
 | color1 = blue
 | label2 = 210 мюсюлмани
 | value2 = 21.7
 | color2 = yellow
}}
{{Кръгова диаграма
 | d = 40
 | caption = Регистрирани през 1530-та година<ref name="Grgigor Boykov"/>
 | label1 = 728 християни
 | value1 = 55.6
 | color1 = blue
 | label2 = 581 мюсюлмани
 | value2 = 44.4
 | color2 = yellow
}}
{{Кръгова диаграма
 | d = 40
 | caption = Регистрирани през 1550-та година<ref name="Grgigor Boykov"/>
 | label1 = 801 християни
 | value1 = 58.5
 | color1 = blue
 | label2 = 568 мюсюлмани
 | value2 = 41.5
 | color2 = yellow
}}
{{Кръгова диаграма
 | d = 40
 | caption = Регистрирани през 1570-та година<ref name="Grgigor Boykov"/>
 | label1 = 855 мюсюлмани, предимно турци
 | value1 = 48.0
 | color1 = gold
 | label2 = 84 приели исляма
 | value2 = 4.7
 | color2 = olive
 | label3 = 844 християни
 | value3 = 47.3
 | color3 = blue
}}
{{Кръгова диаграма
 | d = 40
 | position = left
 | caption = Изчислени през 1859-та година<ref name="шашко"/>
 | label1 = 6000 българи и българки
 | value1 = 60
 | color1 = red
 | label2 = 4000 турци, туркини, евреи и еврейки
 | value2 = 40
 | color2 = purple
}}
{{Кръгова диаграма
 | d = 40
 | caption = Регистрирани през 1866-та година<ref>[https://www.academia.edu/3302330/Islam_and_Muslims_in_Bulgaria_A_Brief_History Islam and Muslims in Bulgaria: A Brief History]</ref><ref>[https://www.academia.edu/1533087/The_Status_of_Islam_and_Muslims_in_Bulgaria The Status of Islam and Muslims in Bulgaria]</ref>
 | label1 = 1791 мюсюлмани
 | value1 = 50.8
 | color1 = yellow
 | label2 = 1341 християни
 | value2 = 38.0
 | color2 = blue
 | label3 = 397 юдаисти
 | value3 = 11.2
 | color3 = aqua
}}
{{Кръгова диаграма
 | d = 40
 | position = left
 | caption = Регистрирани през 1881-ва година<ref>[https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister.php?iid=DO-010000070&page=214 Окончателни резултати от преброяване на населението на 1 януари 1881 година;]</ref>
 | label1 = 5792 българоезични
 | value1 = 77.0
 | color1 = red
 | label2 = 812 испаноезични
 | value2 = 10.8
 | color2 = aqua
 | label3 = 647 турскоезични
 | value3 = 8.6
 | color3 = orange
 | label4 = 54 румънскоезични
 | value4 = 0.7
 | color4 = blue
 | label5 = 215 иноезични
 | value5 = 2.9
 | color5 = green
}}
{{Кръгова диаграма
 | d = 40
 | position = left
 | caption = Регистрирани през 2011-та година<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Ethnic composition, all places: 2011 census (1099 KB)]</ref>
 | label1 = 29099 българи и българки
 | value1 = 86.8
 | color1 = red
 | label2 = 2333 роми и ромки
 | value2 = 7.0
 | color2 = beige
 | label3 = 102 от други етноси
 | value3 = 0.3
 | color3 = green
 | label4 = 106 не се самоопределят
 | value4 = 0.3
 | color4 = gray
 | label5 = 1879 неотговорили
 | value5 = 5.6
 | color5 = black
}}
В началото на XIX век Дупница има около 6000 души население<ref>[http://www.promacedonia.org/frp2/frp2_3.htm Цветкова, Бистра, „Френски пътеписи за Балканите, XIX в.“, „Наука и изкуство“, София, 1981 г., стр. 30 – 31]</ref>, а през 1830-те г. [[Ами Буе]] казва за Дупница: {{Цитат|Дубница, на 1725 фута височина и на 7 часа от Самоков, е открит български и турски град с около 2000 къщи, или 7000 до 8000 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/frp2/frp2_20_16.htm Цветкова, Бистра, „Френски пътеписи за Балканите, XIX в.“, Наука и изкуство, София 1981 г., стр.396]</ref>}}
{{Цитат|Цялото население там, както и в околността на Дубница, е българско. Жените ми направиха впечатление с големите игли, които носеха в косите си, както в Милано, и коланите им от жълта мед се закопчаваха с две големи кръгли и издути плочки<ref>[http://www.promacedonia.org/frp2/frp2_20_13.htm Цветкова, Бистра, „Френски пътеписи за Балканите, XIX в.“, „Наука и изкуство“, София, 1981 г., стр. 351]</ref>.}}

След освобождението, в края на 19 и началото на 20 век градът е сред 10-те най-големи градове в [[Княжество България]] и [[Царство България]], въпреки че е бил с около 10 и 20 хил. души. До периода на урбанизация през комунизма, Дупница е бил най-големият град в широк радиус и в цяла Югозападна България, въпреки че тогава е бил по-населен от [[Кюстендил]], Горна Джумая([[Благоевград]]) и [[Самоков]], а [[Перник]] още е бил село, в края на краищата други градове станали областни и образователни центрове и там се инвестирало повече, а Дупница не се развил като първостепенен град. През 1980-те град Дупница има население от около 50 000 – 60 000 души. След падането на комунистическия режим и отварянето на границите на България много дупничани емигрират, предимно в [[Милано]], [[Италия]] и [[Чикаго]], [[САЩ]]. Така в началото на 1994 г. град Дупница е 29-ят по население град в България с 41 658 жители<ref>„Портативна визуална енциклопедия“, Колектив автори, ИК „Кибеа“, 1997 г., стр. 643</ref>. Данните на ГРАО сочат, че през декември 2010 г. в Дупница има над 40 000 жители с постоянен адрес и 39 000 с настоящ адрес.

Населението на града е главно [[българи|българско]], предимно от местната [[Шопи|шопска]] подгрупа, но има и също и представители на [[македонци|македонската]] подгрупа, сформирана от преселници от близкия [[Кочериново|Кочериновски]] и [[Рила (град)|Рилски]] край, а и през войните от бежанци от далечни краища на [[Македония (област)|Македония]]. Традиционно за страната, Дупница има и няколко [[цигани|цигански]] махали, като според преброяването през 2011 г. циганите са над 2000 души, а българите около 30 000. В миналото е имало и по-големи общности от [[евреи]] и [[турци]], но след създаването на българската държава турците се изселват, а след Втората световна война огромна част от евреите се изселват в [[Израел]] и САЩ, като след падането на желязната завеса почти изчезват като етнос в Дупница и в крайна сметка сега в цяла [[област Кюстендил]] има общо 29 етнически евреи<ref>[http://www.nsi.bg/Census/Ethnos.htm Преброяване 2001]</ref> от които повечето вероятно са пенсионери.<ref>[http://www.nsi.bg/ORPDOCS/Census2011_1.pop_by_age.xls Population on 01.02.2011 by provinces, municipalities, settlements and age; National Statistical Institute] </ref><ref>[http://www.nsi.bg/bg/content/2975/население-по-области-общини-местоживеене-и-пол Population by province, municipality, settlement and ethnic identification, by 01.02.2011; Bulgarian National Statistical Institute]</ref> Преди Дупница е бил „най-еврейския град в България“ с една четвърт от всички жители.<ref>[http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=445&IDArticle=299 Историческа справка за евреите в България]</ref>

В града съществува [[Конгрешанство|конгрешанска]] църковна община, част от [[Съюз на евангелските съборни църкви|Съюза на евангелските съборни църкви]].<ref>[http://www.sesc-bg.org/curkvi/dupnica www.sesc-bg.org]</ref>

<timeline>
ImageSize = width:900 height:350
PlotArea = left:50 right:20 top:25 bottom:30
TimeAxis = orientation:vertical
AlignBars = late
Colors =
 id:linegrey2 value:gray(0.9)
 id:linegrey value:gray(0.7)
 id:cobar value:rgb(0.2,0.7,0.8)
 id:cobar2 value:rgb(0.6,0.9,0.6)
DateFormat = yyyy
Period = from:0 till:50000
ScaleMajor = unit:year increment:5000 start:0 gridcolor:linegrey
ScaleMinor = unit:year increment:10000 start:0 gridcolor:linegrey2
PlotData =
 color:cobar width:31 align:left
 bar:1887 from:0 till:7869
 bar:1910 from:0 till:11710
 bar:1934 from:0 till:16056
 bar:1946 from:0 till:19301
 bar:1956 from:0 till:25466
 bar:1965 from:0 till:35806
 bar:1975 from:0 till:41929
 bar:1985 color:cobar2 from:0 till:42153
 bar:1992 from:0 till:41398
 bar:2001 from:0 till:38127
 bar:2005 from:0 till:36816
 bar:2009 from:0 till:36008
 bar:2011 from:0 till:33205
 bar:2013 from:0 till:32369
 bar:2016 from:0 till:30627
PlotData=
 textcolor:black fontsize:S
 bar:1887 at:7869 text:7869 shift:(-11,5)
 bar:1910 at:11710 text:11710 shift:(-14,5)
 bar:1934 at:16056 text:16056 shift:(-14,5)
 bar:1946 at:19301 text:19301 shift:(-14,5)
 bar:1956 at:25466 text:25466 shift:(-14,5)
 bar:1965 at:35806 text:35806 shift:(-14,5)
 bar:1975 at:41929 text:41929 shift:(-14,5)
 bar:1985 at:42153 text:42153 shift:(-14,5)
 bar:1992 at:41398 text:41398 shift:(-14,5)
 bar:2001 at:38127 text:38127 shift:(-14,5)
 bar:2005 at:36816 text:36816 shift:(-14,5)
 bar:2009 at:36008 text:36008 shift:(-14,5)
 bar:2011 at:33205 text:33205 shift:(-14,5)
 bar:2013 at:32369 text:32369 shift:(-14,5)
 bar:2016 at:30627 text:30627 shift:(-14,5)
</timeline>

== История ==
{{Основна|История на Дупница}}
[[Файл:BASA-1735K-1-345-10-Dupnitsa, Bulgaria.jpg|мини|250п|ляво|Църквата „Покров Богородичен“ в Дупница, преди 1943 г.]]
[[Файл:Dupnitsa_izgled_ot_segashnia_lovnia_dom_1908god.png|мини|260px|Панорамна снимка на Дубница от началото на 20 век]]
[[Файл:Cherkvata sv georgi stroej 1906god.png|мини|260px|Черква „Св. Георги“, 1906 г.]]
[[Файл:Mosque in Dupnitsa.jpg|мини|260px|Оцелялата джамия, използвана днес за изложбена зала]]
[[Файл:Аероснимка на крепостта.jpg|мини|250п|ляво|Аероснимка на крепостта „Кулата“]]
Наблизо се е намирал [[траки]]йският град ''Болбабрия'', според намерен надпис в общината в местността [[Царичина (местност)|Царичина]] (Dιὶ Ζβελσουρδῳ τῷ κυρίῳ Βολβαβριηνοι κωμῆται ανεθηκαν „На господаря Звелсурд болбабрите посветиха“) и вероятно селище ''Секине'' от надпис в околността „секиненос“.<ref>[http://www.kroraina.com/thrac_lang/thrac_4a1.html www.kroraina.com]</ref><ref>[https://www.academia.edu/5268711 www.academia.edu]</ref> В града и околностите има средновековни църкви, следи от [[траки]]йска култура, [[некропол]]и ([[могила|могили]]), стара часовникова кула, останки от римска гробница и средновековна крепост.

Селища на територията на Дупница съществуват от времето на късната [[каменна епоха]] и [[античност]]та. В околностите на града се намира [[траки]]йският град Германея<ref>{{Citation |title=Кратка история на сайта на община Сапаравена баня |url= http://merytours.com/sapareva/page.php?9 |accessdate= 2010-04-16 |archivedate= 2010-04-15 |archiveurl= https://web.archive.org/web/20100415204555/http://merytours.com/sapareva/page.php?9}}</ref>. Македонците, а по-късно и римляните, завладяват региона, в близост до Германея минава и важният търговски и военен древноримски път [[Виа Милитарис]].

Археологическите проучвания показват, че около днешното положение на градската градина и часовниковата кула е била изградена ранновизантийска крепост от V – VI век и просъществувала до XII век, по сведения от легенди по-късно там се издига Дупнишката крепост, разрушена от турския пълководец [[Лала Шахин]]. В миналото съществува мост, който започва от Драгойната крепост (в местността Кръсто) и завършва от другата страна на река Джерман в планината (близо до ловния дом). Местността [[Разметаница]] е близо до града, където според [[Йоан Скилица]] и съвременни изследователи цар [[Самуил]] убива брат си [[Арон (комитопул)|Арон]].

През [[Средновековие]]то е в [[Първа българска държава|първото]] и [[Втора българска държава|второто]] български царства, във [[Византия]] и за кратко в [[Стефан Душан|Душановото]] [[Сръбско царство]]. След падането на [[Велбъждско деспотство|Велбъждското деспотство]] Дупница е в [[Османска империя]]. Очертава се като важна спирка по пътя от [[Константинопол]] за [[Западна Европа]] и поради това много пътешественици описват града между XIV – XVIII век. В близост е и духовната обител [[Рилски манастир]], която става основен културен център за югозападните български земи. Според свидетелства на американски мисионери, посетили града през 1859 г., той има 10 000 жители, като 6 000 са българи, останалите са турци и малко евреи.<ref name="шашко">{{cite book |last= Шашко |first= Филип |coauthors= Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) |year= 2001 |title= Американски пътеписи за България през XIX век |publisher= „Планета – 3“ |pages= 30, 69 – 70 |isbn= 9549926583}}</ref>

След [[Освобождение на България|Освобождението на България]] през 1878 г. и последвалия [[Берлински конгрес]] от 1879 г. Дупница попада в границите на [[Княжество България]]. В града се съсредоточават множество българи-бежанци от [[Македония (област)|Македония]], през 1895 г. се създава [[Македонско дружество (Дупница)|Македонското дружество „Единство“]], а [[Гоце Делчев]] създава граничен пункт на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]. През 1902 г. 600 жени и деца бягат в града от Македония заради нападения от турската армия.

В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]].<ref name="милюков">{{cite book |last= Милюков |first= Павел |authorlink= Павел Милюков |year= 2013 |title= Живата истина (Студии за България) |publisher= „Изток-Запад“ |location= София |isbn= 978-619-152-162-3 |pages= 162}}</ref>

През 1904 г. в града е дислоциран щабът на [[Седма Рилска дивизия]], построената военна болница е сред най-старите в България<ref name="HOB">{{Citation |title=Кратка история на Дупница от сайта на община Дупница |url=http://www.dupnitsa.eu/index.php?lng=_BG&h=2&v=1 |accessdate=2010-04-16 |archivedate=2009-12-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20091212094825/http://dupnitsa.eu/index.php?lng=_BG&h=2&v=1 }}</ref>. При избухването на [[Балканската война]] през [[1912]] г. осемдесет души от града са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]<ref>{{МОО|845}}</ref>, като дупнишкият отряд е именуван [[Седма пехотна рилска дивизия]].

След края на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] изборите за кмет на Дупница се печелят от [[БРСДП (т.с.)]] и [[Коста Петров]]. Те създават [[Дупнишка комуна|Дупнишката комуна]], която просъществува 842 дни, построени са временни жилища за бежанци от Македония, продадени са 150 парцела за жилища на бедни семейства от общинския фонд, разкрит е пансион за хранене на деца на загинали родители в Балканската и в Първата световна война, направени са и постъпки за електрификация на града. На 21 февруари 1923 г. кметът е убит от [[Харалампи Златанов]], член на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]]. Настъпва криза в градската управа и до [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] от 1934 г. градът се управлява предимно от назначаван [[Кметове на Дупница#Временен Управителен Съвет|Временен управителен съвет]]. В това време Дупница става център на тютюнопроизводството и минното дело в района. През 1935 г. в Дупница се открива първият ВУЗ – Институт за прогимназиални учители по всички специалности, по инициатива на ген. [[Тодор Радев]].

По време на [[България във Втората световна война|Втората световна война]], над 4000 евреи от окупираните гръцки и югославски територии са пратени в [[концентрационен лагер]] в Дупница през март 1943 г., които след 10 дни са преместени в град [[Лом]].<ref>{{cite web|url=http://www.holocaustresearchproject.org/nazioccupation/bulgarianjews.html |title=The Fate of the Bulgarian Jews {{!}} The German Occupation of Europe |publisher=Holocaustresearchproject.org |accessdate=9 юни 2012}}</ref> Дупница е [[Бомбардировки на България|бомбардирана от съюзниците]]. На 4 януари 1944 г. 108 американски Б-17 трябва да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. 40 бомбардировачи хвърлят 150 бомби над Дупница. Разрушени са 40 сгради. През 1952 г. по инициатива на акад. [[Тодор Самодумов]] е открит дом за деца и юноши без родители.

== Политика ==
{{Основна|Кметове на Дупница}}
В най-новата история Дупница е наричана „синя крепост“ и „град на барикадите“.

=== Местно самоуправление ===


До местните избори от октомври 2007 г. кмет на Дупница е [[Първан Дангов]] (БСП), а след него е независимият Атанас Янев. През октомври 2011 г. за кмет, след балотаж с кандидата на БСП Станислав Павлов, е избран Методи Чимев (ГЕРБ).

На 1 ноември 2015 г., след балотаж с подкрепения от БСП кандидат д-р Иван Ибришимов, инж. Методи Чимев (ГЕРБ) е преизбран за кмет на Община Дупница.

На изборите 2019 г. Методи Чимев (ГЕРБ) печели оспорван и подозиран в манипулации балотаж срещу Първан Дангов (БСП) със само 100 гласа преднина.

На местните избори 2023 г. [[Първан Дангов]] /БСП за България/, широко подкрепен на II тур печели категорично балотажа срещу [[Методи Чимев]] /ГЕРБ/ с 8 959 гласа /61.04 %/  

'''Съставът на Общинския съвет с мандат от края на 2023 до 2027 г.:'''

{{колони|4|
* [[ГЕРБ]] – 5 съветници
* [[БСП]] – 4 съветници
* Глас Народен – 3 съветници
* [[Бъдеще за родината]] – 3 съветници
* Коалиция КОД-ВМРО-БВ – 3 съветници
* СДС – 2 съветници
* ДПС – 2 съветници
* [[Партия на зелените]] – 2 съветници
* ПП-ДБ – 2 съветници
* РЗС – 1 съветник
* ЗНС – 1 съветник
* Възраждане – 1 съветник}}

=== Побратимени градове ===
Дупница е [[побратимен град]] с:<ref>{{Citation |title=Списък на побратимени градове |url=http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls |accessdate=2008-05-28 |archivedate=2016-04-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160413180955/http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls }}</ref>
* [[Файл:Flag of Russia.svg|20п|Флаг на Руската Федерация]] [[Брянск]], [[Русия]]
* [[Файл:Flag of Italy.svg|20п|Флаг на Италия]] [[Лучера]], [[Италия]]

== Култура ==
=== Говор ===
[[Дупнишки говор|Дупнишкият говор]] е [[Шопи|шопски]] [[Западни български говори|западен български диалект]]. Някои от особенстите на диалекта: „ще“ – „че“; „защо“ и „защото“ – „оти“; „аз“ – „я“; „той“, „тя“, „то“, „те“ – „он“, „она“, „оно“, „они“; „във“ – „у“; „ами“ – „епа“; „добре (съгласен съм)“ – „ако“; членуване с „о“: „комуниста“ – „комунисто“; рокада на „ъ“ и „р“: „ние къртим стената“ – „ние крътиме стената“; рокада на „р“ и „е“ с преминаване на „е“ в „ъ“ и „ч“ в „ц“: „червен“ – „цръвен“; „а“ вместо „ъ“ на много места: „къща“ – „каща“; без „х“ в началото на думата: „хладно“ – „ладно“; без „х“ в средата на думата: „изнесохме“ – „изнесоме“; без частицата „то“: „където“ и „дето“ – „каде“; „е“ вместо „я“ на много места: „трябва“ – „требе“; „ъ“ вместо „о“ на някои места: „такъв“ – „таков“; добаване на „ѝ“ след „н“ на глаголите: „ядене“ – „йеденье“; „е“ вместо „а“ на някои места: „чакай“ – „чекай“; „у“ вместо „ъл“ на много места: „българи“ – „бугари“; рокада на „ъ“ и „л“ на някои места: „дълга“ – „длъга“; „ъ“ вместо „ъл“ на малко места: „жълто“ – „жъто“; „е“ вместо „я“ на някои места „е“: „тия“ – „тие“; спрягане на глагола „ходя“ в сегашно време: 1 ед. „Я одим“, 2 ед. „Ти одиш“, 3 ед. „Он оди“, 1 мн. „Ние одиме“, 2 мн. „Вие одите“, 3 мн. „Они одат“; някои диалектни думи: „ям“ – „ручам“, „пикам“ – „мочам“, „поне“ – „барем“, „искам“ – „сакам“; различните ударения са чести.

=== Театър ===
Дупница е известна със своите културни традиции. През 1950-те и 1960-те години са съществували любителски формации. Имало е оперетен театър, който представя „Хубавата Елена“ на Офенбах. Ръководител на трупата е Венета Вичева, която е диригент на ученически хор в [[Шумен]].

В града е изиграл първите си роли оперетният певец [[Арон Аронов]]. Театърът днес носи името на голямата звезди на българското кино [[Невена Коканова]], която е родом от града. От него е и артистът [[Лео Конфорти]]. Всяка година се провеждат празници на културата.
[[Файл:Dupnitsa winter.jpg|мини|260п|Младежкият дом, подслонил местната телевизия ТВ "Запад" и вестник „Вяра“]]

=== Медии ===
* вестник „Вяра“
* вестник „Струма“
* онлайн новини "Ugozapad", "DenNews"
* радио „[[Астра+]]“
* ТВ „Запад“

=== Събития ===
Югозападен международен фолклорен фестивал „Мир на Балканите“

== Училища ==
; Основни училища
[[Файл:Gimnazia-hristo-botev-dupnitsa.jpg|мини|260п|Гимназия „Христо Ботев“]]
[[Файл:Ou-neofit-rilski-dupnitsa.jpg|мини|260п|ОУ „Неофит Рилски“]]
* [[ОУ „Св. Климент Охридски“]]
* [[ОУ „Евлоги Георгиев“]]
* [[ОУ „Неофит Рилски“]], основано през 1897 г.
* [[ОУ „Св. св. Кирил и Методий“]]
* [[ОУ „Христаки Павлович]]“
* [[ОУ „Паисий Хилендарски]]“

; Средни училища
* [[СОУ „св. Паисий Хилендарский“]]
* [[Гимназия „Христо Ботев“ (Дупница)|Гимназия „Христо Ботев“]]
* [[Професионална гимназия по автотранспорт]]
* [[Професионална гимназия по машиностроене]]
* [[Професионална гимназия по хранително-вкусови и химични технологии]]
* [[Професионална гимназия по облекло и стопанско управление]]
* [[Професионална гимназия „Акад. Сергей П. Корольов“]]

; Висши училища
* Педагогически колеж „Св. Иван Рилски“ (в състава на [[ТУС|Техническия университет]], София), закрит през 2006 г.

== Забележителности ==
През 1499 г. рицарят [[Арнолд фон Харф]] посещава Дупница и го описва като „хубав град“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://bg.zonebulgaria.com/ugozapadna/dupnica/istoria/ |заглавие=История на Дупница, от сайта bg.zonebulgaria.com, посетен на 17.04.2010 г. |достъп_дата=2010-04-17 |архив_дата=2008-10-08 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20081008121537/http://bg.zonebulgaria.com/ugozapadna/dupnica/istoria/ }}</ref>. През 1812 г. граф [[Антоан-Франсоа Андреоси]] посещава Дупница и я представя в „Описание на пътя от Костеница до Константинопол“: „... Този град е разположен в най-тясната част на долината. Населен е с 6000 жители, околностите му са засадени най-вече с лозя.“

В града има [[Часовникова кула (Дупница)|часовникова кула]] от XVIII век, [[Исторически музей (Дупница)|общински исторически музей]] и къща-музей на [[Станке Димитров]]. В Дупница също се намират Паметник-костница на участниците в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]], [[Балканска война|Балканската]] и [[Първа световна война|Първата световна война]] от Седма рилска дивизия, Паметник на загиналите воини през Балканската и Първата световна война, възпоменателни плочи на загиналите във войните и барелеф на командващия дивизията генерал [[Георги Тодоров]]. Също така в града и околностите са разкрити следи от [[траки]]йската култура, [[некропол]]и ([[могили]]) и гробница от римско време. Символи на града са тютюневите складове и полета, описани в романа на [[Димитър Димов (писател)|Димитър Димов]] „[[Димитър Димов (писател)#„Тютюн“|Тютюн]]“.

В града има православни храмове – като „[[Свети Георги (Дупница)|Свети Георги Победоносец]]“ (чийто иконостас е дело на [[Дебърска художествена школа|дебърски]] майстори от рода [[Филипови (осойски род)|Филипови]]<ref name="Василиев 250">{{Василиев|250}}</ref>), „[[Свети Никола (Дупница)|Свети Николай Чудотворец]]“ и „[[Покров Богородичен (Дупница)|Покров Богородичен]]“, а над града се намират параклисите „Свети Спас“, „Света Марена“ и „Света Петка“, къкто и оброчище „Св. св. Константин и Елена“.

След завземането на Дупница от османците всички средновековни църкви в града са сринати. Макар че християните в града са били повече от мюсюлманите по време на османското владичество, в града е имало 13 джамии и само 2 църкви. След освобождението на Дупница са сринати всички джамии освен една-единствена (построена през XVI век върху основите на православен храм), чието минаре пада от земетресение през 1913 г. Днес бившата джамия служи за дом на изкуствата и се използва като изложбена зала „Джамията“ от близката [[Художествена галерия (Дупница)|Общинска художествена галерия]].

В града има еврейски гробища, по-рано е имало и синагога. В Дупница действат около 10 православни храма. За празник на града е определен денят на [[свети Иван Рилски]], честван от 1998 г. Храмове на други религии няма, изключение правят само няколко къщи, импровизирани като [[протестантство|протестантски]] молитвени домове.

На хълм западно от града има останки от средновековна крепост. Там е издигнат кръст в памет на загиналите жители на града през Първата световна и Балканските войни. В местността Дренски рид край Дупница има [[Германско военно гробище (Дупница)|германско военно гробище]] от Втората световна война.

=== Паметници ===
<gallery widths="150" heights="100" perrow="6" caption="Снимки на паметници в Дупница">
01-Vasil-levski-Dupnitsa-net.jpg|[[Васил Левски]]
02-Dimitar-Grancharov-Dupnitsa-net.jpg|[[Димитър Грънчаров (кмет)|Димитър Грънчаров]]
Паметник Христаки Павлович.jpg|[[Христаки Павлович]]
04-Hristo-Botev-Dupnitsa-net.jpg|[[Христо Ботев]]
05-Dimitar-Krushovki-Dupnitsa-net.jpg|[[Димитър Крушовски (комунист)|Димитър Крушовски]]
06-Kosta-Petrov-Dupnitsa-net.jpg|[[Коста Петров]]
07-Ivan-Liubenov-Dupnitsa-net.jpg|[[Иван Лабутов]]
08-Neznainia-voin-Dupnitsa-net.jpg|Незнайният воин
09-Ivan-Vazov.jpg|[[Иван Вазов]]
10-VMRO-Dupnitsa-net.jpg|[[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]
12-iatachkata-dupnitsa-net.jpg|[[Паметник „Ятачката“|Ятачката]]
Ivan Chaprashikov, Dupnitsa.jpg|[[Иван Чапрашиков]]
</gallery>
[[Файл:23042011-dupnica-panorama-full.jpg|мини|260п|Новият параклис „Св. Иван Рилски“ в парк „Рила“]]
[[Файл:Центъра на Дупница.jpg|мини|260п|Изглед към часовниковата кула, построена през 1782 г.]]
[[Файл:Jewish-Memorials-from-Dupnitsa-Bulgaria.jpg|мини|260п|Мемориални плочи на еврейските воини на входа на Градската градина]]

=== Храмове ===
Религиозни сгради:
; В града
{{колони|2|
* „Света Богородица“
* „Света Петка Параскева“
* „Свети Георги Победоносец“
* „Свети Иван Рилски“
* „Свети Илия“
* „Свети Никола“
* „Покров Богородичен“
* „Преп. Йоан Рилски чудотворец“ (старостилна)}}

; Над града
* параклиси „Свети Спас“, „Света Марена“, „Света Петка“
* оброчище „Св. св. Константин и Елена“
* Панорамна площадка в местността „Софарджик“

=== Паркове ===
* [[Рила (парк в Дупница)|Парк „Рила“]]
* [[Градска градина (Дупница)|Градска градина]]

=== Други ===
* [[Исторически музей (Дупница)|Общински исторически музей]]
* [[Художествена галерия (Дупница)|Художествена галерия]] „Околийска къща“
* [[Народно читалище „Зора – 1858“]]
* Общински мажоретен състав
* Паметник-костница на загинали в Междусъюзническата, Балканската и Първата световна война
* [[Часовникова кула (Дупница)|Часовникова кула]] в Градската градина
* [[Дупнишка крепост]] („Кулата“) край града
* Градски универсален магазин
* „Евро базар“

== Спорт ==
[[Файл:Marek-dupnitsa20.png|мини|260п|Футболният мач за [[купата на УЕФА]] „Марек“ 2:0 „Байерн“ (Мюнхен) през 1978 г.]]
[[Файл:Sportna-zala-dupnitsa-net.JPG|мини|260п|Спортната зала в града]]
Дупница е град със спортен дух и има отколешни традиции и постижения в спорта. Сред спортните съоръжения най-големите и значими са легендарният [[Бончук (стадион)|стадион „Бончу̀к“]], който има площ 81 дка и разполага с 20 000 места и масивни трибуни, спортната зала, която е масивна с обща площ 1250 m<sup>2</sup> и 640 седящи места. Изградена е през 1971 г., сградата е многофункционална като в края на 2005 г. в нея е изградена и монтирана изкуствена стена за скално катерене. Стадион за бейзбол и софтбол – 34 000 m<sup>2</sup> обща площ.

Дупница има история в спорта. Най-популярни са футболният отбор на ПФК [[ПФК Марек (Дупница)|„Марек“]], известен с победите си над отборите на ФК [[ФК Байерн Мюнхен|„Байерн“]] (Мюнхен), „[[Манчестър Юнайтед]]“, унгарския шампион и други от Европа и страната.

Детската школа на ВК „Марек Юнион Ивкони“ е сред най-развитите на Балканите.

Спортни клубове и отбори в Дупница:{{колони|2|
* Футбол: [[ПФК Марек (Дупница)]]
* Волейбол: ВК „Марек Юнион Ивкони“
* Шахмат: ШК „Капабланка“
* Конен спорт: [http://www.skmarek-pg.com СКБКС „Марек P&G“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190629121036/https://www.skmarek-pg.com/ |date=2019-06-29 }}
* Бадминтон: Бадминтон клуб „Победа“
* Спортно катерене: Клуб за екстремни спортове „Отовица“
* Борба: Клуб по класическа борба „Дан Колов"
* Таекуондо: СК „Гладиатор“
* Карате: СК „С.Х.А.Г.И.“
* Кик бокс и MMA: СК „ПАТРИОТ“
* Софтбол и бейзбол: „Ейнджълс“
* Баскетбол: „Ейнджълс" Дупница“
* Боксов клуб „Моката“
* Клуб по бейзбол и софтбол „Девълс“
* Парапланеризъм: Клуб „Свободен полет“}}

== Личности ==
; Родени в Дупница
* {{флагче|България}} Александър Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Радев – Пашата]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35]</ref>
* {{флагче|България}} [[Александър Дренски]], лекоатлет в българския национален отбор по лека атлетика, шампион и първенец от международни турнири
* {{флагче|България}} [[Анна Малешевска]] (1884 – 1941), българска учителка и деец на [[ВМОРО]]
* {{флагче|България}} [[Алцек Мишев]] (р. 1940), художник
* {{флагче|Израел}}{{флагче|България}} [[Арон Аронов]] (р. 1937), оперетен артист
* {{флагче|България}} [[Асен Чолаков (революционер)|Асен Чолаков]] (1898 – 1923), деец на [[ВМРО]]
* {{флагче|България}} [[Васил Акьов]] (1924 – 1989), киносценарист
* {{флагче|България}} [[Василий Манов]] (19 век – 1947), земевладелец, един от големите търговци на тютюн в България с кантори в [[Александрия]], [[Солун]], [[София]] и [[Виена]], ветеран от превземането на [[Одрин]], ктитор на църкви и манастири, дарител за прокопаването на бомбоубежищата в стария център.
* {{флагче|България}} [[Васил Ранков]] (1869 – 1942), български географ
* {{флагче|България}} [[Васил Демиревски|Васил Демиревски (Жельо Демиревски)]] (1914 – 1944), активист на [[БКП]]
* {{флагче|България}} Васил Джигорлиски, български революционер от ВМОРО, четник на [[Апостол Петков]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30]</ref>
* {{флагче|България}} [[Васил Расолков]] (1841 – 1923), български посветен деец<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://sofiapomni.com/parcel.php?id=50 | заглавие = Парцел 50 | достъп_дата = 23 септември 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = София помни | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
* {{флагче|България}} [[Венцислав Мутафчийски]], български военен лекар и професор, началник на [[ВМА]] от 2017 г.<ref>[https://vma.bg/Бригаден-генерал-професор-д-р-Венцислав-Мутафчийски-д-м-н-FACS.html Генерал-майор професор д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS]</ref>
* {{флагче|Израел}}{{флагче|България}} [[Виолета Якова]] (1923 – 1944), българска антифашистка партизанка
* {{флагче|България}} Воин Войнов (р. 1959) – режисьор-хореограф, организатор на Югозападен международен фолклорен фестивал „Мир на Балканите“, почетен гражданин на гр. Дупница<ref>„Бележити българи на съвременна България“, т. 2, Изд. Асеневци, 2013 г., ISBN 978-954-8898-30-0</ref>
* {{флагче|България}} [[Георги Икономов (Дупница)|Георги Икономов]] (1822 – 1865/7), български просветен деец
* {{флагче|България}} [[Георги Китов]] (1943 – 2008), археолог
* {{флагче|България}} [[Георги Наджаков]] (1896 – 1981), ректор на СУ „Св. Кл. Охридски“ (1945 – 1952 г., физик – „бащата“ на ксерокса, академик
* {{флагче|България}} [[Любомир Милчев]] (Денди), писател
* {{флагче|България}} [[Диман Панчев]], оперен певец
* {{флагче|България}} [[Димитър Бисеров]] (1840 – 1886), български просветен деец и книжовник, сподвижник на Васил Левски, на когото съдейства за основаване на местния революционен комитет, по негова инициатива са разкрити девически паралелки в класните училища в Дупница
* {{флагче|България}} [[Димитър Киров (писател)]], поет, журналист и общественик (1935 – 2005)
* {{флагче|България}} Димитър Христов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Никола Андреев (гостиварски войвода)|Никола Андреев]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36]</ref> и на [[Иван Наумов Алябака]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45]</ref>
* {{флагче|България}} [[Евгени Стойчев]] (р. 1955), български дипломат
* {{флагче|България}} [[Елица Василева]] волейболистка, капитан на нац. отбор
* {{флагче|Израел}}{{флагче|България}} [[Жак Асеов]] (20 век), милионер, тютюнев производител
* {{флагче|България}} [[Димитър Янакиев]], спасител на [[Самарско знаме|самарското знаме]]
* {{флагче|България}} [[Иван Божилов]] (1940 – 2016), историк, професор
* {{флагче|България}} Ив. Кленовски, български учител в [[Ресен]] между декември 1876 – февруари 1879 г.<ref>{{Възрожденска интелигенция|337}}</ref>
* {{флагче|България}} Илия Христов Димитров, учител в Горна Джумая през 1870-те<ref>{{Възрожденска интелигенция|196}}</ref>
* {{флагче|България}} [[Иван Тренев (поет)|Иван Тренев]] (1931 – 2024), поет
* {{флагче|България}} [[Катерина Ставракиева]], народна певица, живяла в годините около Освобождението
* {{флагче|България}} [[Катя от дует „Ритон“]], певица
* {{флагче|България}} [[Константин Косев]] (1937 – 2020), историк и политик, академик
* {{флагче|България}} [[Коста Мухчината]], български революционер
* {{флагче|Израел}} {{флагче|България}} [[Лео Конфорти]], актьор
* {{флагче|България}} [[Леа Иванова]] (1923 – 1986), певица
* {{флагче|България}} [[Любомир Дяковски|Любомир Дяковски (р. 1951)]], оперен певец, баща на [[Людмила Дяковска]]
* {{флагче|България}} Мария Андонова – Занкова (1946 – 2010), актриса
* {{флагче|България}} [[Надежда Карастоянова]] (р. 1984), българска археоложка, специализирала в археозоологията, планински водач
* {{флагче|България}} [[Невена Коканова]] (1938 – 2000), актриса
* {{флагче|България}} Неофит Трайков, български революционер от ВМОРО, четник на [[Михаил Чаков]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51]</ref>
* {{флагче|България}} [[Никола Дренски]] (1898 – 1944), български полковник
* {{флагче|България}} [[Николай Иванов (артист)]] (1943 – 2023), български артист
* {{флагче|България}} [[Никола Лазаров (революционер)|Никола Лазаров]] (1880 – 1900), български революционер от [[ВМОРО]]
* {{флагче|България}} [[Никола Коларов]] (1902 – 1961), български общественик, юрист и революционер
* {{флагче|Израел}}{{флагче|България}} [[Париз Паризов]] (р. 1953), професор по социални дейности и кинезитерапия
* {{флагче|България}} [[Пламен Орешарски]], [[Министър-председател на България]] (2013 – 2014)
* {{флагче|Израел}}{{флагче|България}} [[Рахамин Шекерджийски]], химик
* {{флагче|България}} [[Сашка Васева]] (р. 1966), попфолк певица
* {{флагче|България}} [[Свети Иван Рилски]], средновековен български светец
* {{флагче|България}} [[Станке Димитров|Стефан Тодоров (Станке Димитров – Марек)]] (1889 – 1944), активист на [[БКП]]
* {{флагче|България}} [[Тодор Радев]] (1887 – 1957), български военен деец и политик, главен инспектор на артилерията в българската армия
* {{флагче|България}} [[Трендафил Марулевски]] (1919 – 2009), български анархист
* {{флагче|България}} [[Ферарио Спасов]] (р. 1962), футболист,треньор
* {{флагче|България}} [[Христаки Павлович]] (1804 – 1848), възрожденец, просветен деец
* {{флагче|България}} [[Христо Дюкмеджиев]] (1847 – 1905), кмет на гр. Пловдив
* {{флагче|България}} [[Христо Крантов]], български просветен деец
* {{флагче|България}} [[Христо Тодоров (учител)|Христо Тодоров]] (1814 – 1888), български просветен деец
* {{флагче|България}} Христо х. Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Радев – Пашата]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35]</ref>
* {{флагче|България}} [[Цветан Соколов]] (р. 1989), български волейболист, национал

;Македоно-одрински опълченци от Дупница
* {{флагче|България}} Владимир Янев (1889 – ?), 3 рота на Кюстендилската дружина<ref>{{МОО|817}}</ref>
* {{флагче|България}} Иван Костов (1859/1860 – 1913), 3 рота на 7 кумановска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 6 юли 1913 г.<ref>{{МОО|372}}</ref>
* {{флагче|България}} Иван Николов (1872 – ?), 3 рота на Кюстендилската дружина<ref>{{МОО|503}}</ref>
* {{флагче|България}} Михаил Христов (Михал, 1887/1888 – ?), 1 рота на 7 кумановска дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>{{МОО|773}}</ref>
* {{флагче|България}} Никола Ив. Арапчев, ковач, IV отделение, 28-годишен, Сярска чета<ref>{{МОО|51}}</ref>
* {{флагче|България}} Никола Младеов (1879/1880 – ?), родом от [[Градево]], жител на Дубница, 2 и 3 рота на 7 кумановска дружина<ref>{{МОО|469}}</ref>
* {{флагче|България}} П. П. Андреев, 39-годишен, четата на [[Дончо Златков]]<ref>{{МОО|42}}</ref>
* {{флагче|България}} Станиш Иванов (1891 – ?), родом от [[Градец (Община Крива паланка)|Градец]], жител на Дубница, 3 рота на Кюстендилската дружина, 2 рота на 7 кумановска дружина<ref>{{МОО|298}}</ref>
* {{флагче|България}} Тодор Н. Китанов (1887/1888 – ?), 2 рота на 7 кумановска дружина<ref>{{МОО|349}}</ref>

; Починали в Дупница
* {{флагче|България}} [[Георги Веселинов - Зограф]] (1843 – 1886), български иконописец и общественик
* {{флагче|България}} [[Димитър Икономов (свещеник)|Димитър Икономов]] (1828 – 1912), български свещеник, просветен деец и революционер
* {{флагче|България}} [[Димко Хаджииванов]] (ок. 1813 – 1906), български възрожденски общественик
* {{флагче|България}} [[Дончо Златков]] (1865 – 1918), български революционер
* {{флагче|България}} [[Захари Бобошевски]] (1844 – 1927), български просветен деец и общественик
* {{флагче|България}} [[Иванчо Поройлията]] (1848 – 1896), български хайдутин и революционер
* {{флагче|България}} [[Кочо Лютата]] (1836 – 1918), български хайдутин и революционер
* {{флагче|България}} [[Методи Димов]] (1938 – 2004), български писател и общественик
* {{флагче|България}} [[Никола Малешевски]] (1850 – 1945), български революционер
* {{флагче|България}} [[Никола Падарев]] (1842 – ?), български просветен деец
* {{флагче|България}} [[Спас Харизанов]] (ок. 1840 – ок. 1900), български просветен деец, общественик, съдия
* {{флагче|България}} [[Тодор Тетимов]] (1850 – 1925), български хайдутин и революционер
* {{флагче|България}} [[Любомир Любенов (финансист)|Любомир Любенов]], финансист

; Други личности, свързани с Дупница
* {{флагче|България}} [[Георги Тодоров]], дългогодишен командир на Седма пехотна Рилска дивизия базирана в Дупница, под чието ръководство и командване освобождава [[Вардарска Македония|Вардарска]], [[Пиринска Македония|Пиринска]] и [[Егейска Македония]] от османска власт през 1912 г., командващ Втора армия (1914 – 1917 г.), заместник главнокомандващ действащата армия на царство България (1917 – 1918 г.), първият „Почетен гражданин на Дупница-1932 г.“ д
* {{флагче|България}} [[Димитър Димов (писател)|Димитър Димов]] (1909 – 1966), писател, живее в града в началото на 20 век
* {{флагче|България}} [[Димитър Нейков]] (1884 – 1949), политически и държавен деец.
* {{флагче|България}} [[Димо Хаджидимов]] (1875 – 1924), български революционер и политически деец, журналист, активист на [[ВМОРО]], [[Народна федеративна партия (българска секция)|НФП (българска секция)]] и [[БКП]].
* {{флагче|България}} [[Иван Хаджийски (краевед)|Иван Хаджийски]] (1955 – ), български историк, краевед
* {{флагче|България}} [[Константа Тимчева]], лекар, известен онколог
* {{флагче|България}} [[Яне Сандански]] (1872 – 1915), български революционер, живял в Дупница за дълъг период от време.

== Карта ==
{{Обекти в Дупница}}

== Други ==
На Дупница е наречена улица в квартал „[[Орландовци]]“ в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123951281|title=Дупница}}).

== Литература ==
* История на Дупница и Дупнишко. София, 2015, 624 стр.
* Радкова, Румяна. Възрожденска Дупница (XVIII – XIX в.). София, 2015, 248 стр.

== Външни препратки ==
* [https://staradupnitza.com/article/spomeni-iz-robskoto-minalo-na-gr-dupnica-dupnica-1924-godina „Спомени из робското минало на гр. Дупница“], първото изследване за историята на Дупница от нейния кмет Никола Лазарков, Дупница, 1924 година
* [https://www.staradupnitza.com/article/dupnica-i-belezhiti-dupnichani-prez-epohata-na-vuzrazhdaneto-prinos-kum-istoriyata-na-gr-dupnica-dupnica-1940-godina "Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането. Принос към историята на гр. Дупница"], Дупница, 1940 година
* [https://staradupnitza.com/article/istoriya-na-grad-stanke-dimitrov-dupnica-i-pokrajninata-mu-ot-xiv-vek-do-1912-1963-g-sofiya-1969-g „История на град Станке Димитров (Дупница) и покрайнината му от XIV в. до 1912-1963 г.“], историята на Дупница от краеведа Асен Хр. Меджидиев, София, 1968 година
* [http://dupnitsa.net/important-phone-numbers/ Важни телефонни номера в Дупница]
* [https://kn.egov.bg/wps/portal/district-kyustendil/district/municipalities/dupnitsa Областна администрация Кюстендил – Дупница] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20221010170333/https://kn.egov.bg/wps/portal/district-kyustendil/district/municipalities/dupnitsa |date=2022-10-10 }}
* [http://www.dupnitsa.bg/ Община Дупница]
* [http://www.dupnitsa.org/ Сигнали от граждани на гр. Дупница] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130111024547/http://www.dupnitsa.org/ |date=2013-01-11 }}
* [http://www.blagoevgrad.eu/krasotata_na_dupnitsa.html Красотата на гр. Дупница]
* [https://staradupnitza.com/article/gatanki-ot-dupnichko-v-sbornik-za-narodni-umotvoreniya-nauka-i-knizhnina-kniga-v-sofiya-1891-godina "Гатанки от Дупничко"], в: "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", книга V, София, 1891 година
* [https://staradupnitza.com/article/dupnica-v-almanah-bulgariya-sofiya-1900-godina Дупница в "Алманах България"], София, 1900 година
* [https://staradupnitza.com/article/razvitie-na-planinarstvoto-turizma-v-dupnica-v-k-svetlina-god-ii-br-78-dupnica-25-yuni-1922-g "Развитие на планинарството (туризма) в Дупница"], статия на Никола Додов, публикувана във в-к "Светлина", год. II, бр. 78, Дупница, 25 юни 1922 г.
* [https://staradupnitza.com/article/v-k-dupnishko-eho-1931-g Вестник "Дупнишко Ехо",] Дупница, 1931 г.
* [https://staradupnitza.com/article/spomeni-otpredi-i-sled-osvobozhdenieto-iv-preraboteno-i-dopulneno-izdanie-dupnica-2015-g "Спомени отпреди и след Освобождението"], IV преработено и допълнено издание на книгата на Никола Лазарков, Дупница, 2015 година
* [https://staradupnitza.com/article/dupnica-i-dupnishkata-kotlovina-prez-osmanskata-epoha-xv-xviii-v-v-istoriya-na-dupnica-i-dupnishko-sofiya-2015-godina "Дупница и Дупнишката котловина през османската епоха (XV-XVIII в.)"], в: "История на Дупница и Дупнишко", София, 2015 година
* [https://staradupnitza.com/article/dupnica-v-almanah-carstvo-bulgariya-1917-g "Дупница", в: "Алманах Царство България"], Лайпциг, 1917 гoдина

== Бележки ==
<references />
{{Община Дупница}}
{{Градове в Област Кюстендил}}
{{Градове в България}}
{{Нормативен контрол}}
{{Портал|География|България}}

[[Категория:Дупница| ]]