Дълбочина на цвета

Дълбочина на цвета е термин в компютърната графика, означаващ количеството битове (обем памет), което се използва за съхранение и представяне на цвета при кодирането на един пиксел от растерна графика или видеоизображение.

Често се изразява с единицата бит на пиксел (на английски: bits per pixel, bpp).

Монохромни изображения[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Монохромно изображение

Монохромните изображения се кодират с помощта на едномерна скала на яркостта. Обичайно това е съвкупност от черно, оттенъци на сивото и бяло, но могат да се използват и други комбинации: например, монохромните монитори в зората на развитието на изчислителната техника използват зелен или оранжев цвят на черен фон вместо бял.

1-битова скала на яркост (2¹ = 2 степени): бинарно изображение
2-битова скала на яркост (2² = 4 степени): видеорежим NeXTstation
8-битова скала на яркост (2⁸ = 256 степени): достатъчна за адекватно представяне на черно-бели снимки
16-битова скала на яркост (2¹⁶ = 65536 степени): използва се в астрофотографията

Индексирани цветове и палитри[редактиране | редактиране на кода]

Изображението се кодира с помощта на дискретен набор от цветове, всеки от които се описва с помощта на палитра (ограничен брой основни цветове се комбинират помежду си и на всеки пиксел в изображението се приписва числова стойност, съдържаща информация за цветовете в него).

1-битов цвят (2¹ = 2 цвята): бинарен цвят, най-често се представя с черен и бял цвят (или черен и зелен)
2-битов цвят (2² = 4 цвята): CGA
3-битов цвят (2³ = 8 цвята): множество остарели персонални компютри с TV-изход
4-битов цвят (2⁴ = 16 цвята): известен като EGA и по-малко като как VGA- стандарт с висока разделителна способност
5-битов цвят (2⁵ = 32 цвята): Original Amiga chipset
6-битов цвят (2⁶ = 64 цвята): Original Amiga chipset
8-битов цвят (2⁸ = 256 цвята): остарели Unix-работни станции, VGA с ниска разделителна способност, Super VGA
12-битов цвят (2¹² = 4096 цвята): някои системи на Silicon Graphics и Color NeXTstation.
24-битов цвят (2²⁴ = 16 777 216 цвята, нарича се реален цвят (на английски: TrueColor), приятен е за възприемане от човешкото око и се приближава към цветовете на реалния свят. В цветовия модел RGB 24-битовият цвят използва по 8 бита за представяне на червено, синьо и зелено. За всеки от трите са възможни 2⁸ = 256 различни стойности, или всичко 16 777 216 (256×256×256). В системите Macintosh се нарича („millions of colors“). Човешкото око може да различи до 10 милиона цвята.^[1]

Реални цветове (True color)[редактиране | редактиране на кода]

С увеличаване на количеството битове при представянето на цвета, количеството възможни цветове става непрактично голямо за цветовите палитри, тъй като изисква много памет (например 20-битова дълбочина на цвета изисква повече памет за палитрата, отколкото за самите пиксели на изображението). На практика обикновено се кодират яркостите на модела RGB, т.е. червен, зелен и син цвят.

„32-битовият цвят“ е пример за неправилна употреба на термина за описване на дълбочина на цвета, защото на практика това е 24-битов цвят с допълнителен 8 битов канал, който или е запълнен с нули и не влияе на цвета, или задава прозрачността на изображението за всеки пиксел. При него съществуват 16 777 216 цвята и 256 степени на прозрачност^[2]

Цветовият модел CMYK също използва 32-битово представяне на цвета (по 8 бита за синьо, пурпурно, жълто и черно)^[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ D. B. Judd and G. Wyszecki. Color in Business, Science and Industry. third. New York, Wiley-Interscience, 1975. ISBN 0-471-45212-2. с. 388.
↑ ^а ^б Rich Franzen, Color Spaces, 1998 – 2010 ((en))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Глубина цвета“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] D. B. Judd and G. Wyszecki. Color in Business, Science and Industry. third. New York, Wiley-Interscience, 1975. ISBN 0-471-45212-2. с. 388.

[r0kcolorspace-2] а ^б Rich Franzen, Color Spaces, 1998 – 2010 ((en))

[1]

[2]