Направо към съдържанието

Евтимий Зигавин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евтимий Зигавин
Εὐθύμιος Ζιγαβηνός
византийски духовник и писател
Роден
около 1050 г.
Починал
1120 г. (70 г.)

Етносвизантиец
Религияправославие
Евтимий Зигавин в Общомедия

Евтимий Зигавин, или още Зигадин (на гръцки: Εὐθύμιος Ζιγαβηνός, Ζυγαδηνός; на латински: Euthymius Zigabenus или на латински: Zigadenus), е византийски богослов и екзагет от края на XI и началото на XII век, автор на антиеретически съчинения и тълкувания на библейски текстове. Най-известното му произведение – изготвеният по поръчка на император Алексий I Комнин антиеретически компендиум „Догматическо всеоръжие[1] (на гръцки: Πανοπλία δογματική, Паноплия догматика)[2], е един от основните извори за характера на богомилското учение през XII век.[3]

Живот и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Данните за живота на Евтимий Зигавин са изключително оскъдни. Известно е, че е живял в края на XI и началото на XII век и че е бил монах в Цариград.[3] Славел се е с изключителната си начетеност и ерудиция, поради което е бил високо ценен от византийския император Алексий I Комнин. В своята „Алексиада“ Анна Комнина се изказва изключително ласкаво за Зигавин:

Той беше достигнал върха на граматическата наука, беше добре запознат с риториката и разбираше църковното учение като никой друг.

Анна Комнина, Алексиада, XV[3]

Творческта дейност на Зигавин процъфтява именно при управлението на Алексий I Комнин, който преследвал всякакво отклонение от официалните църковни догми и проявявал жив интерес към богословските дискусии[3], в които вземал активно участие и самият той. Анна Комнина съобщава, че именно по поръчка на баща ѝ Зигавин съставил главния си труд, излагащ основите на познатите християнски ереси, който сам императорът нарекъл Догматическо всеоръжие. Основните цели на това съчинение са защитата на православието[3] и изобличение на всички известни до момента ереси[1]. Този полемичен труд се състои от 28 глави, всяка от които е насочена срещу определена ерес.[3] Освен това съчинението притежава обемист вероучителен предговор от 7 глави[4], който излага основите на християнското учение за Троицата, въплъщението и сътворението[3]. 27 глава от Догматическото всеоръжие притежава подробно изложение на богомилските възгледи, които Зигавин придружава със свои опровержения.[3] Сведенията в тази глава излагат богомилската космогония, христология и есхатология[3] и са оценени достойно от самата Анна Комнина:

А тези, които желаят да се запознаят с цялата богомилска ерес, аз ги препращам към книгата, наречена Догматично всеоръжие, съставена по заповед на баща ми.

Анна Комнина, Алексиада, XV[5]

Догматическо всеоръжие, ръкопис от XII в.

Освен на Догматическото всеоръжие Евтимий Зигавин е автор и на още две по-кратки антиеретически съчинения: Опровержение и унищожение на богохулната и многообразна ерес на безбожниците масалиани, рундети и богомили, наричани още евхити, ентусиасти и маркионисти и Изобличение на ереста на безбожните и нечестиви еретици, наричани фундети.[3]

Освен антиеретическа литератра, Зигавин съставя и екзегически произведения върху различни книги на Библията[3]: Коментарии върху Псалтира, Коментарии върху четирите евангелия и Коментерии върху Посланията на апостол Павел[6].

  1. а б Гагова 2010, с. 33.
  2. Пълното заглавие на произведението е Догматическо всеоръжие на православната вяра или арсенал на догматите (на гръцки: Πανόπλιυ τῆς ὀρθόδοξου πίοτεως ἤτοι ὁπλοθήκη δογμάτων). Виж: ГИБИ (VIII) 1972, с. 144, бележка под линия.
  3. а б в г д е ж з и к л ГИБИ (X) 1980, с. 50 – 51.
  4. Гагова 2010, с. 137.
  5. ГИБИ (VIII) 1972, с. 144.
  6. Miladinova 2014, с. 8 – 9.

Допълнителна литература

[редактиране | редактиране на кода]